Сближаването на доходите с тези в ЕС не е гарантирано

При влизането на България в еврозоната може да се очаква не само първоначално покачване на цените в резултат от закръгляването, а трайно по-висока инфлация. Това е един от основните изводи в анализ на финансиста Димитър Чобанов от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) за ефекта от въвеждане на еврото.

В момента обемът на парите в обращение се определя от механизмите на валутния борд и не зависи от политиката на БНБ. Влизането в еврозоната обаче означава, че отпада забраната БНБ да кредитира българското правителство и търговските банки, пише в анализа.

В резултат българското правителство ще има пазар на емитираните от него облигации в лицето на Европейската система от централни банки, която на вторичния пазар ще ги изкупува. Това би могло да се отрази и върху склонността да се спазват твърди бюджетни ограничения, която като цяло е налице след въвеждането на валутния борд. Което пък се очаква да доведе до ръст на държавния дълг.

Наред с това при влизането ни в еврозоната изискванията към банките ще бъдат да държат минимални задължителни резерви от 1%, докато в България в момента те са 10% по привлечени средства от местни източници и 5% от чуждестранни източници. Това ще даде възможност на банките да отпускат повече кредити. А възможността правителството да емитира повече ценни книжа и банките да отпускат повече заеми ще доведе до увеличение на парите в обращение.

Теорията и действителността (включително и настоящата ситуация в целия свят) недвусмислено показват, че по-бързото нарастване на паричното предлагане води до по-високо равнище на цените и по-висока инфлация в дългосрочен период. Следователно може да се очаква, че в България ще е налице по-високо ценово равнище и по-висока инфлация след въвеждането на еврото спрямо нивата, които биха се получили при запазване на българския лев, пише в анализа.

Същевременно сближаването на доходите ни със средните за ЕС не е гарантирано, а зависи от това как икономически ще се представи България.

Всичко това се потвърждава от данните за осем страни, които последни влязоха в еврозоната – Кипър, Естония, Гърция, Литва, Латвия, Малта, Словакия и Словения. Във всички тях след влизането им в еврозоната цените са започнали да се доближават до средните за ЕС, с изключение на Гърция. При влизането на Гърция в еврозоната цените са започнали да доближават средните за ЕС, но през ковид кризата ситуацията се променя и в края на 2020 г. съотношението на цените в Гърция спрямо средните в ЕС е същото както при влизането на страната в еврозоната.

Миналата седмица Евростат публикува предварителни данни за годишната инфлацията към края на януари 2022 г. Четири от петте страни с най-висока инфлация са последните присъединили се към еврозоната – Литва (12,2%), Естония (11,7%), Латвия (7.7%) и Словакия (8,5%).

При сближаването на доходите обаче ситуацията не е такава. Доближаване до средните доходи в ЕС след влизането им в еврозоната е отчетено в Естония, Литва, Латвия и Малта. В Кипър, Гърция и Словакия обаче доходите са изостанали от средните за ЕС. А в Словения почти няма промяна на съотношението на доходите към средните за ЕС.