Коронавирусната пандемия води и до оглупяване, и до самоубийства, и до параноя
Коронакризата вече показва ясно изразени проблеми върху психиката на човека. Забелязват се ужасяващи действия и последици за хората и това е само началото. Какви са реакциите на властта и на обществото, какъв е регистърът на психичните проблеми и страдания, защо се стигна дотук, има ли превенция и каква трябва да е тя. По тези въпроси разговаряме със социалния психолог акад. Петър Иванов.
- Акад. Иванов, COVID действителността започва да изглежда страховита - ако изключим самото заболяване, виждаме как се увеличават психичните травми - самоубийства, убийства, депресии... Кажете като специалист, какви ще са големите проблеми от тази коронакриза върху психиката на човека?
- Вече много ясно се забелязват проблемите и един от най-големият от тях, произхождащ и свързан с COVID пандемията, обхванала света през 2020 г. и 2021 г., не е самото соматично заболяване, пневмонията и последствията за хората от тях, не са икономическите спадове и политическите отзвуци и катастрофи, а се отнася до психичните разстройства и проблеми по време на разпространението u. За него косвено можем да съдим по самоубийствата, увеличаването на психично болните, на числото на стресираните и депресираните българи. Депресията стана причина тези дни за ужасното двойно убийство на две деца от депресираната им майка в Сандански. Не ми се говори за хистеричните реакции, за обсесиите, за обществената параноя и т. н.
- Какво ще кажете за реакциите на властта и на обществото, как ще ги анализирате, какво забелязвате най-вече?
- Те сякаш се интересуват повече от икономическите параметри и от парите. Чувам, че парите на клиничната пътека за COVID били 1600 лв. По последни данни (22 ноември) на Информационния портал имаме 120 697 заразени. Ако всички се лекуват, то само Здравната каса ще трябва да даде 193 115 200 лева някому, плюс стойността на лекарствата, на маските, другите разходи и т. н. Може би парите са между 1 и 2 милиарда лева. Тези пари са интересни, а също така и политическата страна на COVID пандемията, която се използва за партийните интереси. Спрямо по-важната страна на пандемията - психичната - не се обръща внимание, което е много печално. И опасно.
- Защо смятате така и колко е опасно? Кажете, моля Ви, какви са рисковете?
- Световни капацитети, не аз, твърдят, че „оцелелите от COVID-19 ще бъдат изложени на по-голям риск от проблеми с психичното здраве“, това са думи на проф. Пол Харисън, професор по психиатрия в Оксфордския университет. Изследване, публикувано в списанието The Lancet Psychiatry, анализира електронни здравни досиета на над 62 хиляди пациенти с COVID-19. Резултатите му сочат, че всеки пети човек от хората (значи 20%, такъв процент съобщава и агенция Ройтерс), преживели битката с коронавируса, страда от психично разстройство - едно или повече. И нещо много тревожно: Изследователите откриват и значително завишени нива на деменция, особено при по-възрастните хора, заразени с COVID -19. Значи, пандемията води и до оглупяване. Демографският институт при БАНИ, това не е БАН, проведе свое изследване с цел установяването на регистъра от психични страдания и проблеми, свързани пряко с пандемията, както и с цел разкриването на възможностите за противодействия (превенция и психотерапия) срещу тях. Установихме, че у нас около 25-35% от самите страдащи от COVID-19 в каквато и да е степен имат оплаквания от психопатологичен порядък.
- Извинете, но това не означава ли, че всеки трети с COVID-19 у нас развива психична болест!
- Да, това сочи изследването ни. Но знаете ли, че са много и тези, които не са заразени, които не са болни, но изпитват също като болните психични проблеми - от психичен дискомфорт до остри психични разстройства, включително акутни налудности.
- Професоре, а какъв е регистърът на психичните проблеми и страдания, свързани с COVID пандемията?
- Според изследването, психичните проблеми и страдания във връзка и по повод COVID-19 у нас, са различни и са твърде много. Все пак по-важните и по-разпространените от тях са: стрес, тревожност, страхова невроза, мъка на загубата (poena damni), обсесии (суеверия, фобии и мании), хипохондрия, абнормно поведение, безсъние, кошмари, деменция, параноя и шизофрения.
