Винаги от когато се помня и наближава рождението му - 6 януари 1848 г., в мен възкръсва неудържим вътрешен подтик, изблик обладан от кинетична енергия да споделя искрените си чувства, жива пламенна любов и дълбок до земята поклон пред светската икона на българския дух.
Спомен ме настига и нахлува неудържимо в съзнанието ми. Изплува във въображението образът на незабравимия ми преподавател - големия български литературовед акад. Пантелей Зарев. С въодушевено изражение той казваше: „За Ботев не трябва да се четат академични лекции. За Ботев трябва да се говори високо изправен, с освободено съзнание и емоционално въображение, защото той е вложил в словото си цялата сладост и горчилка на реалния живот - не само за своето време, но и за нашето и във вечността на бъдещето.“ Ботев е необятен. Той е вечен като Вселената.
Вдъхновеното му слово вълнуваше до сълзи притихналата, препълнена 272-ра аудитория на Алма матер. Атмосферата се нажежаваше от емоционалната топлина на преживяването в което ни пренасяше неговата покъртителна изразност, в словословението на поетичните фигури, алегорията с природата която пее и плаче заедно с неговите герои, изваяни с излъчване на неповторима героика, заключена завинаги в безсмъртната палитра на Ботевата поезия. Те стоят на вечна стража над България с безсмъртните си образи.
В душата на Ботев личното е любимото и свидно семейство, в което той търси разбиране и подкрепа на общото което трябва да свърши в името на всички останали, за своя народ. В неговото съзнание мисълта за освобождението на Отечеството е над всичко, над живота. Това е толкова неувяхващ и жив пример за нас, днешните българи. Дали истински разбираме неговото духовно и революционно дело, неговия чутовен подвиг за осмисляне на нашия живот, в нашето време за България. Какво правим и готовили ли сме да следваме неговото духовното завещание или само ще го декламираме и декларираме на думи?
Моето усещане е че няма по-жив българин в душата, сърцата и съзнанието на народа ни от завършения първообраз на човека Христо Ботев. Заключил в едно - думи, действие, дълг и дело на приемственост на хилядите българи пожертвали се за да имаме нашата България днес. Кратката му стихотворна реч само на 28 години младост звучи като на мъдрец. И така вкоренена и станала част от нашето съзнание, от нашата генетична природа тя се превръща в генетичен код, който се преражда от поколение на поколение напред във вечността.
Непокорният му дух е концентрирана енергия - като динамит потискан от вековното робство, изригващ в точното време със силата на мълниеностна светкавица, дълбоко раздиря и осветява българския и световен небосклон. Всичко до което се докосва неговото златно перо: поезия, публицистика, убийствен сарказъм във фейлетоните и накрая идеологическото му прозрение и промисъл, завършват образа му не само на революционер и борец за национално освобождение, но и на първия български мислител с социално осъзната мисия. Той издига социалното на пиедестал в граница, отвъд която няма шанс за постигане на щастие, защото настъпва социално робство. Ботев поставя националната и социална свобода наравно като човешка ценност.
С тази прозорливост той наднича в бъдещето. Българската борба за национално освобождение не трябва да стига само до държавност, а трябва да продължава докато не се постигне и социално освобождение. Само тогава може да има истинска свобода на духа. Виждайки свободата в такава пълнота, Ботев се явява предтеча на социалистическите идеи, които в края на 19-ти век проникват на българска почва чрез Димитър Благоев, създателят на първообраза на първата българска лява партия след Освобождението.
В сеченото му стихотворно слово като самороден диамант в 20 стиха всяка дума носи мощен заряд, камбанен звън който отеква в нашето съзнание, вечно кънтящ в българската душевност. Стихотворните напеви на алегоричните образи на героите които във съзвучие с природата ридаят, са неповторимо актуално днес напомняне, че човек и природа са едно, а и също като пазим природата, пазим и живота.
В поетичното му творчество са събрани като на шепа длан всички ценности които осмислят човешкия живот, с цялото му многообразие. Истините за живота, за борбите на човека, за щастието. Там можеш да намериш всичко: любов към майката, жената и децата, към род, Родина, отдаденост на доброто за напредъка на народа си. Да бъдеш бунтовен и непокорен пред безчестието, лицемерието, родоотстъпничеството, предателството и неправдата !Неговата поезия всеки народ може да я припознае като своя поезия.
За това Ботевата поезия завладява сърцата ни и въображението
до разтърсващо физическо потрепване на всяка фибра от нашата природа. Тази генетична енергия която продължава да излъчва към нас българите, духовната съкровищница на поета като образ, пример и дело, винаги ме принуждава да потръпвам когато преминавам покрай паметника му в Борисовата градина и да му се поклоня. И когато мога да положа китка свежи цветя.
И колкото пъти се връщам към поетичното творчество на поета оставам с усещането, че след неговата поезия няма какво повече да се каже в словословна къса реч ! Толкова е всеобхватна и вечна със заряда си и на световна съизмеримост. Всяка негова дума е динамит, който взривява съзнанието и душата, принуждава те да се спреш, да се замислиш и осмислиш съдържанието на собствения си живот и къде се намираш. Да се съизмериш с Христо Ботев!
С тези размисли за Христо Ботев искам да споделя съкровено че за мен той е българският Исус Христос, с чийто образ трябва да живеем и се борим всеки ден за България, както той го направи със своят подвиг на осъзната саможертва.
Така измерих аз Христо Ботев от върха на 177-годишнината от неговото рождение.
Труд
