Тихият крадец на зрение – глаукомата, започва неусетно
Късогледството и далекогледството не са заболявания
Заедно с компютрите и мобилните телефони, в живота ни дойдоха и очните заболявания, които придобиват застрашителни размери. Все по-малко децата ни четат книги, а все повече закъсват със зрението. Какво да правим, за да остане то здраво, разговаряме с офталмолога проф. Ботьо Ангелов.
- Проф. Ангелов, все повече хора имат проблеми със зрението, защо толкова българи вече са с очила?
- Пациентите страдат най-често от липсата на ясно виждане, но не можем да кажем, че късогледството, далекогледството или астигматизмът са заболявания. Тези смущения се коригират с изписването на очила, контактни лещи, има и рефрактивни лазерни процедури, които се правят. От най-честите заболявания, които налагат активна намеса на офталмолог, е катарактата - помътняването на човешката леща. Лещата нормално е прозрачна, но най-често с напредването на възрастта тя помътнява и зрението постепенно намалява. Този проблем се решава хирургично. Друго заболяване е макулната дегенерация на ретината, свързана с възрастта. Очната стена на окото има 3 слоя, като най-вътрешният е ретината. Централната й част е макулната зона. При макулна дегенерация на ретината има суха или влажна форма и пациентите са затруднени в четене, писане, гледане на телевизия. Така че е необходимо да се диагностицира рано това заболяване и се приложи съответното лечение. Може да имаме различни дегенеративни заболявания на очите, възпалителни заболявания, травматични състояния и т.н. Друго заболяване е глаукомата.
- Какво представлява глаукомата и много хора ли са засегнати от това заболяване?
- Има различни видове глаукома, както и различни стадии на заболяването. Глаукомата има хроничен характер, тоест развива се във времето и най-добрият вариант е да се диагностицира възможно най-рано. Тя протича в повечето случаи с повишено вътреочно налягане, но има и случаи, при които е с нормално или ниско налягане. То обаче може да бъде високо за конкретния пациент и белезите са като при повишено очно налягане. Както например при хипертоничната болест има пациенти с високо кръвно налягане, но има и такива, които по рождение са с ниско, но във времето то започва да се покачва. Ако се премери, то може да не е с висока стойност, но за конкретния пациент е повишено.
- Казахте, че глаукомата трябва да бъде диагностицирана на най-ранен етап. Как човек може да усети, че има проблем?
- Зависи какъв е видът на глаукомата. При първичната откритоъгълна глаукома, която е най-честата, заболяването протича с постепенна трайна загуба на зрението в едното око и в по-слаба степен - в другото. При първичната закритоъгълна глаукома оплакванията са по-рано. Има редки случаи, когато има възпалителни или травматични глаукоми, които може да са само на едното око, но те са рядкост. Тази болест е наречена тихият крадец на зрение, защото това най-често става неусетно за пациента. Човек може да не се усети на ранен етап че има проблеми със зрението. Доста често, за съжаление, глаукомата се установява късно, когато зрението на едното око вече е загубено в голяма степен. При човек, ако има болка в окото, зачервяване, видими промени, пациентът или близките му ще търсят много по-рано и своевременно медицинска помощ и преглед от офталмолог. В редица случаи човек не е така активен, особено ако има и други очни заболявания, като начална катаракта и той си мисли, че загубата на зрението му е само от напредване на катарактата. Тогава при случаен преглед може да се открие и глаукома, макулна дегенерация на ретината, диабетна ретинопатия и т.н.
- Лечима ли е глаукомата и какви са причините за отключването й?
