Един от седем, които търсят лекарска помощ след COVID заради остатъчни явления, остава с трайни изменения. Т.е. от двайсетте процента, които имат дълготрайни изменения от порядъка на 12 до 24 месеца, един на седем остава пожизнено с инвалидизиращи изменения. Това казва пред „Труд“ доктор Александър Симидчиев. Питаме го и за отпадането на извънредната епидемична обстановка, за носенето на маските и за безплатните PCR тестове. Д-р Симидчиев коментира и идеята на „Продължаваме промяната“ за премахване на личните лекари.

- Доктор Симидчиев, сваляме ли маските от утре?
- Това е въпрос на тълкуване, защото извънредната епидемична обстановка е организационно, логистично, правна форма, която се въвежда от Министерски съвет и съответно се отменя от Министерски съвет. Носенето на маски както и други противоепидемични мерки са част от това, което министърът на здравеопазването въвежда чрез своя заповед. Така че извънредната епидемична обстановка може да бъде отменена, без да се отменя заповедта на министъра. Това са част от промените, които предлагаме и които във вторник бяха гласувани от здравната комисия в парламента. В закона за здравето се разписва кои и в какъв обхват мерки могат да бъдат вземани от министъра по предложение на главния държавен санитарен инспектор и съвместно с различните региони, защото всеобщо е разбирането, че контролът на пандемията  е по-добър, когато се осъществява на регионално равнище, т.е. в регионите където има пикове да могат да се въвеждат мерки, за да се съхрани максимално икономическата и социалната активност на хората.

- Не избързвате ли с отменянето на извънредната епидемична обстановка, след като смъртността от COVID продължава да е висока?
- Това, което се вижда в динамиката на пандемията е, че броят на случаите е с тенденция към намаляване. Почти половин месец няма над 2 000 случая дневно, броят на болните в интензивни отделения и на пациентите в болници също е под 2 000, така че дойде време да не се подновява извънредната епидемична обстановка. Вече втора година сме в извънредна обстановка и се случиха други извънредни неща – извънредно се внесе инфлация на базата на това, че енергийните източници поскъпнаха много, извънредно има война в Украйна, която доведе и до хуманитарна криза. Извънредността на пандемията, която продължава втора година, вече престава да бъде извънредна. Трябва да измислим механизъм, по който да може да се превърне в рутинен начин за контрол, а не постоянно да чакаме някой извънредно да управлява процеса.

- Маските на закрито ще са пожелателни, какъв е вашият съвет като пулмолог – да ги носим ли, или да ги изхвърляме?
- Твърдо и убедено мога да кажа, че маските имат значим ефект върху намаляване на прехвърлянето на вируси от един човек на друг, както когато маската е сложена на човек, който може да излъчва вируси, т.е. е заразен, така и когато я носи здрав човек, за да се предпази от вирусите. Маските FFP2 и FFP3 са най-ефективното средство, срещу аерозолни инфекции, каквато вече доказано е  COVID-19. Маската е най-ефективният начин за контрол, който освен всичко друго няма негативни ефекти върху икономика, върху социална дейност... 

- Как след като отпадне извънредната епидемична обстановка личните лекари ще дават направления за PCR тестове, или от утре отново ще плащаме пробите?
- Аз повдигнах този въпрос по време на дебатите в комисията. Става въпрос за връщане на нещо както е било преди епидемичната обстановка - полимеразно верижните реакции са високо специализирана медицинска дейност, те бяха такива преди въвеждането на извънредната обстановка и единствено промяната в Националния рамков договор ги направи достъпни общопрактикуващите лекари да могат да ги назначават по време на извънредната обстановка. Сега с премахването на тази обстановка се върна статутът на  високо специализирана медицинска дейност, която налага специалист да ги назначава. Смятам, че назначенията на  PCR тестове трябва да останат при общопрактикуващите лекари и това трябва да е регламентирано в Националния рамков договор или в подзаконов нормативен акт, какъвто е наредбата на министъра на здравеопазването т.е. това е нещо, за което аз активно бих съветвал да се промени. Ще дам пример – когато има хора с инфекциозна симптоматика те трябва да бъдат диагностицирани и е добре това да стане с лекаря, който ги вижда, независимо дали е общопрактикуващ или специалист, вместо да бъдат препращани на втори лекар. 

