Труд
Автор:
Биляна Веселинова
Причина за опасното явление са продължителните суши и тропическите температури, казват учени от БАН
Горските екосистеми отслабват
Горите на България умират от фитопатогени, като само през тази година новите сигнали за съхнещи площи са близо 215 000 дка иглолистни и широколистни гори, става ясно от изложение на министъра на земеделието д-р Георги Тахов в отговор на парламентарен въпрос за масовото изсъхване на гори у нас. Тихата зараза, причинена от гъбата Biscogniauxia mediterranea, буквално съсипва хиляди декари гори не само у нас, но и в цяла Европа, предупредиха пред “Труд news” учени от Института по гората към БАН.
“Съгласно лесопатологичната прогноза за 2025 г. и резултатите от проведените до момента лесопатологични обследвания, съхненето в иглолистните гори обхваща почти цялата страна, в различна степен на увреждане”, казва земеделският министър в отговор на парламентарното питане. И предоставя справка, според която през 2024 г. са установени съхнещи иглолистни гори в размер на 129 967 декара (12 996.7 ха), като върху 86 591 декара (8 659.1 ха) от тях е предвидено провеждане на санитарна сеч. В широколистните гори площите със съхнене възлизат на 19 003 декара (1 900.3 ха), като за санитарни сечи са определени 8 785 декара (878.5 ха).
“Съхненето в иглолистните гори обхваща почти цялата страна в различна степен”, посочва министър Тахов. И още: “В последните десет години все по-често и трайно се наблюдава цялостно съхнене на короните на иглолистните дървета, причинено от фитопатогени”.
Учените от Българската академия на науките и експертите от Лесозащитните станции посочват като основни причини за това явление продължителните засушавания и високите температури през летния и есенния сезон, както и липсата на обилни снеговалежи през зимата. Тези условия са довели до чувствително намаляване на водните запаси в почвата, понижена въздушна влажност и последващо физиологично отслабване на дърветата.
Министър Тахов отбелязва, че ежегодно се извършват лесозащитни мероприятия, включително биологична и механична борба, както и мониторинг от териториалните поделения. Само за 2025 г. са планирани 661 414 лв. без ДДС, от които към края на май са изразходвани 200 612 лв.
Според експертите, наблюдаваните климатични промени оказват както пряко, така и косвено влияние върху здравословното състояние на горите.
“От една страна, екстремните температури водят до физиологично отслабване на растителността, а от друга - създават благоприятни условия за развитие и разпространение на насекомни вредители и фитопатогени. Горските екосистеми са подложени на сериозен натиск, в резултат на което се наблюдават все по-чести увреждания от различни биотични и абиотични фактори, както и засилено навлизане на местни и неместни инвазивни видове”, се посочва още подробното изложение на земеделския министър.
Изпълнителна агенция по горите вече е дала указания за стопанисване на иглолистните култури от бял и черен бор. Освен провеждане на санитарни сечи за намаляване на сухата дървесина, се прилагат и други лесовъдски мероприятия, насочени към трансформиране на иглолистните култури в широколистни гори от местни дървесни видове. За терени, които не могат да се възстановят по естествен начин, е предвидено залесяване. Утвърдени са и указания за стопанисване на издънковите дъбови гори на територията на на Държавно предприятие “Югозападно държавно предприятие”, Държавно предприятие “Северозападно държавно предприятие” и Държавно предприятие “Югоизточно държавно предприятие”.
Заразяването протича скрито
Патогенът Biscogniauxia mediterranea (Бискогниаксия медитеранеа) дълго време може да остане незабелязан, но причинява сериозна инфекция по дъбовите дървета и те изсъхват бързо.
Biscogniauxia mediterranea (Бискогниаксия медитеранеа) е гъбен патоген, причинител на т. нар. хипоксилонов рак - опасно заболяване, засягащо основно дъбовите дървета, особено вечнозеления дъб (Quercus ilex) и други видове от род Quercus. Болестта се проявява при дървета, отслабени от стресови фактори като засушаване, промени в почвената влага или механични наранявания.
Патогенът прониква през наранена кора и се развива в дървесината, като предизвиква некроза на тъканите. Характерни симптоми са черни, напукани петна по кората, загниване на сърцевината, изсъхване на клони и в напреднал стадий - загиване на цялото дърво. Черните плодни тела на гъбата често се виждат върху мъртвата кора.
Заразяването протича скрито - гъбата дълго време остава в латентно състояние и се активира при отслабване на имунитета на дървото. Това затруднява ранната диагностика. Управлението на заболяването включва премахване на заразени части, подобряване на здравословното състояние на горите и избягване на стресови условия за дърветата.
Хипоксилоновият рак набира все по-голямо значение в условията на климатични промени и засушавания, като представлява реална заплаха за устойчивостта на дъбовите гори в Южна Европа, включително и България.
Симптомите на заболяването се изразяват в пожълтяване и увяхване на листата, последвано от изсъхване на клони. Кората на заразените дървета се напуква и разкрива стромата - уплътнена гъбна тъкан, която променя цвета си според възрастта си: от матовокафяв до черен, сребрист или бял. При напреднала инфекция, върху мъртвата кора могат да се образуват множество строми - понякога над 100 само върху дърво с диаметър 20 см на гръдна височина.
