Румен Ненков, бивш член на Конституционния съд: Не трябва да има въобще служебно правителство

Политиците винаги ще се борят не за независима, а за зависима съдебна система

Тези от домовата книга нямат право да откажат да станат служебни премиери

Както винаги, големият интерес е кой ще бъде министър на вътрешните работи в служебното правителство, смята бившият конституционен съдия Румен Ненков. Според него, противно на всякаква нормалност, ние считаме, че полицията решава изборите и че министърът е отговорен и виновен. Все едно няма ЦИК, която организира и администрира изборите. Ролята на министерството е само подпомагаща, тя не е решаваща. Имахме правителства, които завършиха мандата си и нямаше нужда от служебни кабинети - на Костов, на Сакскобургготски, на Станишев и едно от тези на Борисов. Те проведоха избори и се видя, че няма нужда от служебно правителство, припомни г-н Ненков. Той казва още, че при тази несигурност в статута на Андрей Гюров дори и да няма формална пречка, номинирането му за служебен премиер ще е най-малкото неудобно от политическа гледна точка.

- Сагата „служебен премиер от домовата книга“ е на път да приключи, но отново разбуни политическите духове. Какво трябва да се направи, за да не влизаме всеки път в обичайните затруднения, господин Ненков?
- Отговорът ми е съвсем ясен и с две думи - не трябва да има въобще служебно правителство, но въпросът е конституционен. Когато бе отворена Конституцията, този въпрос трябваше да бъде решен. Не се нуждаем от служебно правителство. Едно правителство в оставка няма пречка да подготви изборите. Служебното правителство няма да ги подготви по-различно, отколкото правителството в оставка. Но това пак е конституционен въпрос. Що се отнася до „домовата книга“, всичките лица в нея като потенциални служебни министър-председатели все пак са получили мандата си от Народното събрание, а България не е президентска, а парламентарна република. Фактически служебното правителство беше едно стъпало за политическа кариера, което според мен е неправилно.

- Но пет души от „домовата книга“ отказаха да стават служебни премиери....
- Естествено, тези от „домовата книга“ приемат всички възможности и тежести. Една от тези тежести е, че могат да бъдат избрани за служебен премиер. И те нямат право да откажат. Сложно беше за тези, които бяха заварени от промените в Конституцията, защото към момента на конституирането им на тези постове, такава възможност не съществуваше. Но след като ти си станал председател на парламента, омбудсман и т. н., ти вече си приел, че в такава извънредна ситуация можеш да бъдеш избран от президента за служебен министър-председател и да му съдействаш с твои предложения да направите кабинет, който е временен, в края на краищата.

- Против същестуването на служебно правителство се обяви президентът Плевнелиев, както и Румяна Коларова - министър в един от двата му служебни кабинета, която в интервю за нашия вестник заяви, че тези правителства се отразяват зле на администрацията...
- Нашата администрация не е добра. И точно защото се сменят много бързо правителства. И първата им работа е чистката в администрацията. Ние нямаме професионална администрация, защото първата работа на всеки нов политически назначен министър е да смени администрацията...

- И да прави ревизия на предишното редовно правителство, да сменя областни шефове на МВР...
- Кадровите промени са на първо място. Но това не е добре за самата администрация и за нейното предназначение да обслужва гражданите и обществото. А пък имаме и често политически кризи. По този начин хората се отблъскват не само да заемат държавни постове, ами се отблъскват и от самата политика, много свестни хора не искат да се включат в тази мърсотия. Дори физически депутатите се нападат в парламента.

- Ами ако всички десет от „домовата книга“ бяха отказали до какво щеше да се стигне? Тотален хаос в държавата?
- Не, просто според мен президентът щеше да се позове на Конституцията и да назначи един от тези, които са получили поста си след промените в Конституцията, пък нека да го видя как ще откаже, но все пак този въпрос е хипотетичен.