- Всичко това звучи ужасно! Бихте ли дали по-конкретна информация за всяко от тях?
- На първо място са стресът, страховете и тревожността. Остро стресово разстройство, можем да наблюдаваме при COVID пандемията у много хора, включително и при съвсем здрави. Стресът отнема от волята и самочувствието му, прави го податлив на внушения. При много българи е налице очакване да се случи нещо лошо, това е тревожност, която влияе много силно на психиката и променя поведението на човек. Страхът го прави неадекватен в много жизнени ситуации. Острата страхова невроза, която в нормални времена засяга за една година 4-7% от по-възрастните, сега при COVID пандемията вече обзема около 10-15%, което е много тревожно само по себе.
- Значи, ако обобщим - на първо място по разпространеност са стрес, страховете, тревожността, страхова невроза. А депресията- тя от какво произхожда?
- Депресията е другото страшно нещо, то е на второ място по разпространение, но по-опасност е на първите места в класацията, тоест става дума за униполярната депресия, вследствие пандемията. Тя произхожда не само от самото заболяване, но и от мерките срещу нея, от забраните, обедняването, безработицата, рестрикциите, усамотяването и т. н. Има данни за нарастваща тенденция на разпространеност на това страдание, което според прогнозите на Световната здравна организация съвсем скоро ще заеме второто място в списъка на най-големите опасности за здравето на хората. Според статистиката в Европейския съюз за една година 7-8% от европейците страдат от депресия.
- Какъв е при нас процентът на депресираните? Особено сега по време на пандемията той трябва доста да е скочил нагоре или бъркам, професоре?
- Не, не бъркате. Но при нас този процент, вследствие на обстоятелствата, винаги е два-три пъти по-голям - около 15-18%. При едно по-широко тълкуване па критерия за депресираност, и ако имаме предвид пандемията и състоянието на 2,5 милиона бедни, болни и изоставени стари хора - пенсионери у нас, сега този процент може да е доста по-голям: 35-40%. Двама от всеки петима пълнолетни българи е депресиран.
- Но това е стряскащо като факт, особено сега при коронакризата психозата е повсеместна. А и отвсякъде ни заливат с предупреждения за опасност, насаждат ни дори вина, ако нещо сгрешим при спазване на мерките.
- При депресиите е налице тенденция за преувеличено преживяване на лошото. При депресивна психоза се развиват налудни идеи за смъртна опасност от COVID-19, за масово погиване на цели групи и пластове от обществото, за вина, за обедняване (пауперистични налудности), хипохондрични налудности, параноя, шизофрения и др.
- В регистъра на психичните заболявания споменахте обсесията, т. е. изгубването на контрол на мислите ни. Какви обсесии имате предвид, каква е тази натрапчива, често безпричинна идея или емоция, която ни обсебва?
- Накратко, развиват се суеверия, някои хора търсят екстрасенси, ходят да им правят магии срещу пандемията и т. н. разпространяват се многобройни различни фобии. На първо място сред тях е нова фобия - ковидофобия, която е вид нозофобия (означава фобия от болест), мизофобия (от мръсно, заразено), антропофобия (от хора), хомилофобия от разговор, общуване) и други. Има и много мании - аблутомания (мания за идеална чистота), фармакомания (мания за лекарства), клиномания (за лежане, за нищо неправене) и др.
- Има ли други притеснителни неща, които установихте?
- Установихме увеличаване на случаите от хипохондрия, от безсъние и сънуване на кошмари, разстройства на храненето, особено орторексия (болестно състояние, при което пациентът е патологично увлечен да търси и да се храни само с правилната храна) и др. А също така се увеличават заради Ковид пандемията, и то немалко, налудностите - шизофрения и параноя. Характерна за налудностите е непоколебимостта в собствените налудни идеи, върху която не действат никакви аргументи. Поведението на пациента с даден тип налудност е в съответствие с характера и силата (яркостта) на налудните идеи и техния обхват в съзнанието му.
