Новата екзотика на ПП-ДБ предвещава пълен (и целенасочен) хаос на изборите

Машинното гласуване не е гаранция за честни избори, а удобен инструмент за манипулации и външно влияние

Венецуела въведе изцяло електронно гласуване още при Уго Чавес, като системата се управляваше от печално известните Smartmatic

Нова година, нови висини. ПП-ДБ, освен че предлагат изменения в Изборния кодекс и изцяло машинен вот, вече привнасят и доста екзотика, каквато е последната им умопомрачителна идея за целогодишен достъп на гражданите до кода.

Дори да оставим настрана факта, че по този начин се увеличава вероятността от атаки по време на изборите, дори да пренебрегнем сериозната опасност, че това означава постоянен риск от съзнателно търсене на начини за пробив на кода, да пренебрегнем, че у нас - традиционно - това ще означава подмяна на отговорността. Ако всеки има достъп до кода, да сме наясно, че това ще означава проблеми при сертификацията, защото целогодишен достъп и съответно чести промени означава сериозни правни казуси при оспорване на избори, както и постоянни спорове кой точно код е бил в машините. Трудно може да забравим, че именно преди броени дни Илън Мъск, в публикация в платформата X, сподели, че софтуерът на компанията за машинно гласуване „Smartmatic“, разработен през 2020 г., с помощта на USAID (американската държавна агенция за международно развитие), е компрометиран и целта е била фалшифициране на изборни резултати.

Споменаването от Мъск на USAID не е случайно, включително и в този контекст. Накратко, това е (беше) инструмент на американската политика (за влияние) чрез финансиране на програми за икономическо развитие и „подкрепяне на демократични институции и изборни процеси“ (аха...), което включва (ше) финансиране на проекти - чрез местни НПО или международни организации. Касае се за милиарди долари, отпуснати по различни програми. Излязоха и данни, че през последните няколко години над 400 млн. долара са били предоставени на неправителствени организации в страната ни. Те не бяха официално потвърдени, но сумите, които се споменават, с цел опровергаване на тази наистина фрапираща сума, отново са огромни и отново се касае за милиони долари за „подкрепа на гражданското общество и с цел укрепване на демократичните институции и независимите медии, които са стълбове на устойчивите демократични общества“. Такава е формулировката.

Че се касае за клише, е най-малкият проблем. Отлично знаем, че действителността е външно политическо влияние, натиск върху вътрешни процеси и прокарване на конкретни геополитически интереси. Разбира се, за зависимостта от донорите дори не е нужно и да споменаваме, както и за това по какви критерии медиите например се считат за независими.

Миналата година администрацията на Доналд Тръмп направи значителни съкращения и преструктуриране, закри голяма част от програмите и прехвърли функциите на агенцията към Държавния департамент. Основните му критики касаеха огромните финансови ресурси, които се разпределят в чужбина, за да се финансират програми, които влияят върху избори или политически процеси в други държави, и то за сметка на американските интереси.

И се връщаме отново на Мъск, който сподели публикация на популярния в мрежата му акаунт за разследвания, свързани с вътрешната политика на САЩ The SCIF, с негов коментар: „USAID не е била само ябълка с няколко червея вътре, а гнойно кълбо от червеи във формата на ябълка“. Това въобще не беше широко отразено у нас. Да не кажем, че въобще не беше, поне не от медиите. А кога, ако не именно сега, когато темата е повече от актуална, трябваше да е основен акцент в новините.

В контекста на случващото се във Венецуела, няма как да не си припомним и начина, по който президентът на страната Николас Мадуро спечели и последните избори преди две години (мандатът му трябваше да продължи до 2030 г.). Всъщност още от 2013, когато наследи на поста покойния Уго Чавес, преизбиранията на Мадуро (през 2018 и през 2024) не бяха признати от повече от 60 държави поради сериозни данни за фалшифициране на изборите. Вот, осъществен именно с машините, печално известни у нас като като „мадуровки“.

Венецуела въведе изцяло електронно гласуване още при Уго Чавес, като системата се управляваше от печално известните Smartmatic. На практика, машините бяха част от централизирана система, контролирана от властта. Стигна се и до изявление от компанията (през 2017 г.), че резултатите от изборите за Конституционно събрание са били манипулирани с поне 1 милион гласа, след което последва прекратяване на дейността ù във Венецуела.

Това са същите машини, с които и у нас бяха проведени редица избори. Именно през есента на 2021 г., в последните си дни като министър на електронното управление в правителството „Петков“, членът на ръководството на „Да, България“ - Божидар Божанов изпраща до ЦИК готови правила за провеждане на изборите през октомври, като държи изборната администрация да наеме „външни експерти“, които да получат пълен достъп до хардуера и да контролират генерирането и внедряването на софтуера, който трябва да се инсталира на машините.

И се оказва, че ЦИК е наела като експерти по машинния вот ИТ-та, свързани с ПП/ДБ, включително и с небезизвестния активист на „Правосъдие за всеки“ - Атанас Шарков. Въпросният напусна ЦИК, но появилите се на негово място „външни експерти“ отново бяха свързани по един или друг начин с посочената коалиция.

Има и един отдавна забравен заместник-министър на електронното управление (Михаил Стойнов, доста приличащ на мутра от зората на демокрацията), който през 2023 г. беше записал с телефона си цялата процедура по генериране на кода, който подсигурява сигурността на машините, след което си го беше свалил на флашка, която взе себе си.

Но да се върнем отново на идеята за целогодишен достъп на гражданите до кода. Целта уж е пълна прозрачност, обаче: ако целогодишно кодът е публичен, злонамерени лица могат да анализират уязвимости, които да използват по време на избори; софтуерът постоянно се обновява, а ако всеки и по всяко време има достъп до всяка версия, това може да създаде объркване кой код въобще е бил използван в изборния ден; публичността на кода изисква стриктен контрол, което на практика е трудно изпълнимо (дори да не коментираме финансовата част).

И отново всъщност стигаме до пълна зависимост от електронната система. Нещо, за което всячески бленуват ПП и ДБ. Нищо, че фактите, както и през 2021 г., са все същите: няма нито една страна в Европа, в която да се гласува само машинно; много страни, опитали да преминат към машинно гласуване, са се отказали поради опасения, свързани със сигурността (Холандия, Германия, Финландия, Норвегия и други); по света се гласува с машини само в страни, които трудно могат да бъдат наречени демократични: Перу, Венецуела, Иран, Индия, Бангладеш, Намибия; нееднократно през годините е имало разследвания за машините и тяхната лесна компрометираност.

Но за да оборят всички тези факти, ПП/ДБ, с оглед на актуалната ситуация, спуснаха ново творение, шедьовър на мисълта, което творение гласи, че благодарение на машините и невъзможността за манипулиране на протоколите, Мадуро не е признат за легитимно избран. И че машините помагали на опозицията във Венецуела. Ако не успеете да прозрете гениалността на подобни твърдения, проблемът е във вас, бъдете сигурни. Просто толкова си можете! Ако не разбирате какво е искал да каже авторът, здраве да е. Оставете и какво казва Мъск, кой въобще е той, за да оспорва експертизата на ПП/ДБ! 

И така, под маската на „прозрачност“ ни се предлага още по-дълбока зависимост от една уязвима и трудно контролируема електронна система. А фактите, международният опит и конкретните примери ясно показват, че машинното гласуване не е гаранция за честни избори, а удобен инструмент за манипулации и външно влияние. И когато всичко това съзнателно се игнорира, остава логичният въпрос - дали целта изобщо е прозрачност, или пълен контрол върху изборния процес.