Труд
Автор:
Труд news
Банкнотите, получени досега ще бъдат върнати
Предстои претопяването за скрап на 10 527 тона монети
Вече са пуснати първите български евромонети
Предстои ни отпечатване на първите евробанкноти по квотата, която БНБ получава от ЕЦБ. Сега те са предоставени от евросистемата. Поръчката за печатане за евробанкноти изисква сериозна логистика, съобщи Илия Лингорски, който е член на УС на БНБ.
“Банкнотите, получени досега ще бъдат върнати, но ние трябва да започнем печатането по квотата на БНБ в евросистемата. Българският лев е печатан не само в България през последните 30 години”, обясни той.
Лингорски коментира, че монетният ни двор претърпял трансформация и сега е много модерно предприятие за сечене на монети. Пред БНР той съобщи, че предстои и претопяване на стотинките за скрап.
“Тежката работа при превалутирането е свързана с най-малката стойност на паричната единица и най-голяма по тонаж - монетите. Върви процесът за демонетизиране, контролирано премахване на лицевите части, премахване на релефите. Вече сме провели обществените поръчки за претопяването на този материал за скрап. Всичко се извършва централизирано. За Монетния ни двор предвиждаме дейността да се разширява и планираме увеличаване на мощностите и капацитетите.”
Общото количество на монетите е внушително - над 10 527 тона метал. В обращение до края на януари са били над 3,3 милиарда броя монети - в това число от 1 и 2 лв. и различни номинали стотинки.
Според членът на УС на БНБ януари е бил най-интензивен за лева, като процес на изтегляне.
“Към 30 януари т. г. 75% от левовете са изтеглени, върви се по плановете, които имахме. Ако има отклонение, по-скоро са в положителна посока, става дума за сериозна логистика и мащаб”, съобщи Лингорски.
И допълни, че процесът на внасяне на левове за превалутиране е бил декември, “в който 4,4 млрд. лв. бяха изтеглени от обръщение”:
“Само между Коледа и Нова година средно по 500 млн. лв. влизаха за превалутиране. Безпроблемно премина процесът още в първите минути на 2026-та година.”
Лингорски напомни на българите да не бързат, ако имат още левове, защото до края на юни търговските банки ще обменят без такси, а след този срок БНБ безсрочно и без такси ще обменя левове в евро. “Дори и след 10 години да намерите левове, БНБ ще ги обмени без такса”, даде пример той.
Вече са пуснати първите български евромонети за колекционери с номинал 10 евро по случай 125 г. от първия електрически трамвай в София, докаран от Брюксел.
Лингорски коментира, дали сега като сме в еврозоната и с евро официална парична единица, ще плащаме дълговете на закъсали европейски икономики.
“Имаме самостоятелна фискална политика и суверенитет и нямаме обща фискална рамка в еврозоната. Приоритет ни е изграждането с партньорите на единния капиталов пазар, но фискалната политика си остава национална. Не би могло Франкфурт да ни казва, този процес е напълно независим, което е голям плюс на еврозоната за обезпечеността на Националните централни банки, ролята на БНБ с еврото не намалява. На 5 февруари т. г. управителят на БНБ Димитър Радев ще гласува заедно с партньорите в еврозоната. Българските търговски банки вече се възползват от голяма ликвидност след намаляване на задължителните резерви”, обясни Илия Лингорски.
Хартията е от памук
Да бъдат ограничени правата на хората да се отказват от частния си пенсионен фонд, искат от бранша.
Сега изборът може да стане по-рано
Отпечатването се разпределя между различни НЦБ (Национална централна банка). ЕЦБ разпределя количествата за производство между редица НЦБ, които след това осигуряват определена част от общото годишно производство на една или повече купюри. Съответната банка поема разходите за производството на разпределения є дял. Така например през 2017 г. централните банки на Франция, Германия и Италия са произвели 1,7 млрд. банкноти от 50 €.
