Труд
Автор:
Стефан Кючуков
Работещите в промишлеността са намалели със 120 хил. човека
Произвеждаме по-малко храни
Индустрията в България, а и общо в страните от ЕС, се намира в задълбочаваща се криза, която води до затваряне на производства и загуба на работни места. Конкурентоспособността на индустрията намалява. Това гласи позиция на индустриалните синдикати както към КНСБ, така и в останалите държави от ЕС. Затова синдикатите от страните от ЕС поискаха мерки, които да променят посоката на кризисен упадък на голяма част от индустриалните производства.
В България са загубени 104,5 хил. работни места в производството в периода между 2019 г. и 2023 г., обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. Близо половината от загубените работни места са в преработващата промишленост, което представлява 15% от работната сила в индустрията. Негативната тенденция продължава и през последните две години, като само през 2024 г. са загубени 13,6 хил. работни места. Общо в страните от ЕС за пет години са загубени над 1 млн. работни места в промишлеността. Но България е сред страните с най-голям спад на заетите в индустрията. Общо за период от шест години работните места в индустрията в България са намалели с близо 120 хил. Това се компенсира с разкриване на нови работни места в услугите. В резултат безработицата в България е изключително ниска - под 4%, а заетостта на хората на възраст между 20 и 64 години е доста висока - 77 на сто.
Има негативни тенденции в част от индустриалните сектори, заяви Пламен Димитров. Намалението на заетите в промишлеността не означава, че заменят хората с нови технологии, обясни той. Производството намалява, има спад и на дела на индустрията в икономиката на страната. През 2022 г. индустрията има дял от 25% от брутната добавена стойност в икономиката, за 2024 г. този дял намалява до 21%, а за 2025 г. е под 20%, заяви Пламен Димитров.
Спад има в редица сектори на преработващата и добивната индустрия в България. Последните данни на НСИ за ноември миналата година показват 4,7% спад на преработващата промишленост на годишна база. Проблемът е, че 12 поредни месеца е отчитан спад на годишна база. През октомври и ноември 2024 г. е имало малък ръст в индустрията. Но преди това е имало още 19 поредни месеца са спад в преработващата промишленост. Тоест вече трета поредна година има спад в промишлеността. Това прави ситуацията много тежка в редица браншове и води до затваряне на предприятия.
Най-тежко е положението при производството на дрехи. Последните данни на НСИ за ноември миналата година показват близо 24 на сто спад на производството в бранша на годишна база. Но основният проблем е, че 33 поредни месеца производството на дрехи намалява на годишна база. Основната причина за това е вносът на евтини дрехи от Китай, което намалява покупките на български дрехи както в страната ни, така и в държавите, за които изнасяме. Производството на текстил в България намалява 14 поредни месеца. Намалява обработката на кожи и производството на кожени изделия.
В тежка икономическа криза е производството на метали, каза Пламен Димитров. Данните на НСИ показват 6,5% спад на производството на годишна база, както и 17 поредни месеца на спад на производството на метали спрямо същия период на предходната година. Производството на хартия и картон намалява с 20 на сто на годишна база, като спад в производството е отчетен 14 поредни месеца. При производството на храни спад има 13 поредни месеца, като през някои от месеците намалението на производството е с 15-20 на сто на годишна база.
Предлагат чиновниците сами да плащат осигуровките си
Електроенергията ни е една от най-скъпите
Асоциацията на организациите на българските работодатели представи приоритетите си за настоящата година.
Данъчна, финансова и макроикономическа стабилност е основният приоритет за Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) през тази година. Това обяви Добри Митрев, председател на Българската стопанска камара (БСК) и ротационен председател на АОБР за 2026 г. “Политическата нестабилност за съжаление не позволява с темповете, с които бихме желали всички тези неща да се случват и да имаме просперираща икономика и индустрия, и по-богати български граждани”, допълни Митрев.
Той обясни, че данните за изпълнението на бюджета показват чувствително повишаване на приходите от данъци. Това означава, че имаме добър данъчно-осигурителен модел. Опитите той да бъде променен в проекта за бюджета за 2026 г. и за увеличение на данъци и осигуровки изкараха активните хора на площадите, заяви Добри Митрев.
По отношение на “зелената сделка” той каза, че работодателите подкрепят опитите за намаляване на въглеродните емисии, но не и това да е за сметка на резултатите на заводите и фабриките, а да става планирано и съобразно възможностите на фирмите.