- Той е хипотетичен, но въобще не е предвиден от тези, които бъркаха в Конституцията. Един от експертите по време на обсъжданите промени попитал, ако всички откажат, какво ще стане? Отговорът бил - те са сериозни хора, няма да откажат...
- Това не е сериозно изказване. Този казус трябва да се предвиди в самата Конституция. Кардиналното решение е въобще да няма служебно правителство. Въобще аз не знам друга държава да има служебно правителство. Естествено правителството, което е в оставка и вече не се подкрепя от парламента, би трябвало са организира нови избори и да изпълни и полицейската част от задачите, да задейства Централната избирателна комисия, за да се обезпечи законността. Както винаги, големият интерес е кой ще бъде министър на вътрешните работи, защото противно на всякаква нормалност, ние считаме, че полицията решава изборите. И министърът е отговорен и виновен. Все едно няма ЦИК, която организира и администрира изборите. Ролята на вътрешното министерство е само подпомагаща, тя не е решаваща. Имахме правителства, които завършиха мандата си и нямаше нужда от служебни кабинети - на Костов, на Сакскобургготски, на Станишев и едно от тези на Борисов. Те проведоха избори и се видя, че няма нужда от служебно правителство.

- Според вас има ли конституционна пречка Андрей Гюров да стане служебен премиер, както искат от ППДБ?
- Не знаех какъв е статутът на Гюров и бях изненадан, че има производство за отстраняването му. Може би от формална гледна точка няма пречка, но най-малкото бих изпитал неудобство, ако бях на мястото на президента Йотова. Защото има съмнение, има и производство по този въпрос, не е ясно как ще приключи. Има и питане до съда в Люксембург. При тази несигурност в статута му, дори и да няма формална пречка, номинирането му ще е най-малкото неудобно от политическа гледна точка.

- Означава ли, според вас, управление на президента чрез служебното правителство в новите условия след промените в Конституцията от 2023 година? 
- Мисля, че не. Защото парламентът не се разпуска за разлика от предишната ситуация и може да упражнява парламентарен контрол на действията на правителството. Преди имаше по-големи възможности, защото се разпускаше Народното събрание в предизборния период. И тогава единственият, който може да контролира служебния кабинет бе този, който го е назначил, тоест - президентът. Но още в първият текст на Конституцията пише, че България е парламентарна република, не президентска. И това противоречие съществуваше, сега малко е намалено, но кардинално ще се реши въпросът, ако няма служебно правителство.

- Според вас има ли някаква нагласа в политиците да премахнат интституцията служебно правителство?
- Не ме питайте за политически въпроси, аз не съм в тази среда, аз бях малко в нея, когато бях призован като експерт при обсъждане на промените в Конституцията. Никой не чу експертите тогава, а имаше нужда, когато се приемаха конституционните промени, но те трябваше да бъдат много по-обрани, много по-стегнати. Ние с адвокат Доковска предложихме два-три текста, които напълно задоволяваха нуждите и нямаше да има такива тежки изхвърляния, които бяха обявени за противоконституционни. Но ние сме само експерти, ние не вземаме политическите решения. Решение за премахването на служебното правителство може да вземе Велико народно събрание. Някой обаче трябва да го предложи, но никой не смее. Аз в това отношение критикувам и президента Радев, той казваше, че ще има предложения за промяна в Конституцията, че те са готови, но така и не ги видяхме. Той може да предложи, дори да се отхвърлят, но ако е разумно, ако хората го приемат, ще има един добър ефект. Не е първият политик, който не изпълнява обещания.

- Според вас, откъде може да дойде натиск върху служебния кабинет? 
- Смятам, че един служебен кабинет трябва да се въздържа да взема фундаментални решения, които да ангажират следващия кабинет. Той трябва да взема текущи решения, които се налагат. Примерно, ако има природно бедствие, ако трябва да се помогне на хората. А за да сключва дългосрочни договори трябва да има съгласието на Народното събране. Въпреки че Конституционния съд казва, че служебният кабинет има всички пръвомощия на редовния. Но тук вече това е въпрос на политическия морал, а вие преценете, доколко го има политическия морал...

- Служебно правителство е станало някакъв терен на партийни борби - тоя от „домовата книга“ е ваш, оня е на еди кой си, третият си е наш...
- Вижте, тук лицемерничат всички. И по отношение на съдебната власт е така. Хем трябва да е независима, хем да имаме наши хора на ръководните постове в нея. Съдиите са независими като решават дела, би трябвало да са много зависими, но само от закона, не от административния си началник. Но ние създаваме това впечатление и по този начин трудно можем да минем за правова държава. Тази битка за административните постове в съдебната власт е политическа битка. Примерно ако Иван Гешев не беше изгубил политическата подкрепа, той щеше да си бъде главен прокурор.