- Много от пациенти ми казват - щом не може да изчезне глаукомата с течение на времето, значи е нелечима. Но това не е така. Аз им давам пример с хипертоничната болест и със захарния диабет, които също са хронични заболявания, но оставят ли се без лечение пациентите, нещата стават катастрофални. Така че глаукомата е лечима и тя се лекува по 3 основни начина. Основната цел е понижаване на очното налягане, това е най-важният терапевтичен модел. Единият вариант е медикаментозното лечение. Най често това за капки за очи, които се поставят еднократно или двукратно. Може да имаме комбинация от няколко вида капки или комбинирани такива. Вторият вариант е лазерното лечение. Има различни видове лазери за различните видове глаукома и стадии на заболяването. И третият начин е хирургичното лечение. Медицината и техниката се развиват, има такива варианти, като операция с поставянето на антиглаукомни импланти, които са различен тип. Към хирургия се пристъпва, когато вътреочното налягане е много високо и капките нямат достатъчен силен ефект да се понижи до нормални стойности налягането, или т.н. прицелно очно налягане. Има различни теории за причините за възникването на болестта. Тя може да бъде вродена, което може да е свързано с наследственост, но общо взето има твърде много неясни моменти при глаукомите. Ние всъщност понижаваме очното налягане с различните варианти на лечение, но не можем да премахнем причината за заболяването и последствията, за съжаление.
- Много хора в днешно време боледуват от захарен диабет, какви усложнения на очите дава той?
- Диабетът е ендокринно заболяване и неговата честота за съжаление расте през годините в целия свят и особено в страните с по-голяма продължителност на живот. Той засяга и кръвоносните съдове, включително и тези на очите и може да даде тежки усложнения. Задължително е пациенти, които имат захарен диабет да се преглеждат профилактично при офталмолог, независимо че нямат оплаквания от зрението. Болестта засяга очното дъно и ретината и вследствие на това се развива т.н. диабетна ретинопатия. Ние трябва да предотвратим това, или забавим прогресията, като заболяването на бъде установено в начален етап. Правят се редица изследвания и при необходимост може да се наложи обработка с лазер на очното дъно при диабетна ретинопатия, използват се някои медикаменти и н.т. Диабетът може да предизвика и вторична глаукома, когато е дългогодишен и стойностите на кръвната захар са некомпенсирани.
- Какво е мързеливо око и защо се среща в изключително ранна възраст - при бебета на няколко месеца и след това?
- Мързеливото око най-просто бих го сравнил с един орган, който не се упражнява във времето и не работи както трябва. В първите месеци от живота на детето окото може да остане недоразвито, като не работи в достатъчна степен още след раждането и в някои от случаите може да се забелязва и кривене. По принцип двете очи на човек не са еднакви във функцията си. Това е като при ръцете - човек пише обикновено с едната ръка, с другата не може. Отскача с единия крак, с другия му е трудно. Така е и при очите - едното око се нарича водещо, другото е подчинено и е малко по-слабо като зрение. Има много лесни тестове, с които може да се установи кое е водещото ни око. Във времето с възникването на разни заболявания, нещата могат да се променят. Въпросът при мързеливото око е да могат родителите да забележат много рано, че детето не вижда ясно или криви с едното око. В такива случаи е много важно да бъде заведено при детски офталмолог колкото се може по-скоро. Офталмологът ще прецени дали са необходими очила, дали едното око отвреме-навреме или постоянно криви и т.н.. Ако има такива белези, ако виждаме, че детето поставя много близо играчките или се затруднява при разпознаването на вещите, трябва веднага да се заведе на лекар. Има упражнения за мързеливо око, с които да го стимулираме и да предотвратим трайното намаляване на зрението. Важно е това да стане възможно най-рано.
- А доколко компютрите и телефони увреждат очите ни?
- Ако сте забелязали, когато човек е пред екрана на компютъра, той е вторачен в него и много по-рядко мига. Когато се отварят и затварят горния и долния клепач, върху окото има т.н. слъзен филм, сълза. Слъзният филм предпазва окото от околната среда - всякакви физико-химични дразнители, както и въздействието на бактерии, вируси, гъбички и т.н. И както при един лагер между него и твърдата част има смазка, така е и при окото. И ако го няма този слъзен филм, много по-лесно може да бъде увредено окото. Така че рядкото мигане е негатив за този слъзен филм, повече се изпарява сълзата и по-лесно имаме контакт с неблагоприятните фактори от околната среда.
