Съвременното ни общество се състои от не авторитетно дясно и неорганизирано и неефективно действащо ляво
През последните сто години поне три пъти многопартийната система в България изпада в тотална властова безпомощност. За пръв път това се случи около края на първото десетилетие на ХХ век. Вторият беше в средата на 30-те години. А на последният сме свидетели от 2020 година насам. Общото във всички случай е липсата на солидно развито индустриално общество в границите на нашата държава. Така че отсъствието на мощна и авторитетна буржоазия, не позволява да се излъчи една стабилна и уважавана демократична партия с по-десни възгледи. Малобройният пролетариат не създава надеждна социална база, върху която да се изгради и силна лява политическа партия на хората в сферата на наемния труд.
В резултат какво се получаваше: преобладаването на дребнособственическия социален елемент сред обществото не позволяваше да възникнат малко на брой, но силни политически партии. Такива, които са в състояние да спечелят солидни парламентарни мнозинства, за да управляват държавата ефективно. И какво се случваше на практика. При наличието на 10 приблизително еднакви партии в България около 1910 година, парламентарната система зацикли. При избори всички партии печелеха по 15-20 депутатски места. В резултат две (дори три от тях), не правеха солидно парламентарно мнозинство, което да излъчва ефективна изпълнителна власт. Въпреки че партиите си лепяха либерални, консервативни, социалдемократически, радикални и други етикети. Тогава във властовата игра влезе цар Фердинанд. Той въведе практиката първо да назначава правителство на послушен партиен лидер. А той, опрян на властта, печели минимални парламентарни мнозинства. Резултатът е известен - две национални катастрофи.
Втората аналогична политическа драма се разигра в средата на 30- те години. На арената отново бяха доста, но слаби партии. Въпреки че две от тях - БЗНС и БКП бяха обявени вече извън закона. В резултат към 1934 година партиите на власт отново затънахта в безкрайна вътрешнообщностна кавга. Блокажът на държавното управление отново се наложи като безперспективна реалност. Това наложи на 19 май 1934 година Военната лига да отстрани управляващата многопартийна коалиция от властта с военен преврат. Цар Борис използва ситуацията и наложи известния безпартиен режим. Резултатът и от него е известен: към средата на 40-те години България отново се изправи пред възможна трета национална катастрофа.
Третият крах на многопартийната ни система се оформи в наши дни. Най-очебийно тя изпъкна към началото на 20-те години. Причините и днес са аналогични със старите, провокирали предишните политически кризи. Отново в България липсва солидна и авторитетна класа на едрия капитал, която да излъчи солидна и авторитетна съвременна дясна партия. Не можеше да е друго, като се има предвид как протече последното първоначално натрупване на капитала. В частните предприятия никъде не съществуват работнически социални организации. Поради това и лявата партия не може да поддържа директна връзка с хората на наемния труд. В резултат БСП практически изчезва и не е ясно дори дали ще влезе в следващото Народно събрание. Казано обобщено: аналогична обстановка, както онези от началото на предишното столетие и 30-те години на ХХ век! Разликата е само една: В съвременни условия не е приложим нито един от похватите, които са прилагани тогава, за да се преодолее безпомощността на многопартийната система. Нито е възможен личен президентски режим, нито има шансове да властва някакво базпартийно правителство, опряно на войската.
