Надежда!

Международният ред винаги е бил и ще бъде определян от този, който има военната мощ да налага своята воля

Надежда! Това е думата, която описва най-пълно чуствата на венецуелските ми приятели по отношение на отвличането на Мадуро от американските военни. Снощи се чух и с един от тях, който естествено живее в Мексико. Разбира се, има и много нюанси.
Започвам малко отдалеч, за да е ясен контекстът. Снимката е правена от мен по време на демонстрациите срещу Чавес в Каракас през есента на 2002 г. Тогава бях студент за един семестър в Universidad Central de Venezuela. Приятелите ми античависти ме разпитваха за комунизма в България и ме водеха по митингите...

Прекарах там общо 7 месеца, обикаляйки из цялата страна. Научих и видях много. Направих хиляди снимки, написах 6 статии за списание „Одисей“. За съжаление не са публикувани онлайн - трябва да взема да ги кача една по една. Нищо от това не ме прави „експерт“ по темата, но със сигурност имам по-добра представа от 99% от редовните геополитически коментатори у нас.

В началото на 70-те години на 20 век Венецуела е сред най-богатите страни в света - на нивото на Швейцария и много пред която и да е друга страна в Южна Америка. През 1976 г. национализират нефтената индустрия и създават държавната PDVSA, която десетилетия наред е най-голямата нефотодобивна компания в Западното полукълбо. Това е машина за пари, която Венецуела така и не се научава да управлява адекватно, но все пак нещата вървят относително добре.

Чавес взема властта през 1999 г. и започва социалистически реформи, които още през 2002 г. вече бяха докарали образованата средна класа до абсолютно отчаяние. Служителите на PDVSA бяха сред водещите на протестите. В отговор 19 000 професионалисти бяха уволнени с един удар и на тяхно място бяха назначени лоялни на режима. Беше началото на края. Всички само се чудеха как да се махнат...

Днес Венецуела е най-мизерната дупка в Южна Америка. PDVSA e бледа сянка на някогашното си величие - всичко се разпада, а добивът е жалък. Около 10 милиона избягали венецуелци живеят из целия свят - основно в Латинска Америка, САЩ, Испания. Много от тях са вдигнали нефтодобивните компании в страни като Колумбия, Аржентина, Мексико.

Мадуро, наследникът на Чавес, е още по-голямо зло - при него страната затъва с невероятни темпове. От време на време опозицията успява да постигне успехи, които обаче бързо биват смазани от диктатурата. Приятелите ми бяха загубили надежда. До вчера.
Народът на Венецуела мечтае да получи шанс да изгради разрушената си страна. Ако свалянето на Мадуро - по какъвто и да е начин - е стъпка в тази посока, за тях то е добра възможност. Въпросът е какво ще се случи утре, така че корумпираната шайка генерали да бъдат изметени и в страната да се проведат честни избори.

Две думи за т. нар. „международен ред“. Той винаги е бил и ще бъде определян от този, който има военната мощ да налага своята воля. Ако някой си мисли нещо друго, значи наивността му граничи с глупост.