- Ще останат ли допълнителните пари за лекарите, след като вече няма да има първа линия?
-  Още при въвеждането на извънредната епидемична обстановка беше ясно, че тя продължава в икономическите си аспекти до три месеца след отменянето й. Вече е приет актът с който се фиксира този срок не да е до три месеца, а да е три месеца. При положение, че вече няма част от нещата заради които се въведоха тези мерки е логично те да отпаднат, или ако е необходимо да бъдат приети мерки по друг механизъм.

- Като пулмолог с какви усложнения след  COVID се срещате и обратими ли са последиците?
- Заради работата си в парламента възможностите да виждам пациенти са доста ограничени. Повечето пациенти, които срещам имат остатъчни проблеми с дихателната функция. За съжаление това не е рядък страничен ефект – някъде до 20 %, или всеки пети преболедувал може да има остатъчни явления в областта на дихателната система, има такива и в областта на сърдечно-съдовата система и в нервната система. Това беше и причината още от самото начало на пандемията да говоря: Хора, дайте да не се разболяваме, да направим всичко възможно да не се разпространява инфекцията – да предотвратим не само смъртността, в която сме световни първенци, но да предотвратим и тежките усложнения. Това няма да е последната вълна на този вирус, той мутира много бързо. Ако хората нямат имунологичната подготовка и превенцията за повторни, тежки боледувания ние ще боледуваме все едно е една от първите вълни. Поради тази причина, хора, моля ви, има възможност да се ваксинирате. Безплатно е, ваксините  са ефективни в намаляване тежестта на заболяването и в намаляване на смъртността. Да, не предпазват от боледуване и затова в момента в Гърция има над 18 000 заразени за ден, във Франция и в Германия са над 100 000 заразените на ден, но техните здравни системи не са натоварени. Нямат починали, нямат хоспитализирани...

- Не разбрах процесите при постковид обратими ли са?
- Опитът ми показва, че един от седем, които идват при мен с остатъчни явления, остава с трайни изменения. Т.е. от двайсетте процента, които имат дълготрайни изменения от порядъка на 12 до 24 месеца, един на седем остава пожизнено с инвалидизиращи изменения.

- В какво се изразяват тези изменения?
- Когато белият дроб действа нормално, той е като мех, като гайда, той трябва да бъде мек и еластичен. След  COVID на определени участъци той става твърд, неразтеглив и това намалява количеството въздух, което може да влиза и да излиза  от белия дроб. Получава се нещо, което се нарича белодробна фиброза и тази фиброза пречи  когато се налагат по-големи физически усилия. Дробът не може да се разтяга и в резултат на това започва задух, задъхване.

- А чести ли са случаите на белодробни емболии?
- Да, това е въпрос, който често се дискутираше покрай ваксинацията и покрай боледуването. Това, което знаем, е че ваксинацията увеличава риска от определени видове емболии с три пъти. Нещото, което не се каза, е че боледуването увеличава същите тези локации на тромбозата 30 пъти, т. е. ваксинацията намалява вероятността от тромбози десетократно. Още през юли 2020 г. имах публикация, в която говорих, че заболяването е повече васкулит, отколкото е белодрробно заболяване. Т.е. то засяга кръвоносните съдове и като такова заболяване може да има всякакви ефекти извън белия дроб – върху черния дроб, върху панкреаса, върху централна нервна система, върху сърцето и т.н. Това, което ще продължим да виждаме са късните усложнения в различни органи и системи.