- И няма как да не е така, след като във Висшия съдебен съвет има партийни квоти...
- Това е отвсякъде вече политическа поръчка. Те не са независими. След като имаше периоди, когато аз съм бил в два съдебни съвета, два пъти предсрочно им беше прекратен мандата, защото предстоеше избор на някакъв административен ръководител. Дали главен прокурор, дали председател на Върховия съд, няма значение. За да се гарантира неговия избор, бе променена политическата квота и бе разпуснат съдебния съвет. Това означава, че политическата сфера, т. е. партийно-политическата сфера, винаги ще се бори не за независима, а за зависима съдебна система.

- Дойдохме и до промените в Изборния кодекс, които отново се правят в последния момент...
- Нямам нищо против машините, но машините трябва да помагат на човека, а не да го заместят. Аз последния път гласувах с машина, за разлика от предишния път. Защото машината произвежда една разписка, на която пишеше как съм гласувал. Но има хора, които предпочитат да гласуват с хартия и трябва да им се удовлетвори това желание. Единствената реална полза от машините е, че няма да има недействителни бюлетини. Отпечатва се една разписка, брои се и разписката и не трябва да има разлика. Ако само машината отчита резултата, веднага се казва, че тези избори ще бъдат фалшифицирани. Защото при днещото ниво на хакерството, в паметта на машината може спокойно да се влезе. Има много примери за това и никой няма полза от това. А гласуването с хартия може да се опрости.

- Как да стане това, господин Ненков? 
- Сега ние гласуваме с едни големи чаршафи, на които са написани всичките партии. Може би ще намалят грешките, ако бюлетините за всяка партия бъдат отделни, както бяха в началото. Да не са цветни, но да бъдат отделни. Когато човек си избира една бюлетина, отива и я пуска. Още нещо. Връх на абсурда е 2,5 милиона избиратели, колкото гласуваха на последните избори, да вкарат в парламента 9 партии. В интерес на държавата беше да вдигне прага за влизане в НС от 4 на 6 процента. Така ще има стабилност, ние имаме нужда от стабилно управление. В нормалните държави има две основни партии, хайде и трета за балансьор. Но да вкараш 9 партии, това е пълен абсурд.

- А как ще коментирате намаляването на избирателните секции в страните извън ЕС на 20?
- Първо е спорно дали тези хора, които имат двойно гражданство, трябва да гласуват? Защото аз не мога да разбера моя приятел, който е и американски гражданин, да има повече право от мен като избирател. Аз гласувам само за едно управление, той гласува за още едно управление. Аз гласувам за един президент, той гласува за двама президенти. Това е първо. Второ - този, който иска да упражни правото си в други държави, може да дойде и в България да си гласува. Изчислено е, че до хиляда души могат да гласуват в една секция. Спомняте ли си, че имаше едни избори в Турция, за които Конституционният съд прие, че са невалидни в едни секции, заради едни безобразия, които бяха станали. Бяха гласували невъзможен брой избиратели. Истината е, че досега от чужбина се събират гласове, колкото за най-много един или двама депутати. В края на краищата, аз съм убеден, че в Щатите и в Англия който иска да гласува, ще може да гласува. Проблемът е с Турция, ако трябва, ще ги докарат в Кърджали. Значи не мога да бъда категоричен дали е правилно или не е правилно намаляването на секциите. Но смятам, че на всеки български гражданин трябва да бъде осигурена възможност да упражни правото си на глас там, където се намира - в чужбина, или като си дойде в България. Те и без това си идват всяка година.

Румен Ненков е роден на 5 август 1953 г. в София. Завършил Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1978). Младши съдия в Софийския районен съд (1980-1983), съдия-изпълнител към Софийския районен съд (1983-1984), съдия в Софийския районен съд (1984- 1990), главен секретар на Министерството на правосъдието (1990-1991), съдия в Софийския градски съд (1991-1992), съдия във Върховния съд (1992-1996), съдия във Върховния касационен съд (1996-2009). Председател на районен съд (1988-1990), заместник-председател на Софийския градски съд (1991-1992), председател на наказателно отделение на Върховния касационен съд (1997-2002) и заместник-председател на Върховния касационен съд (2002- 2009). Специализации и курсове по наказателно право, права на човека и устройство на съдебната власт във Великобритания, Австрия, САЩ, Германия и др. Член на Висшия съдебен съвет (1997-1998; 2003-2007). Член на Съюза на българските учени, публикации в областта на наказателното право и правата на човека. Член на Централната избирателна комисия - заместник-председател (1997), председател (2001). Избран за съдия в Конституционния съд от Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд (2009).