- Всъщност какъв е пациентът, опишете действията му?
- Самият пациент е странен (ексцентричен), нелеп, напрегнат, непредвидим и опасен. Може да проявява: упорство, гняв, прикритост, раздразнителност, враждебност, агресия и др. Разпространението на параноята във всичките u разновидности и типове никак не е малко. Счита се, че от параноидно разстройство страдат от 0,5 до 2,5% от пълнолетните хора, като мъжете са повечето от тях. Заболяването тече във възрастта от 25 години до късна старост. В момента според официалната здравна статистика у нас има около 60 000 шизофреници, няколко пъти повече са хората с шизоидни и шизотипни симптоми. Не искам да казвам колко са по наши данни у нас всички страдащи от страдания с корен „шизо“, просто ще излязат данни, че нацията се шизофренизира и параноизира, тъй като и параноята, особено, параноята от хипохондричен тип, също има тенденция да се разпространява. Сега тя засяга около 2,5-3,5% от от пълнолетните хора, като мъжете са повечето от тях. Заболяването тече във възрастта от 25 години до късна старост.
- Наистина казвате неща, които звучат стресиращо за нацията ни, но вие публикувахте ли резултатите и изводите от това изследване, то би било интересно за здравните, а и не само те, власти?
- Предлагаме резултатите от тази работа в книга „Психопатология на COVID пандемията (диагностика и лечение)“, издадена от ИК „Ахат“, (tornadobg.com). Самият характер на книгата е близък до практическо ръководство за справяне с психичните разстройства, свързани с коронавируса. За всяко от тези психични разстройства и страдания се разглеждат характерните му особености, разпространеността му, протичането, динамиката, възможните последствия и, което е най-главното, лечението му с методите на психотерапията. В книгата се предлагат най-подходящите съвременни методи и средства за психотерапия на разглежданите психични разстройства. Книгата би ползвала изключително широк кръг от хора, на които тя би помогнала да осъществят ефективна психотерапевтична помощ на съответните страдащи около тях, които се нуждаят от нея, а и на себе си, ако това е нужно.
- Кажете какви са все пак методите и средствата срещу психопатологията по време на COVID пандемията?
- По принцип, е нужна спешно пълноценна и ефективна Национална програма за противодействие на проблемите, разстройствата и страданията в областта на психичното здраве, които са предизвикани и/или свързани с COVID-пандемията. Ако това не стане, обществото трябва да очаква много опасни и зловещи неща: масови хистерии, обществени страхови неврози, агресивни действия на стресирани и полудели от бедственото положение хора, социално отчаяние, противопоставяне на големи общности (етнически, социални и др.) от хора, бунтове и т. н.
- Каква трябва да бъде превенцията, това наистина ще изисква много грижи, които хората може би още трудно осъзнават?
- Самите действия по превенцията и лечението на всяко от най-разпространените заради COVID пандемията психични страдания са специфични и са главно от областта на психиатрията и най-вече от областта на психотерапията. Методите са от сферата на поведенческата психотерапия, когнитивна психотерапия, индивидуална психотерапия, психоанализа, семейна психотерапия, групова психотерапия, психодрема, аверсивни методи, даже, светотерапия, музикотерапия, ароматерапия и др. При противодействието срещу психопатологията на COVID пандемията трябва да се включи цялата общност от психолози с техните познания по клинична психология, по психопатология, по психотерапия, психоконсултиране, психокорекции. Трябва да вземат участие в тази битка и социалните работници, учителите, многобройната администрация в обществената сфера, самият медицински персонал да бъде подготвен.
Нашият гост
Социалният психолог акад. д-р Петър Иванов е роден и живее в Русе. Той е един от основателите и пръв ръководител на катедра “Психология” във ВТУ “Св. Кирил и Методий” и във Варненския свободен университет. Директор е на Демографския институт към БАНИ. Автор е на много книги и учебници, научни статии, издадени у нас и в чужбина. Ръководител на около 30 национални изследвания и проекти. Тези дни излезе новата му книга “Психопатология на Ковид пандемията (диагностика и лечение)”, издадена от ИК “Ахат”.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш