Легендарният глас на Led Zeppelin Робърт Плант отново насочва погледите на българската публика към себе си с току-що обявения си концерт в Пловдив това лято - събитие, което още от първите часове след новината предизвика вълна от ентусиазъм сред няколко поколения фенове. Очакванията за 6 юли в Античния театър са за вечер, в която рок историята, блус корените и съвременната чувствителност ще се срещнат под открито небе, защото Плант и досега не прави концерти “по инерция”.
Именно тази свобода и отказът да живее само от миналото превръщат всяка поява на 77-годишния Робърт Плант в събитие, а не в носталгичен рецитал. Робърт Плант има хиляди фенове и в България. През годините той е стъпвал у нас неведнъж - както със солови проекти, така и в различни формации, а всяка негова визита е била посрещана с почти религиозно преклонение от публиката.
Първият му по-сериозен концерт в България бе през 1998 година, когато Плант гостува в зала “Фестивална” в София заедно с тогавашните си сътрудници от соловия период. Публика видя легендeн вокал в топ форма, който комбинира блус, рок и интимни интерпретации на класики от репертоара си, далеч от хеви стилистиката на Led Zeppelin, но със същия страстен заряд. След едно десетилетие пауза, Плант се завърна в България на фестивала Spirit of Burgas през 2012 година, където изнесе епичен сет на откритата сцена край морето.
Българските фенове го възприемат не просто като рок звезда, а като митологична фигура - човек, чийто глас е белязал цели епохи и е формирал вкуса на милиони.
В страна, в която Led Zeppelin винаги са имали култов статут, Плант е символ на неподражаема свобода, сценична харизма и глас, който може да бъде едновременно див, еротичен, крехък и мистичен. На сцената той е сравнявам с шаман и разказвач, а извън нея - интелигентен, ироничен и категорично отказващ да бъде затворен в образа на рок идол от миналото.
В последните години Робърт Плант продължава да бъде изключително активен. Той редовно изнася концерти в Европа и САЩ, работи по нови записи и не спира да експериментира с различни музиканти и стилове. В интервюта признава, че именно движението напред го държи жив творчески. “Не ме интересува да повтарям това, което съм бил. Интересува ме какво мога да бъда сега”, казва той в едно от последните си медийни изяви, подчертавайки, че музиката за него е път, а не музей. Плант често говори и за нуждата от тишина, от връщане към корените и от честност към себе си - теми, които ясно личат и в по-новите му песни.
Роден през 1948 година в Уест Бромич, Англия, Робърт Плант отраства в семейство от средната класа, но още като тийнейджър е обсебен от блуса, ритъм енд блус сцената и американската коренна музика. Първите му групи са далеч от бъдещия блясък, но именно те оформят гласа и сценичното му присъствие. Срещата с Джими Пейдж променя всичко и ражда една от най-великите групи в историята. След разпадането на Led Zeppelin Плант преживява и лични трагедии, включително загубата на сина си, които оставят дълбоки следи в творчеството му и го правят още по-интровертен и търсещ.
Името на Робърт Плант е неразривно свързано с Led Zeppelin - групата, която пренаписа правилата на рок музиката. Създадена в края на 60-те години, формацията бързо се превръща в глобален феномен, а Плант - с дългата си руса коса, магнетичния поглед и уникалния си вокален диапазон - се превръща в архетип на рок фронтмена. Песни като Stairway to Heaven, Whole Lotta Love, Kashmir и Black Dog не просто оглавяват класации, а се превръщат в културни маркери. След трагичната смърт на барабаниста Джон Бонам през 1980 година и разпадането на групата, Плант съзнателно избира да не живее в сянката на легендата, а да изгради солова кариера, която да отразява личния му път.
В последните години той изглежда по-спокоен, мъдър и примирен с времето, което неумолимо минава, но гласът му остава разпознаваем и силен. Концертът му в Пловдив това лято обещава да бъде не просто музикално събитие, а среща с живата история на рока - среща с човек, който е преживял славата, паденията и възраждането и който продължава да доказва, че истинските легенди не остаряват, а се трансформират.
Робърт Плант неведнъж е споделял дълбокото си възхищение от “Мистерията на българските гласове”, които според него звучат “сякаш идват от друго измерение и носят древна памет”. Той описва българското многогласно пеене като нещо напълно различно от всичко, което познава западната музикална традиция - сурово, хипнотично и емоционално до болка. Плант признава, че тези гласове са го вдъхновявали в търсенията му извън класическия рок и са разширили разбирането му за силата на човешкия глас. По думите му в българския фолклор има “дух, който не се подчинява на време, стилове и моди”.
Никой не можеше да е като него
Робърт не беше просто певец, той беше разказвач. Гласът му можеше да бъде див и суров, а в следващия момент нежен и мистичен. Това, което направи Led Zeppelin различни, беше именно тази смесица от сила, чувственост и древна магия, която Робърт носеше във всяка песен. Никой друг не звучеше така и никой не можеше да застане на сцена по този начин.
Джими Пейдж, китарист и съосновател на Led Zeppelin
Влиянието му е огромно
Когато за първи път чух Робърт Плант, си помислих, че това вече не е просто рокендрол. В гласа му имаше нещо първично, почти митологично. Той звучеше сякаш идва от друго време, но в същото време беше напълно модерен. Това е рядка комбинация и затова влиянието му е толкова огромно.
Музикантът Пол Маккартни
За нас беше нещо като бог
Влиянието му върху нашето поколение е огромно. За нас Робърт Плант беше нещо като бог. Той не просто пееше, той владееше сцената. Когато гледаш негови записи от 70-те, разбираш какво означава истински фронтмен - харизма, риск, емоция и пълна отдаденост. Без него рок музиката щеше да звучи съвсем различно.
Дейвид Грол, фронтмен на Foo Fighters