- Ще ви помоля да коментирате и идеите на колегата си от „Продължаваме промяната“ - Антон Тонев за реформа в здравеопазването. Какво мислите за премахването на личните лекари?
- Много внимателно следя процесите още от въвеждането на личните лекари. Знам защо бяха въведени, знам и грешките по развитието на  идеята. Предложенията на „Продължаваме промяната“ трябва внимателно да бъдат дискутирани първоначално в рамките на коалицията, а след това и в зала. Идеи има много и разнообразни, важното е да са работещи. Всяко нещо, което работи, трябва да бъде оставено да работи докато се докаже, че може да се направи нещо по-добро. В момента виждам идея, която предлагат от ПП, но не съм видял разчети и какъв би бил ефектът от въвеждането на такава система. По-склонен съм да смятам, че личният лекар има предимства заради това, че е семеен и познава пациента в един продължителен период от време. Да, съгласен съм, че след  дигитализацията на националната информационна система част от тези неща ще са включени в нея, но извън личното досие, което ще се въведе има и семейна анамнеза – боледуването на майката, на бащата, на децата.

- Много от личните лекари не се интересуват нито от пациентите си, нито от семейната история на заболяванията им, за разлика от някогашните участъкови лекари. Съгласен ли сте?
- Личните лекари според мен все още имат своето много съществено място във функционирането на здравната система. Във всяка една система има върхове и черни овце. Колкото до участъковите лекари от старата система на Семашко те бяха участъков терапевт, участъков хирург и участъков акушер-гинеколог. Това беше светата троица на първичната помощ. Тези специалисти се занимаваха с отделни части на медицинската експертиза и отделно от това те служеха като диспечери към хората в болничното здравеопазване. Това е доста неефективен механизъм, защото дребни хирургични интервенции и голяма част от хроничните болести могат да бъдат обхванати от общопрактикуващите лекари.

- Смятат джипитата трябва да останат и че са достатъчно ефективни?
- На мнение съм, че общата медицина е специалност, т.е. те са специалисти обща медицина, т.е. те са специалисти по често срещаните в извънболничната помощ заболявания. Участвал съм в съставянето на програмите за обучение на общопрактикуващи лекари. Зная как трябва да има обучаващи практики, за да могат студентите да се срещат в реалната практика в извънболничната помощ с хората, които идват защото ги боли гърло, или защото имат болка в кръста, или защото имат други банални, елементарни проблеми, за които трябва компетентно да бъдат прегледани. Тази система има големи предимства и тя позволява да се структурира като предоставяне на медицинска услуга, така и да се финансира като услуга. Големият проблем е, че непрекъснато се твърди, че няма пари,  че не достигат, но 10 млрд. лева минават през здравната система. Т.е. пари има, въпросът е дали тези пари вършат работа и затова трябва да има много ясни отговорности. Истински голямото предизвикателство е не да наливаме повече пари преобладаващо в болничната система, защото сега 60 % от това, което влиза в НЗОК отива за болнично лечение. Болничното лечение е за най-тежките, за най-запуснатите случаи. Ако ние продължаваме да не спираме прогресията от леки към тежки заболявания, постоянно ще ни се налага да финансираме края на тежките усложнения. Това е все едно да имаме кола, която като почне да скърца някъде да си  запушим ушите и да чакаме да се счупи нещо, за да я вкараме в сервиза за два месеца. Не бива да допускаме леките заболявания да станат тежки, т.е. трябва да има много по-голям фокус на превенцията. Болничната помощ не бива да се разраства повече.

Нашият гост
Д-р Александър Симидчиев е роден на 23 април 1962 година. Кариерата му започва от Специализираната болница за лечение на белодробни болести “Св. Пантелеймон” в Перник. Впоследствие е назначен като асистент в Университетска болница по белодробни болести “Св. София” в столицата. До 1996 г. работи в голяма компания за медицинска техника, а от 2001 г. до 2016 г. е продуктов мениджър и директор на отдел в GlaxoSmithKline Kанадa.
От началото на 2017 г. доц. Симидчиев е началник отделение по неинвазивна диагностика в Медицинския институт на МВР, член на Българското дружество по белодробни болести.
Депутат от ДБ в 45-ото, 46-ото и 47-ото НС.