Труд
Автор:
Доц. д-р Йордан Величков
Крайно време е да бъдем не само безогледно критични, но и крайно обективни и отговорни към нашето минало
Колкото и да са различни политическите системи, както тези до 1989 година и след нея, остават навиците сред обществото, които са прекалено устойчиви. Убедителен пример е сферата на науката и пропагандата. По време на соц периода научните изследвания или публикациите в медиите задължително трябваше да се „аргументират“ с цитати от най-видните ни политици и държавници. Като задължително изискване в България бе наложено във всичките сфери на науката и пропагандата да се цитират изказвания на Тодор Живков.
В тази връзка предлагам един любопитен пример: Заместник министър на земеделието, по единствената тогава телевизия, говори за животновъдството. След почти едночасовото предаване той „пропуснал“ да цитира Тодор Живков, заради което още на следващия ден е извикан от Първия заместник-министър председател Тано Цолов. Той го пита защо е допуснал този непростим гаф. Зам.-министърът отговаря, че темата на предаването била такава, че е крайно неудачно да се вкарва името на партийния лидер. „Абе, Тано (те са приятели), как да вкарам другаря Живков при кравите, бе?“ Цолов обаче не отстъпва: „Ти беше длъжен, драги, да намериш начин да споменеш другаря Живков!“ За този голям „провал“ зам.-министърът е строго наказан.
Днес тази практика не е никак по-различна. Често сме свидетели на ласкателствата и то доста глуповати, по отношение на някои партийни лидери. Но най-сериозното изискване във всички публични изяви е безкомпромисно да се ругае комунизма, второ - да се демонизира ДС и да се оклевети Русия. И това се прави вече три и половина десетилетия. Така в България не остана сфера, която да не е обругана и да не е показана в най-черни краски.
В последно време все по-често обект на очерняне е и правосъдната система. Укривани били престъпления, имало съдебни процеси при закрити врата, слаба била професионалната подготовка на правосъдните кадри и др. Това са само част от тежките упреци към съдебната система. За отбелязване е, че тези „констатации“ се правят от лица, които са твърде далече от тази проблематика. Очевидно това са хора, изпълняващи политически поръчки. Практиката е доказала, че най-точна и обективна оценка на съдебната система правят автори - юристи или такива с широки юридически познания, като например разследващите журналисти.
Започнал трудовия си път като следовател и прокурор, аз съм дълбоко възмутен от крайно тенденциозния опит на случайни недоразумения да обругават или отричат усилията и работата на хилядите мои колеги - следователи, прокурори, съдии, които всеотдайно и безусловно отдаваха всичките си сили за осигуряване безопасността, спокойствието и запазване имотите на българските граждани. А за разлика от днешните колеги, техните заплати бяха мизерни. Въпреки това по времето, когато аз работех в тази система - 60-те години на ХХ век, не е имало дори и опит за купуване на магистрат, който да служи на престъпниците.
Възможно ли е да бъдат укривани някои престъпления? Възможно е, но за дребни, незначими деяния. При тежки престъпления, станали широко известни в обществото, това е невъзможно. В Пернишки район, където работех, бяха извършени три тежки убийства. Едното - убийство с грабеж, а другите две са извършени по особено жесток начин. И за трите престъпления Наказателният кодекс предвижда най-тежкото наказание. Поради огромния граждански интерес трите съдебни процеса бяха не само публични, но и озвучени извън съдебната зала. И на трите съдебни дела присъстваха по няколко хиляди граждани.
Недоброжелателите твърдят, че при социализма някои съдебни процеси се провеждали при закрити врата. Вярно! Но се избягва да се обясни по какви дела. В практиката ми като прокурор имах два случая на изнасилване на няколко момичета и жени. По мое разпореждане делата бяха гледани при строго закрити врата, защото част от жертвите на престъплението бяха ученички, но по време на разследването и заседанията на съда вече са семейни. Една публичност на такъв съдебен процес би имала непоправимо тежки последици за няколко млади семейства. Като прокурор в Перник категорично заявявам, че не е имало случай да бъде укрито дори едно престъпно деяние. Нещо повече, прокуратурата разобличи един сериозен опит за укриване на деяние със сериозна обществена опасност.
Окръжният прокурор на Перник е информиран от Началника на МВР, че е иззета от криминалния отдел на Дирекция на Народната милиция преписка за издадени 12 фалшиви дипломи за завършено гимназиално образование от директора на едно от училищата. В тази връзка моят ръководител ми разпореди незабавно да изискам преписката и възбудя предварително производство. Обадих се веднага по телефона на началника на отдела и настоях преписката да бъде изпратена незабавно в Перник. Той направи плах опит да обясни, че случаят е приключен, но аз репликирах доста остро: „Другарю полковник, според Наказателно-процесуалния кодекс, който фиксира принципа на екстериториалност, едно деяние може да бъде обект на следствена проверка и съдебно решение единствено от правосъдните органи, в чийто район е извършено деянието.“
Казусът завърши с осъдителна присъда на директорката на гимназията.
Едва ли е тайна, че през годините на Прехода са издадени значителен брой фалшиви дипломи за завършено средно и висше образование. Но не забелязах да е потърсена отговорност и да има осъдени лица за тези мащабни престъпления.
А що се касае до укриване на престъпления, това вече е „специалитет“ пак на недоизкусурената ни демокрация. Според официално изявление за първите десет години от Прехода са пратени в архива без последствия над 70 000 преписки, уличаващи лица в извършване на престъпни деяния.
Лично аз съм свидетел и потърпевш на коренно различния характер на управлението до 1956 година и след тази дата. През периода 1944 - 1956 година насилието и грубото погазване правата на гражданите е безспорен факт. Разговарял съм с популярните партизански командири Славчо Трънски и Денчо Знеполски, които като „врагове“ на народа прекарват няколко години в лагера „Белене“. И двамата ми разказаха за потресаващите мъчения, на които са били подложени. „Данчо - обърна се към мен бате Славчо - убедих се, че днешните служби за сигурност по нищо не отстъпват в начините на мъчения на фашистката полиция и на палачите на Гешев.“
При постъпването ми на работа като следовател през май 1962 година първото указание на Началника на Окръжното управление на МВР беше: „Никакво насилие над подследствените!“ Аз приветствах тази разпоредба, защото винаги съм бил краен противник на насилието над беззащитни хора. А един безаналогов пример ще потвърди тази управленска норма.
По време на първата ми отпуска бях извикан на разпит лично от Главния прокурор Иван Вачков относно извършено насилие от първия му следовател в Перник над непълнолетни лица. Проверката се извършва по донос на следовател от Народна милиция Перник. При разговора бях запитан дали съм бил свидетел и имам ли информация за поведението на прокурорския следовател и дали е употребявал насилие при разследването. Разбира се категорично отказах да съм имал лични наблюдения за незаконосъобразни действия на моя колега от Прокуратурата. Убеден съм, че този случай е надлежно документиран и съхранен в архива на Главна прокуратура.
А да се оспорва юридическата подготовка на моята генерация и на юристите, дипломирали се по време на соц периода, е акт на неприкрита злоба и крайно глуповата тенденция да се обругава всичко в България от периода 1944-1989 година. През същия период единственият университет, който обучаваше юридически кадри, е Софийският университет. (Сега юристите се дипломират в повече от десет ВУЗ-а.) А сред преподавателския състав ни четяха лекции учени, които биха правили чест на всеки утвърден западно-европейски университет. Аз имах невероятния късмет през периода 1957-1961 година да ми преподават акад. П. Стайнов, акад. Павлов, проф. Ж. Сталев, проф. Ив. Ненов, проф. Кутиков, проф. Б. Спасов, проф. Меворах, проф. Кожухаров, проф. М. Андреев. Председател на държавната комисия по наказателноправни науки, пред която аз се явих на изпит, беше проф. Иван Ненов, а по гражданско право и науки - проф. Ж. Сталев.
Крайно време е да бъдем не само безогледно критични, но и крайно обективни и отговорни към нашето минало. Нека не го използваме като го преиначаваме и фалшифицираме, за да обслужваме някакви партийни и егоистични лични интереси.