Учените са на мнение, че патогенът Biscogniauxia mediterranea, причинява заболяване само при гостоприемници, изпитващи стрес. Честотата и тежестта на причиняваното от нея заболяване се увеличават, включително при млади дървета, без други признаци на влошено състояние. Резултатите от много проучвания в цяла Европа показват способност за изменчивост на гъбата и адаптиране при наблюдаваните климатични промени.
В Дупнишко съхне и елата
В момента обаче най-сериозен е проблемът със съхненето на много дървесни видове в резултат на климатичните аномалии. Липсата на достатъчно валежи през зимата в Североизточна България доведе до това, че няма нормално влагозапасяване на почвите, където са полезащитните пояси. Те започват да страдат от влажностен дефицит, отслабват физиологично и стават обект на нападение от слаби патогени. В нормално състояние те не представляват никаква заплаха за дърветата, но следствие на физиологичното отслабване се наблюдава вече масово съхнение при много дървесни видове.
Работим усилено и имаме сериозна задача за този район. Червеният дъб, например, напълно изсъхна от един патоген Biscogniauxia mediterranea, който за първи път го съобщаваме по този дървесен вид. Този патоген е добре познат при други видове дъб в България, но за първи път в Европа ние го установяваме по Червения дъб, макар че той е добре известен в родината му, в Северна Америка. Той предизвика масова смъртност на дърветата в полезащитните пояси. Не само в полезащитните пояси, но го наблюдаваме и при култури. Същото се отнася за яворите:
Подобен, слаб патоген, от така наречените латентни патогени, установен през 2013 година, причини масова смъртност на два дървесни вида - на обикновения явор и на шестила (млечния явор, б. р.). Тези процеси ги наблюдаваме и по липата, и по други дървесни видове, така че това е много сериозен проблем. Съхненето от патогени е в резултат на физиологично слабване.
Друг вид на Biscogniauxia mediterranea от няколко години се проявява като много сериозен патоген по бука. А букът беше най-устойчивият дървесен вид в България. Все по-често ще наблюдаваме тези масови съхнения. Неотдавна бяхме извикани в района на Дупница, където започва да съхне и елата. И при нея пораженията са от близки до тези патогени. Това са много сериозни предизвикателства пред опазването на нашите гори. Тези патогени са съществували и преди, но в последните години заради сушата се активират и намират благоприятна среда да преодолеят защитната сила на едни отслабнали гостоприемници.
В нормални условия тези патогени не представляват заплаха за дърветата, но липсата на валежи, сериозните засушавания, стресът при дърветата при тези горещини от 40 градуса. Между другото това е характерно не само за България, а почти за цялата планета. Ще трябва да се приприемат целенасочени мерки и действия за избор на подходящи дървесни видове, които да са по-устойчиви към тези неблагоприятни въздействия. Сложна задача е, много сложна. Тепърва трябва да се направят национално фокусирани политики и да се преценява с какви видове да се залесява, защото това са проблеми, които ще се задълбочават и ще изискват много сериозно отношение и продължително време за устойчиви решения.
За съжаление ще трябва да се ориентираме към по-сухоустойчиви и издръжливи дървесни видове, тъй като виждаме, че климатът се променя - и то в неблагоприятна посока. Става въпрос за системата от полезащитни пояси в Североизточна България, която е ключова за плодородието на тези земи - “житницата” на България се намира именно там. Имаме уникална система, която е изградена с години и не можем да неглижираме този проблем.
Тези пояси са изградени основно от дъбове - около една трета от всички пояси са съставени от дъбови видове, предимно цер. На второ място е гледичията. Тя се оказа изключително подходяща за създаване на активната част от полезащитните пояси. Причините са две: първо, гледичията бързо достига необходимата височина (а височината е задължително условие), и второ - тя е достатъчно устойчива на неблагоприятни въздействия. Това е вид, на който може да се разчита в бъдеще.
На следващо място в полезащитните пояси е обикновената акация, която не е подходяща за тях. В редица публикации сме посочили това, защото първо, тя не достига нужната височина, и второ - бързо настъпва разпад на насажденията. Налага се те да се поддържат чрез чести сечи, което допълнително влошава резултатите - свързано е със здравословното състояние, височината и редица други показатели.
На следващо място са ясените - планински, полски и американски. Но те масово съхнат в момента. Най-сериозните проблеми са именно при тези насаждения. От една страна, те са достигнали пределна възраст за суровите условия в Североизточна България, а от друга - са масово нападни от вредители, които са слаби, но са намерили благоприятна среда и причиняват сериозни повреди.
Полският бряст вече е напълно унищожен. Както вече споменахме, двата вида явори бяха унищожени само за няколко години от Cryptostroma corticale - патоген, подобен на Biscogniauxia mediterranea, за който вече говорихме.
В заключение, редица дървесни видове страдат силно от патогени, а процесът на съхнене е изключително интензивен.