- Трябва ли да ползваме овлажняващи капки, т.н. изкуствени сълзи?
- Аз бих дал един такъв съвет. В съвремието ни на индустриализация, на дигитализация, когато имаме толкова много офиси и работа, която е свързана с екрани, е хубаво да имаме паузи по време на работа. Те трябва да се правят за 5 - 10 минути, така че този слъзен филм да бъде съхранен. Така хората ще си почиват също и от стреса в работата. Вярно е, че е много трудно човек да синхронизира своята работа, особено, когато има планове, програми, срочни неща, но няма вълшебни капки, които да премахнат умората, включително и зрителната, от дълготрайната непрекъсната работа. Ако не спрем за малко се минава вече към зрителна преумора и възстановяването от нея е по-бавно и трудно с всичките последващи негативи. А можем да избегнем това с елементарна почивка. Изкуствените сълзи ще помогнат донякъде, защото те овлажняват, но най-добре е да се намира време за зрителна почивка.
- Кое е по-добре - очила или контактни лещи?
- Има разни видове контактни лещи - меки, твърди и т.н. Някои дами предпочитат и цветни, човешкият стремеж към красота е вечен. С поставянето на такива лещи може да се извърши обаче и корекция на диоптрите, при пациенти, които имат такъв проблем. Всеки човек си преценява дали да ползва очила или контактни лещи. Има значение и доколко човек ще се адаптира - има хора, които са по-чувствителни и на тях им е трудно поставянето и свалянето на контактните лещи, други пък нямат проблем. Но при всички случаи човек трябва да има и очила, защото контактната леща може да се повреди по някакъв начин, да се амортизира. Ако пък окото се възпали, лещите трябва задължително да се махнат и да се поставят съответните капки, докато очите не се успокоят напълно.
- Доколко вредно е слънцето за очите и трябва ли човек редовно да носи тъмни очила?
- Всички знаят, че слънчевите лъчи може да са негатив. Ако тръгнем по улиците ще видим много сергии, където продават много евтино слънчеви очила, произведени уж от „Армани“, „Версаче“ и т.н. Моят съвет е категоричен - ако иска човек да носи тъмни очила, те да бъдат закупени от специализиран магазин, където има гаранция за качеството на стъклата. Дизайнът е важен, но най-важното е тези очила да имат UV защита. Фалшивите очила са лош вариант, защото дават една измамна защита. Когато се поставят тъмни очила, зеницата се разширява и слънцето в по-голяма степен може да проникне в окото, да стигне до ретината, очното дъно и там да имаме съответните увреждания във времето. Така че човек може да смята, че е защитен и не му блести така светлината, но това е една фалшива защита. Категорично не трябва да се ползват очила, купени на улицата на ниски цени, от неясни производители и продавачи. Пациенти, които са с глаукома, не трябва да носят тъмни очила или фотосоларни, тъй като при разширяване на заниците вътрешноочното налягане може да се покачи и да се влоши състоянието им. Искам още веднъж да кажа - повечето очни заболявания протичат с намаляване на зрението на едното или на двете очи. Няма нужда пациентите да чакат зрението им да се влоши, дори в момента да нямат болка и да не виждат нищо спешно за очен преглед. За съжаление, ако стане твърде късно може да не успеем да върнем зрението им.
Нашият гост
Проф. Ботьо Ангелов работи в Очно отделение на Медицинския институт-МВР, София. Специализирал е в Унгария, Германия, Украйна, Швеция и др. Учредител и управител е на фондация „Национална Академия Глаукома“. Създател и главен редактор е на първото глаукомно списание у нас „Български форум глаукома“. Организира провеждането на ежегодни международни офталмологични симпозиуми в София. Научната му дейност, в голямата си част е с хирургичен приоритет, с интереси в различни раздели на офталмологията. Специалист е в диагностиката, консервативното, лазерно, хирургично лечение, както и проследяването на пациентите с различни форми на глаукома.