Слабостите на старите партии и вредните последици от двата предишни похвата, прилагани за преодоляване безпомощността на многопартиината ни система, са провокирали обаче сериозно национално отговорното политическо мислене. И то е открило един трети възможен изход от ситуацията, когато слабите партии обричат държавата на политическа безпомощност. Нейни ярки представители са БЗНС и най-вече Александър Стамболийски. Този български национално отговорен политически фактор заложи на своя коренно различна стратегия. Тя се свежда до създаването на една масова, народен тип партия. Политическа организация, която обедини дребните собственици в града и селото, хората живеещи от своя труд, плюс определена част от националната интелигенция. И чрез разработване на една максимално приемлива политическа програма за широката общественост да се гарантира спечелването на парламентарно мнозинство. А то да осигури солидна изпълнителна власт и нормално развитие на националния политически живот. Трайната реализация на тази трета перспектива обаче не хареса на останалите политически играчи. Защото тя обричаше на крах многото, но слаби партии. Елиминираше и двореца от реалното управление. А никой от тях не искаше да изпусне властта от своите ръце. Поради това, щом като третата алтернатива за изход на безпомощността на многопартийната ни система започна да се реализира, когато през 1920 година БЗНС спечели мнозинство в Народното събрание, на 9 юни 1923 година беше извършен военен преврат. Народната партия е разгромена и обявена в нелегалност. Така е предотвратена реализацията на третият възможен път за преодоляване безпомощността на българската многопартийна система.
НО! Останаха примерът и поуката. И днес са налице много, но напълно безпомощни партии, които не могат да управляват ефективно нацията и държавата. Затова изходът от ситуацията очевидно е в новото, но творческо възраждане, на насилствено елиминирания трети вариант, за преодоляване слабостта на многопартийната ни система. Защото партийната слабост и днес произтича от състоянието на съвременното ни общество. Не авторитетно дясно и неорганизирано и неефективно действащо ляво. Затова изходът е в създаването на нова, общонародна политическа партия. Тя може и трябва и днес да обедини хората в зоната на дребната собственост, работническата класа, хората в аграрния сектор, национално отговорната интелигенция. Нейната нова идеология естествено нито може, нито трябва да е копие на програмата разработена някога от БЗНС. Защото и времето е друго, и обществото ни е много по различни от онова. А и възможностите да се разработи една модерна национална, управленска програма е напълно възможна.
Точно това, според мен е реалната обществено политическа зона, в която е добре г-н Румен Радев да разгърне своята творческа енергия. Неговият политически прощъпулник, реализиран в предаването „Панорама“ на 23 януари 2026 година показа, че в мисленето на господин президента е налице именно онова, общонародно политическо мислене, което очаква своя конкретен партиен носител на официалната обществена сцена. Ако той съумее, да обобщи проблематиката, която интересува мнозинството от трудовите хора, заетите в зоната на честния бизнес и смислените представители на народната интелигенция, той може да се яви като лидер именно на тази нова силна народна партия. Тя ще има възможност да си партнира с други, национално отговорни политически организации. Особено когато се решават проблеми изискващи подкрепата минимум на 160 народни представители. Но в същото време силната народна партия ще задава и градивен тон на вътрешно общностния политически диалог. Ще има авторитет и влияние да подбира кадърни хора за важните институции на държавата, които да реализират дейностите в поднаправленията на изпълнителната власт. Силната народна партия ще успокои и духовете сред българската нация. Защото когато хората видят начело на държавата си авторитетна и ефективно работеща политическа партия, те ще си отдъхнат от неизвестността. Личностите ще станат по-активни, което ще се яви допълнителен управленски ресурс за силната народна партия.
Реализацията на тази третата алтернатива за преодоляване слабостта на многопартийната система в България - формулирана през новата ни история, в недрата на нашия народ, обаче днес изисква съвременно стратегическо мислене и ефективна практическа дейност. За да се подбере достатъчно опитен и авторитетен политически кадър, който да застане до новия партиен лидер и в изпълнителната, и в законодателната власт. След това да се използва навреме потенциала на науката, за да се разработи ефективна политическа програма. А след това достатъчно навреме - без действията непременно да са светкавични или прекалено забавени, национално потребните идеи, да се реализират в реалната практика. Днес старата, но нереализирана в миналото алтернатива - силната народна партия, да преодолее слабостта на многопартийната ни система, не е заплашена от онова, което сполетя откривателя на тази доктрина - БЗНС. Защото нито президентът може да се намесва круто в дейността на правителството, нито армията играе онази роля на решаващ фактор, който подпомагаше царете, когато се налагаше премахване на безпомощните многопартийни правителства от властта.
Труд
