Д-р Вернер Фаслабенд, президент на Австрийския институт за изследване на европейската политика за сигурност, пред „Труд news“: Енергийната ситуация в ЕС е повече от напрегната и изисква незабавни решения

Деглобализацията ще забави икономическия растеж в света

Европейците трябва вече сами да се оправят и да не разчитат на САЩ

Интервю на Бойчо Дамянов 

Какво се случва в световната политика и икономика? Къде в тези процеси ние - европейците? По тези други въпроси разговаряме с австрийския юрист д-р Вренер Фаслабенд, експерт по въпросите на отбраната и бивш дългогодишен военен министър на Австрия. Питаме го и какво е мнението му за санкциите срещу Русия и прогнозите му за войната в Украйна и за посоката, по която поемат политиката и икономиката през тази и близките години.

- Г-н Фаслабенд, как оценявате различните световни конфликти в момента?

- Да започнем с Югоизточна Азия. След появата на Тръмп начело на САЩ картината на стратегическите намерения на САЩ се проясни, стана по-точна, по-понятна. За първи път недвусмислено бе заявено, че Китай е главният глобален съперник на САЩ. Китайската тема стана главна във външната политика на страната, всички останали станаха второстепенни, подчинени. Този нов подход се отрази и върху отношенията в НАТО и с ЕС, което означава, че европейците трябва вече сами да се оправят и да не разчитат на САЩ, които се концентрират върху конфликта с Китай.

- Има ли вероятност да бъде разпуснато НАТО?

- Не е на дневен ред, но европейските партньори под натиска на САЩ ще трябва да се напрегнат много повече, за да си осигурят сами необходимите средства за отбрана като повишат бюджетните разходи от 1,5% на 5%.

- Какви последици ще настъпят за света от разрастването на конфликта между САЩ и Китай?

- Ще се стигне до деглобализация - и Китай, и САЩ ще започнат да упражняват натиск върху своята клиентела да следва още по-стриктно техните интереси. От американска страна ще последват заплахи и предупреждения какво да правят и какво да не правят. Ще се стигне до сегментиране на единния световен пазар и засилваща се поляризация.

- Какво да очакваме в Европа?

- Ситуацията за региони като Европа, Китай и Русия няма да е лесна, най-вече за управляващите елити. Всички признаци на приближаващата се буря са налице. Виждаме растящия разкол в Г7, виждаме забраната да бъдат продавани в САЩ китайски електромобили, заради възможен блокаж отвън в електрониката, който може да предизвика парализа в американската транспортна мрежа. Същото се отнася и за системите и устройствата в изчислителната техника и комуникациите. Тези забрани ще имат сериозни и дълбоки последици, те ще се засилват с всеки изминат ден. А по средата ще сме ние, пострадалите. В резултат на всичко това ще се забави икономическият растеж в световната икономика. В Европа сме вече щастливи и на 1% прираст.

- Нямате ли и оптимистични прогнози?

- Първоначалният шок в Европа след обявените от Тръмп драстични мита и забрани, както и дискусията около бъдещето на НАТО, започна да отминава. Командните структури остават, също и американският ядрен чадър. Но намаляването на американското военно присъствие и участие във военното финансиране в Европа е факт. В това отношение ЕС ще трябва да затегне коланите. На практика на европейците ще им се наложи сами да воюват срещу Русия в Украйна без участието на САЩ. Нашият принос, заяви Тръмп, ще бъдат санкциите, които наскоро бяха допълнително засилени с въвеждането на ограничения срещу Роснефт и Лукойл, в т. ч. и срещу китайски и индийски фирми, които търгуват с тях. Тези санкции ще се отразят отрицателно не само на Русия, но и на много други страни, в т. ч. и на ЕС в резултат на покачването на цената на нефта на международните пазари, включително и на цените на всички останали стоки по производствените вериги. Възможно е покачването да не е драматично, но при всички случаи е налице.

- Москва дали ще се стресне от това?

- Въпросът, който всички си задаваме, е дали това ще принуди Русия да прекрати войната. Отговорът го знае само руският президент и възможно най-близките хора от неговото обкръжение. Москва анексира 4 области, но нито една от тях не е напълно под контрол и това затруднява Русия да налага необходимите ù дипломатически решения. С военни средства напредъкът също не е бърз, и у руснаци, и у украинци силите са изчерпани, личният състав е пренатоварен. Но независимо от това в най-близко време Русия ще постигне създаването на широка буферна зона около Донецк, но е трудно да се прецени доколко ще ù стигнат силите бързо да продължи на запад. Всяка война е винаги пълна с изненади, което значи, че и за Русия няма пълна гаранция за успех.

- Кое ви кара да мислите така?

- Съпротивата на украинците се оказа непредсказуемо силна. Зеленски и неговите хора на всякакви международни форуми и срещи твърдят, че Украйна няма да се предаде, няма да престане да воюва и трябва да победи Русия. Въпросът е какво разбират под победа. Европейските експерти считат, че победа на Украйна над Русия е невъзможна, но и пълна победа на Русия над Украйна също не може да се очаква.

- Всички знаят, че Украйна се крепи преди всичко на военната и финансова помощ на ЕС?

