Мръсните номера изпълзяха от подмолите

Като пепелянки, готови да клъвнат конкурента за власт

Черният пиар тръгва от Съединените американски щати. Изобретение на тамошната политическа агитация

Стоян Михайловски псувал електората на влашки.
Шарж от Александър Божинов

Идат избори и мръсните номера изпълзяха от подмолите. Като пепелянки, готови да клъвнат конкурента за власт. Сега главната мишена е Румен Радев, всички са настръхнали срещу него. Някаква партия се завъртя около името му и веднага анонимник хукна към Патентното ведомство. С готово замастилено перо да регистрира марката.

Политолозите наричат мръсните номера Черен пиар. Злокачествено образувание на Public Relations - връзки с обществото. Платени черноработници бъркат и хвърлят катран, който лепне със страшна сила. За змийската отрова има противоотрова, катранените петна са вечни!

Черният пиар тръгва от Съединените американски щати. Изобретение на тамошната политическа агитация. Първият мръсен номер е между Джон Куинси Адамс и Андрю Джаксън. През 1828 г. двамата се борят за президентския пост. Екипът на Адамс тиражира „Погребални листовки“, в които майката на Джаксън е наречена проститутка, а жена му дамгосана като прелюбодейка.

Пасквилите трябва да погребат политическото бъдеще на Джаксън, но на практика закопават Адамс. Изборите печели Андрю Джаксън, а „Погребална листовка“ става синоним на Черен пиар.

От мръсните номера на янките има какво да се научи. Ето още няколко примера, всеки от които влиза в историята със свой етикет.

„Маргаритката на Линдън Джонсън“ го вкара в Белия дом. На президентските избори през 1964 г. негов съперник беше Бари Голдуотър. Кандидатът на Републиканската партия е яростен антикомунист, символ на агресивната политика на САЩ. В тази връзка хората на Джонсън пуснаха телевизионен клип, в който момиченце брои листата на маргаритка.

Камерата постепенно се приближава и се фокусира в окото на детето. В този миг зеницата е разкъсана от атомен взрив. Глас зад кадър призовава американския народ да гласува за миролюбеца Линдън Джонсън. И той спечели с най-голямата разлика в американската история - 61 процента от вота.

„Черното бебе на Джон Маккейн“ го измести от номинацията за президент на републиканците. През 2000 г. ПР-екипът на неговия съпартиец Джордж Буш пръсна мълвата, че Маккейн има черно извънбрачно дете. Цветът беше намек за момиченце от Бангладеш, което е осиновил.

Към клюката беше добавено, че жената на Джон е наркоманка, а той хомосексуалист и психически нестабилен субект. На базата на тези клевети номинацията спечели Джордж Буш.

„Среднощното обаждане на Хилари“ развесели електората. По време на кампанията през 2008 г. Хилари Клинтън разпространи клип, с който се опита да елиминира конкурента Барак Обама. Пак момиченце, за трети път, спи спокойно в леглото си. Нещо лошо обаче витае във въздуха и може да смути сладкия сън на детето.

Червеният телефон в Белия дом звъни в три часа през нощта. Кой ще вдигне? Обама се помайва, а Хилари храбро хваща слушалката, за да вземе необходимите мерки.

Ние не сме плагиати, сляпо откопирали тези идиотизми. Обратното - заимствано е нашето „Ти кажи, че сестра му е курва, пък той да доказва, че няма сестра!“ Домашната чернилка подхожда творчески към материята. Имаме кандидати за власт с екстраординарни, гениални решения. Такъв е забравеният днес Антон Франгя.

През 1911 г. на изборите за Пето велико народно събрание негов противник е Стоян Михайловски. Авторът на вдъхновения химн „Върви, народе възродени“. Ето какво се случва според литературния ветеран Иван Богданов.

Франгя е в листата на Прогресивнолибералната партия, а Михайловски е подкрепен от БЗНС. Двамата се срещат на митинг в Нова Загора. ПР-агитатори са докарали селяни от близките села. Ръми ситен напоителен дъждец. Тълпата бърза всичко да свърши, та да се прибере докато пътищата не са се разкаляли.

Франгя се е сгушил до масата, пригодена за трибуна. Михайловски е извисил снага на балкона на родната къща на земеделския водач Стоян Омарчевски. Речта му тръгва от дълбоките корени на европейската демокрация.

Минава час, минават два, Михайловски приключва с историята на парламентаризма в Елада и Рим. След като говори още половин час за „Магна харта либертатум“, спира се надълго върху английския парламентаризъм и горещо го препоръчва на избирателите от Новозагорска околия.

„Господин Михайловски, господин Михайловски, по-късо, по-кратко!“, дърпа го за пешовете на редингота Омарчевски. Ораторът обаче сърдито маха с ръка: „Оставете ме, аз зная какво правя. Народът трябва да чуе истината!“ И като се обръща към навъсеното, подгизнало от дъжда множество, продължава. Навлиза в дебрите на френския парламентаризъм и дълго броди из тях.

„Поуките, какви са поуките? - вдига пръст към небето Михайловски. - Защо революцията се разтвори в реставрацията и защо реставрацията погълна революцията? А ето защо...“, обяснява той.

Долу сред сивите ямурлуци бомбето на Антон Франгя лъщи под дъжда като динена кора. Но няма как, ще се търпи, ще се търпи до края. Селяните сърдито се премятат от крак на крак, плюят в калта и яростно кашлят. Стотици остени заканително са се навели към балкона, но ораторът е далеч. Продължава своята образователна реч.

Най-сетне към пладне, след като вече се задъхва и бърше потно чело, Михайловски се приближава до парапета. Вдига войнствено ръка и с последни усилия скандира към аудиторията:

„Виват республика! Виват либертас!“

Вместо ръкопляскания следва обща облекчителна въздишка. Франгя се усмихна ехидно, скача ловко върху масата и сочи към балкона: „Чухте ли му последните думи?“ Селяните наострят уши да разберат какво се е случило.

„Той ви напсува на влашки!“, отсича Антон Франгя, превеждайки „Виват республика! Виват либертас!“

Франгя печели депутатското място със замаха на гения. Стоян Михайловски остава зад борда и никога повече не се кандидатира.

Сега Черният пиар набира скорост. Търсят се спринтьори като Юсеин Болт и нашенеца на пистата до Патентното ведомство. Кой най-бързо ще финишира и забърка по-голям казан с катран.