11 печатници в Европа с високо ниво на сигурност произвеждат банкнотите. Впоследствие банкнотите се разпределят между различните НЦБ.
Това обединено производство и обща система за управление на качеството осигуряват прилагането на единен стандарт за всички евробанкноти. По време на производствения процес се извършват стотици ръчни и автоматизирани проверки, за да се гарантира, че купюрите на банкнотите са напълно еднакви, независимо къде са отпечатани.
Банкнотите са отпечатани на хартия от чист памук, която ги прави специфично твърди и шумящи, както и устойчиви на износване. Определени защитни елементи, като например водни знаци и вградени нишки, са част от самата хартия.
Използват се различни типове плаки, специални мастила и редица производствени процеси: офсетен и интаглио печат, топъл печат за холограмата и ситопечат за числата с променящ се цвят.
Как нараснаха парите в обращение за 25 години
Приемането на еврото променя картината
Институт за пазарна икономика
Поглеждаме в над 25-годишната история на банкнотите и монетите в обръщение по официалната статистика на БНБ.
Дълго време броят на валидните банкноти и разменни монети в обращение се увеличават, а очаквано през 2025 г. при банкнотите има рязко връщане назад. В края на 2000 г. в обращение има 181,7 млн. банкноти на стойност 2,46 млрд. лв., и 244,5 млн. монети за 24,9 млн. лв. В края на 2024 г., общият обем пари в обръщение е 611,1 млн. банкноти за 30,41 млрд. лв. и 3,34 млрд. монети за 624,5 млн. лв. Стойността на банкнотите расте много по-бързо от броя им. През годините все повече доминират по-високите номинали: през 2000 г. банкнотите от 50 лв. са около 13% от общия брой, но близо 48% от стойността; към края на 2024 г. банкнотите 50 и 100 лв. вече са около две трети от всички банкноти, а държат над 90% от стойността. Това отразява както натрупаната инфлация през 25-годишния период, така и трицифрения номинален икономически растеж.
При монетите тенденцията е различна: те са много голям брой, но остават със сравнително малка обща стойност. От 244,5 млн. броя в края на 2000 г. монетите стигат 3,34 млрд. броя към края на 2024 г. - увеличение от 13 пъти. Стойността им също расте значително (до 624,5 млн. лв.), но пак е ниска на фона на банкнотите: делът на монетите в общата стойност на парите в обращение е около 1% в края на 2000 г. и около 2% в края на 2024 г. Налице е ясно изместване към по-високите номинали: монетите от 1 и 2 лв. са под 10% от броя, но носят около две трети от стойността на всички монети към края на 2024 г., резултат от това, че дребните банкноти постепенно се извеждат от ежедневния оборот, а ролята им се поема от монети.
След 2019 г. се наблюдава ясно увеличение на парите в обращение. От края на 2019 г. до края на 2024 г. стойността на банкнотите се увеличава от 18.63 млрд. лв. до 30.41 млрд. лв., а броят им - от 504.4 млн. до 611.1 млн. Този период съвпада с няколко големи икономически шока, най-вече пандемията и войната в Украйна, които вероятно са накарали немалко домакинства да държат кеш като гаранция в кризисни ситуации, а не само за разплащания. Високата инфлация през този период - почти 50% с натрупване от 2019 г. до ноември 2025 г. - допълнително тласка нагоре потребността от банкноти и монети. На този фон спадът през 2025 г. изпъква: до ноември 2025 г. банкнотите падат до 476.2 млн. броя и 23.22 млрд. лв. - приблизително -22% по брой и -24% по стойност спрямо декември 2024 г. Монетите почти не мърдат като брой (спад около 0.2%), а стойността им намалява по-умерено (около -6.6%).
Приемането на еврото променя значително картината, най-вече заради свободното движение на банкноти и монети в рамките на валутния съюз и печатането от отделните централни банки.