- Засега тази схема функционира, ЕС постоянно заявява своята готовност и по-нататък да поддържа Киев - Франция и Швеция обещават изтребители, Германия артилерия и снаряди. Зависи колко бързо и в какви обеми ще се разгърнат новите европейски военни производствени мощности през следващите пет години. В ЕС нещата започват да се раздвижват и той би могъл да се превърне в сериозен военен фактор. Управляващите усилено работят над създаването на собствени европейски войски.

- Какви биха били пътищата към прекратяването на военните действия?

- На Путин няма да му е приятно да се остане с впечатление, че Тръмп е инициаторът за прекратяване на военните действия и да изглежда, че той следва указанията от Вашингтон. Но Русия ще трябва да избере подходящ момент и повод за постигане на мир - било Нова Година, било промяна в политическото ръководство в Киев, но да е по нейна инициатива. Със сигурност Русия скоро няма да се сломи и ще продължи да воюва, но със значителни финансови и военни затруднения.

- Как влияе вътрешната ситуация в САЩ на външнополитическата линия на президента?

- Местните избори донесоха донякъде изненадващи резултати - републиканците не се представиха особено блестящо в Ню Йорк, където за кмет бе избран демократ. Това може да означава, че на предстоящите през следващата година междинни избори политическата ситуация може да се измени така, че Сенатът да остане републикански, но в Конгреса мнозинството да премине в ръцете на демократите. И тогава управлението на Тръмп ще бъде съществено затруднено и той ще бъде принуден да мине от настъпление в отбрана. От гледна точка на Брюксел това е преимущество, защото ще може да играе по-голяма роля в Западния лагер.

- А от гледна точка на Русия?

- Тръмп се стреми да неутрализира подкрепата на Русия за Китай, за да подкопае растящата роля на Пекин в света, да предотврати създаването на тесен съюз между Русия и Китай по логиката „ако аз съм №1 в света, не бих искал №2 плюс №3 да са по-силни от мен“. В случая говоря за събития, които ще настъпят след приключването на войната в Украйна. С Тръмп начело, на Путин ще му е по-лесно да възстанови изцяло ролята на Русия на международната арена. Ако бях на мястото на Путин бих използвал „времевия прозорец“ за нормализация на отношенията със САЩ и Европа. Натискът върху Тръмп и подронването на неговия авторитет от противниците му са в пълен ход.

- В Украйна вътрешнополитическата нестабилност все повече нараства?

- В Киев вече съвсем ясно започна борбата за „ерата след Зеленски“. Днес никой не би могъл да каже какъв ще бъде резултатът. Трябва да сме реалисти, дори след неговото отстраняване нещата няма да се променят съществено. Украйна преди започването на военните действия премина през един процес, който Москва пропусна да забележи и да оцени достатъчно точно и вярно - напомпване на ново национално самосъзнание, дистанциране от всичко руско и т. н.

- Как оценявате политиката на ЕС за рязко увеличаване на военните разходи в условията на икономическа депресия?

- Не мисля, че ще се отрази съществено, така или иначе всички страни от НАТО решиха да отделят по 5% от бюджета за военни разходи. За какво точно ще бъдат изразходвани за населението не е толкова важно. Да речем, че Бундесвера поръча 300 танка и предостави 200 от тях в рамките на военната помощ на Киев. Като разход за бюджета няма увеличение, всичко остава в рамките на предвидените 5%.

- Разлика има, по-рано се отделяха 1,5 - 2%, а сега 5%.

- Да, няма да е лесно да се оправдае това съществено нарастване, със сигурност ще има спорове и дискусии. На гражданите им се обяснява, че сме заплашени и трябва да се отделят повече средства за отбрана. Но дали след това оръжията ще бъдат запечатани в погреби и складове или дадени веднага на украинците, за да воюват с Русия, за населението няма финансова разлика.

- Как оценявате санкционната политика на Запада срещу Русия и призива на Брюксел за намиране на собствени природни ресурси? 

- Мисля, че наложените санкции в условията на глобализация създадоха сериозни трудности за самия Запад и той не може дълго да издържи без търговията с Русия. През това време Москва се ориентира на изток - Китай, Индия. Но докато за Орбан се правят специални изключения, за което всички му завиждат, за внос на руски нефт и газ, надеждите в останалите страни от ЕС не са заглъхнали напълно.

- В случая Европа е неотстъпчивата, кой може да я принуди да се откаже от своята войнствена линия?

- Много просто, ако Путин и Тръмп се споразумеят и Вашингтон прекрати санкциите си против Русия, на ЕС няма да му остане нищо друго освен и той да ги прекрати, въпрос най-много на малко повече време. Същото сме го виждали и в други подобни ситуации, например - в случая с Иран. В момента Европа не е наясно как ще осъществява в дългосрочен план своето енергийно обезпечение, все още се лута насам-натам и руската опция продължава да съществува. Тръбопроводите си ги има, остава да бъдат запълнени с газ. Други по-удобни източници засега няма. Енергийната ситуация днес в ЕС е повече от напрегната и изисква незабавни решения и действия. В момента тя е повече от благоприятна за Русия.

Нашият гост

Д-р Вернер Фаслабенд е юрист, един от най-компетентните европейски експерти по отбраната и сигурността. В продължение на десет години (1990 - 2000) е министър на отбраната на Австрия от Християн-демократическата народна партия. Понастоящем е президент на Австрийския институт за изследване на европейската политика за сигурност (AIES).