Нашият интерес е да има български предприемачи във всяка една сфера. Това, от което искаме да ги защитим е нападки на медии. Подозираме, че ги изнудват за реклама. В Белгия, например, не е така. Това каза пред БНТ евродепутатът и зам.-председател на ВМРО – Българско национално движение Ангел Джамбазки.

Правят се проучвания как са решени тези въпроси в Европа и какво да се промени в българското законодателство, за да бъдат защитени интересите на българския бизнес, посочи Джамбазки.

Според телефонното проучване на „Галъп интернешънъл“, проведено заедно със Съюза „Произведено в България“ между 3 и 8 май сред 300 души, 55% от българите смятат, че българският бизнес е засегнат от медии, главно чрез фалшиви новини. А 80% отговарят положително, че той не е защитен от държавата.

Сондажът за проблемите на законодателството, засягащо опазването на фирмената репутация показва основни нагласи и е надеждна картина за малкия и среден бизнес в страната.

Запитаните са практически единодушни, че репутацията на една фирма е решаващо важна за нейната работа. Имиджът все повече се мисли като релевантен ресурс.

Близо две трети смятат, че несправедливите нападки срещу фирми са чест случай, а мнозинство от 55% знае и за конкретни случаи на нечестно засегнати фирми в медиите. 18% споделят, че това се е случвало с тяхната фирма. Близо една пета споделят дори, че знаят за конкретни случаи, в който върху фирми е имало медиен „рекет“.

Всичко това показва, че бизнесът вижда в уронването на репутацията реален проблем, при това с обществена значимост. А една немалка част от фирмите (макар и малцинство) споделят и собствен негативен опит.

Заради всичко споменато мнозинство от 80% от запитаните не са доволни от степента на защита, предвидена в законодателството към настоящия момент. Дори недоволството да е инерционно, то е в твърде значими дялове, за да бъде пренебрегнато, посочват от „Галъп“.

Запитани дали досегашната форма – в която фирмите следва да доказват щети, ако искат да потърсят компенсация в съда за уронване на репутация – е достатъчно удачна защита, по-голямата част от отговарящите (53%) не се съгласяват. Обяснението: практически всички са на мнението (както личи и в данните), че доказването на щети в съда е трудно и това на практика обезсмисля правосъдието.

Данните сочат висока възприемчивост към законови промени, които следва да намалят необходимостта за доказване на щети и да се коцентрират върху самите случаи на уронване на престижа и репутацията, т.е. в търсене на последствията от един недобросъвестен и недобронамерен акт, да не се изпусне фокусът върху самия акт.

95% са „за“ предложението страната, която напада в конкретен случай, но не успее да докаже твърденията си, да плаща глоба. Глоба до 10 000 лв. има най-голяма подкрепа сред изследваните лица; не са малки и дяловете на онези, които казват глобата да бъде в размер от процент от оборота на фирмата (17%) или акцентират на съразмерността в зависимост от причинените щети (23%).

Всичко това означава, че всякакви законови предложения в тази посока ще срещат подкрепа сред бизнеса. Това е важна хипотеза, която следва да бъде подложена на последващо изследване, но предоставя достатъчно надеждна картина за генералната структура на нагласите, без да претендира за изчерпателна представителност.