Критичните суровини: Европа говори, Америка действа

Европа остава в позицията на джудже, което трябва да внимава да не бъде стъпкано в битката между гигантите

Излезе специален доклад на Европейската сметна палата за Политиката на ЕС по отношение на критичните суровини. Изводът едва ли изненадва някого - усилията на ЕС за намаляване зависимостта на вноса на метали и минерали „не са довели до осезаеми резултати“. Изпълнението на тези политики е струвало 1.8 млрд. евро през различни еврофондове в последните 10 години, но резултати реално няма.

Причините са размити и неясни, но като такива се посочват все още слабите проучвания, ограничено финансиране на такива проекти, високите енергийни разходи и административните пречки.

Аз бих добавил и нещо друго, което сме виждали дори в България при малкото опити за подобни проекти - негативната обществена нагласа и насаждането на страх сред хората по места по неясни причини и без доказателства, вместо на това да се гледа като на възможност, каквато са тези проекти всъщност. И се започват едни протести, петиции, граждански недоволства, но няма да задълбавам в това...

Проблемът е, че в тази опасна геополитическа ситуация, Европа продължава да бъде губещата и слаба страна. Китай остава основен източник на критични суровини за ЕС, а след него се нареждат също и Русия, Чили, Индонезия, Турция...

„Перспективите не са обещаващи - към момента 7 от 26 минерала, необходими за енергийния преход, имат дял на рециклиране между 1 и 5 на сто, а 10 изобщо не се рециклират“, се казва още в доклада. Сред тези с 0% рецилиране най-видим е литият от батериите. А в Закона за критичните суровини дори са записани цели, според които до 2030 г. 10% от потреблението на такива минерали трябва да идва от добив в ЕС. Сами можете да си отговорите на въпроса ще постигнем ли тази цел и колко далеч сме...

И докато Европа целеполага, но реално не прави нищо, Америка действа с невъобразима доскоро скорост. Президентът Тръмп дава зелена светлина на ключов проект за събиране и складиране на критични минерали, наречен „Проект Трезор“ (Project Vault). Вече се знае, че в това ще бъдат инвестирани 12 млрд. долара, като малка част ще дойдат от частни инвестиции, а по-голямата ще бъдат банков заем от Export-Import Bank.

Целта е ясна - намаляване зависимостта от Китай и защита от прекъсване на доставките на критични материали, които са ключови за автомобилното производство, енергийния сектор, технологичните компании и промишлеността. И всичко това, при все че САЩ вече си имат национален резерв за критични суровини, но гледат напред и искат да го разширят.

Логичният въпрос разбира се е откъде ще дойдат минералите - от собствените територии, или като внос? Отговорът не закъсня, след като стана ясно, че американското правителство ще се намеси значително в добива на минерали в Африка. Според друга новина компанията Glencore се е съгласила да продаде 40% дял от своите африкански активи за мед и кобалт на група, подкрепяна от правителството на САЩ, в сделка за 9 млрд. долара. Забележете, че Glencore е единствената останала глобална минна компания, базирана в Европа (Швейцария). ЕС можеше поне с нея да опита да направи подобна сделка.

Така САЩ си гарантира по-къса верига на доставките и директен достъп до източника им, а Африка се превръща в поредното бойно поле в икономическата война между САЩ и Китай. Европа остава в позицията на джудже, което трябва да внимава да не бъде стъпкано в битката между гигантите.