Труд
Автор:
Труд news
Разхищението в България има висока цена - за домакинствата, икономиката и климата
Асен Ненов, Климатека
Всеки от нас е изхвърлял храна, без да е сигурен дали тя наистина е негодна. В България това се натрупва до десетки килограми на човек всяка година -с реална цена за джоба ни, за икономиката и за климата. Част от причините се крият в незнание и неангажираност към последиците от изхвърлената храна, но други - в далеч по-практично объркване и несигурност около ежедневни малки решения, които биха могли да намалят тези отпадъци.
Има ли разлика между хранителни загуби и отпадък? Хранителните загуби е храната, която се изхвърля по време на процесите на производство, съхранение, преработка и транспорт, т. е. преди покупката є от потребителя. А хранителните отпадъци са храните, които изхвърляме в домакинствата си.
България: колко храна изхвърляме всъщност
Къде се губи храната преди да стигне до потребителя В България данните очертават значим мащаб, с особен принос на хранителната индустрия: общото тегло изхвърлена храна надхвърля 614 млн. кг годишно. Хранителните загуби са 57% от нея или малко над 347.7 млн. кг, още преди да бъде закупена и изобщо консумирана - в хранителната индустрия, например в производството (10%), преработката (23%), търговия и дистрибуция (6%) и ресторанти (16%).
От магазина до кофата: ролята на домакинствата - след покупката на храната домакинствата добавят 267 млн. кг. (43%) хранителни отпадъци, което значи, че средно българинът за една година изхвърля около 41 кг храна. Забелязва се и положителна тенденция: докато хранителните загуби нямат съществена промяна през годините, отпадъците от домакинствата намаляват с близо 30% - от 58 кг/човек през 2020 г. до 41 кг/човек през 2022 г.
Колко ни струва това - икономически и социално
Тези колосални загуби имат и финансово изражение - общият обем изхвърлена храна се оценява на над 9 млрд. евро. годишно за икономиката на страната, а за потребителите - около 300 евро годишна загуба на домакинство под формата на изхвърлена храна. Споменавайки финансовото изражение на хранителните отпадъци и загуби, не трябва да забравяме и социалният контекст, който дори изостря проблема: В България около 1.5 млн. души са в риск от бедност, а 21.7% са под линията на бедност.
Как потребителските навици оформят хранителния отпадък
Проучване от 2025 г. на Европейската комисия разделя потребителите на три основни групи според отношението им към хранителните отпадъци. Най-голям дял заемат т. нар. “равнодушни” потребители, като в България този дял е по-висок от средното за ЕС.
Какво отличава трите групи? Равнодушните потребители са най-проблемната група по отношение на хранителните отпадъци. Над 70% от тях изхвърлят храна ежедневно или поне веднъж седмично. Решенията им се водят почти изцяло от личното удобство - при избора на храна вкусът и цената са водещи, а теми като устойчивост и въздействие върху околната среда практически не влияят върху поведението им.
Прагматичните потребители също поставят вкуса и цената на първо място. За разлика от равнодушните обаче, те изхвърлят храна значително по-рядко. Около 40% го правят ежедневно или седмично, докато над 60% не изхвърлят храна, което ги поставя в междинна позиция между удобството и по-отговорното поведение.
Съзнателните потребители са групата с най-устойчиви навици. Шест от всеки десет представители не изхвърлят храна, а при избора им освен вкус и цена силно влияние оказват етичната консумация и въздействието върху околната среда - фактори, които са важни за над 50% от тях.
Намаляването на хранителните отпадъци изисква различен подход към различните потребителски групи. При равнодушните потребители първата стъпка не е списък със съвети, а промяна в мотивацията и ангажираността - чрез послания, които правят цената на разхищението лична, видима и значима. При прагматичните потребители трябва да се работи повече върху мотивацията и поведението им, като най-ефективни са практичните, лесни за прилагане решения в ежедневието - от планиране на пазаруването до по-добро съхранение и оползотворяване на храната. При съзнателните потребители усилията следва да се насочат към подкрепа, като се минимизира разминаването между намерение и реално поведение и се насърчи ролята им като пример за останалите.
Несигурност, не безхаберие
Голяма част от хранителния отпадък в домакинствата не произтича от съзнателно разхищение, а от липса на яснота и увереност при вземането на ежедневни потребителски решения. Например етикетирането на годността на храните.
“Най-добър до” ≠ “срок на годност” - какво се случва когато потребителите не знаят каква е разликата в значението на двата вида етикетиране на срока на годност на храните, които звучат почти еднакво, но казват доста различни неща? Потребителското им поведение може да увеличи техния хранителен отпадък: като изхвърлят продукти като брашно, ориз, леща, захар, сол... Как става това? С “най-добър до” се означава датата, до която храната запазва своето очаквано добро качество, вкус, аромат и вид. След обозначения срок тя все още е безопасна за консумация при условие, че са спазени инструкциите за съхранение и опаковката не е повредена. Със “срок на годност” се обозначава датата, до която храната може да бъде консумирана безопасно. След тази дата, месото, млечните и рибата могат да са опасни за здравето, затова е добре стриктно да спазваме срокът на годност и да не консумираме млечни, месо или риба с изтекъл срок на годност.
Глобалният контекст
В световен мащаб над 1 млрд. тона храна се изхвърля всяка година без да бъде консумирана - това е около 1/3 от цялата произведена храна в света. Установено е, че около 8% от световните емисии на парникови газове се отделят именно от хранителните отпадъци на човека. Но климатичният ефект започва много преди депонирането: изхвърлената храна означава напразно използвани хектари земя; изпомпвана и транспортирана вода за напояване; вложена енергия за отглеждане, поддръжка, бране, съхранение, преработка, транспорт; приложени биоциди и торове и т. н. Ако този отпадък се компостира, може да бъде произведена почва, без да се навреди на природата. Но когато органичната материя се депонира - какъвто е масовият случай - тя отделя повече парникови газове, допринасящи за изменението на климата при разграждането си в анаеробни условия. Важно е да отбележим, че към парниковите емисии от депонирането на изхвърлената храна се добавя и въглеродният отпечатък от производството на всяка една от съставките (включително опаковката и транспортирането на тези съставки), нужни за създаването, опаковането и транспорта на всички агрохимикали и торове, използвани масово в конвенционалните земеделски практики. Същевременно намаляването на хранителните отпадъци е сред най-бързите и резултатни мерки с климатичен ефект. Редуцирането им предотвратява отделянето на емисии парникови газове от депата, намалява ненужното ползване на големи площи земя и необходимостта от нови ресурси. В същото време спасената от кофата годна за консумация храна дава безплатен и годен ресурс за социална подкрепа на уязвими групи.
Разхищението на храна не е толкова личен навик и въпрос на възпитание, а резултат от начина, по който като общество се отнасяме към храната: как я произвеждаме, етикетираме и разпространяваме сред потребителите. В този смисъл става дума за комплексен проблем, засягащ климатични, икономически и социални аспекти едновременно. И един от малкото проблеми, при които решенията могат да имат бърз ефект.
*Авторът е еколог, учил биотехнологии, занимавал се с изчислителна биология и биоинформатика в Института по биофизика и биомедицинско инженерство (ИБФБМИ) към БАН. Работил е в сферата на потребителската защита в асоциация “Активни потребители”.
