Какво да се прави?

Западните левичари са днес наследниците на някогашните комунисти

През 19 век руският писател Чернишевски написал книга с това име. За онези години книгата била мъдра, защото тогава Русия била въртоп от убийства, противоречия, дрязги. Същото с огромна сила се повторило след болшевишката революция, когато били избити невинни милиони.
В същото време Европа танцувала от радост, заради края на ужасите на ПСВ. Никой от танцуващите не знаел какво ги чака - още по-големи ужаси - ВСВ.
За това не ми се пише, освен - благодаря на Бога, че не съм от военното поколение, то изстрада най-много.

После, четох, че гърците трябвало да издигнат паметници на Чърчил, защото ги спасил от комунизма. Салфетката на Сталин и Чърчил. Като знам, че по-голямата част от живота ми мина при комунизма, мисля, че е така. Аз съм специалист по комунизма в късните му години. Знам всичко от тези години, защото ги живях. Питайте ме каквото искате за комунизма - ще ви отговоря писмено.

Важно за мен: при комунизма, никога не бях преследван, хвърлен в тъмница и пр. Никога, защото примерно се опитвах да оцелея, да издържам семейството си, да завърша образование, да намеря работа, която ми харесва.
Важно: същото правеха и моите връстници на Запад, но при различни условия, които бяха несравнимо по-добри за тях.
Важно за мен: моите години при комунизма бяха бедни, без да съм гладувал, живеех скромно, без излишества, но беше сравнително добре. Нищо съществено не ми липсваше.

Важно: най-успешните години на комунизма бяха 70-те. Аз съм свидетел на 70-те, когато хората масово започваха работа и се пенсионираха на нея. Това значи: огромна социална сигурност и спокойно и скромно съществуване в комунистическата България. Нищо подобно в 70-те нямаше на Запад!
Това добре го запомнете.
Но какво липсваше: Свобода! 
Всичко се промени през 80-те, когато, поради огромните заеми в твърда валута на БКП започна рязък спад на жизненото ниво и последва най-голямата изненада - падането на комунизма.

Важно: никой не очакваше падането на комунизма, не вярвайте на лъжите на левичарите, които знаели, че комунизмът ще падне.
И сега, години след комунизма, светът какво да прави, както някога Чернишевски е попитал? 
Карл Юнг, наследникът на Фройд писал, че архетипът, т. е. Личността се възобновява чрез огромни мнозинства в много страни. Това, като го прочетох ми се стори невероятно, но сега мисля различно.
Мисля, че Юнг гениално е разбрал какво ще се случи.

Ето какво: комунизмът в агонията си роди Сирачетата на Берлинската стена. Именно това е архетипът на Юнг - западните левичари, които са днес наследниците на някогашните комунисти и те днес са най-яростните поддръжници на Украйна и най-ожесточените врагове на Тръмп.
Точно Тръмп днес е най-големият враг на архетипа на Юнг.
Неокомунистите! 
И какво да се прави сега? 
Отговор: не знам.
Освен: ще гласувам пак за Тръмп или за неговите хора.