Най-острите критики от страна на бизнеса бяха отправени към сектор “Енергетика”. Кирил Домусчиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), заяви, че бизнесът в България плаща една от най-скъпите електроенергии в Европа, което означава загуба на конкурентоспособност и по-висока цена на услугите и продуктите, което се отразява и на обществото. “Цените в Европа също са високи, като това се дължи основно на войната в Украйна, но цената в България за миналата година е била 107 евро на пазара “Ден напред” на Българската независима енергийна борса. Само в Италия, Румъния и Унгария е малко по-висока от нашата. Нашата цена е с 20% повече от тази в Германия, 70% повече от тази във Франция и Испания, а спрямо скандинавските страни е 5-6 пъти по скъпа”, каза Кирил Домусчиев.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Румен Радев представи приоритетите на АОБР в областта на бизнес средата. Един от тях е запазването на данъчния модел и данъчно-осигурителната тежест и намаляване на дела на БВП, който се преразпределя през държавния бюджет. “През последните 10 години има траен ръст както на данъчно-осигурителните приходи, така и на дела на преразпределяне през държавния бюджет. Ето защо бяхме толкова остри в реакцията си, когато се започна дискусията за първия вариант за бюджета за 2026 г.”, каза той. АОБР настоява и за плащане на осигуровки от страна на държавните служители.
Внасят повече храни
Необходими са инвестиции
Любослав Костов, главен икономист на КНСБ.
Необходим е План за реиндустриализация, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. Според него е необходимо да бъде водена политика за насърчаване на производството с висока добавена стойност, тоест в страната да бъдат произвеждани готови изделия, а не да изнасяме суровини като мед, олово и цинк. Разликата между износа на суровини и на готови изделия е пет пъти в стойността, обясни Пламен Димитров.
От синдикалната организация представиха редица искания, насочени към подобрение на ситуацията в българската индустрия. Сред тях е водене на активна индустриална политика както на национално ниво, така и на ниво предприятие, насочена към модернизация на съществуващите индустриални производства и развитие на стратегически индустриални сектори с производство с висока добавена стойност. Властта е в насипно състояние, но тези, които ще се явяват на избори, е добре да чуят в каква посока да търсят решения, заяви Пламен Димитров.
Увеличава се вносът на плодове, зеленчуци и преработени храни, каза Славчо Петров, председател на федерация “Хранителна промишленост” към КНСБ. Намаляват заетите в бранша, намалява и делът на хранителната промишленост в икономиката на страната. Според Славчо Петров е необходим по-добър контрол, защото сега продават вносно месо за прясно, а няма как да е прясно, ако идва от хиляди километри и е било замразявано.
Според главния икономист на КНСБ Любослав Костов е необходимо спестените пари в страната да бъдат реинвестирани, с което ръстът на икономиката значително би могъл да бъде увеличен. Той обясни, че делът на индустрията в икономиката е малък и намалява. Нормално е потреблението да формира 60-65% от икономиката на страната, но в България делът му е нараснал до 75 на сто, каза Любослав Костов. Слабо е представянето на инвестициите и нетния износ при формирането на икономиката на страната.
Недостигът на работна ръка е около половин милион човека
Настояват за по-лесни правила
Ивaйлo Cлaвoв, члeн нa УC нa Гepмaнo-бългapcкaтa индycтpиaлнo-тъpгoвcкa кaмapa.
Липcaтa нa дocтaтъчeн бpoй paбoтници в Бългapия вoди дo oткaз нa пopъчки и нeвъзмoжнocт нa изпълнeниeтo им. Недостигът на кадри расте по-бързо от poбoтизaциятa и aвтoмaтизaциятa в пpoизвoдcтвoтo, каза Ивaйлo Cлaвoв, члeн нa УC нa Гepмaнo-бългapcкaтa индycтpиaлнo-тъpгoвcкa кaмapa.
“B мoмeнтa в Бългapия paбoтят нaд 120 хил. дyши oт тpeти cтpaни, нo нeдocтигът нa paбoтнa pъкa e oкoлo пoлoвин милиoн, a ocнoвният вapиaнт e внoc, кoeтo e cepиoзнo пpeдизвикaтeлcтвo пpeд дъpжaвaтa. Ocнoвнaтa тeмa e кaк мoжeм дa интeгpиpaмe тeзи xopa. B paзвититe cтpaни дeлът нa чyждeнцитe cтигa дo 25, 30 и дopи 40 на сто. B Бългapия e пoд 5% и дopи пoд 3%”, пoдчepтa Ивaйлo Cлaвoв.
Пpeз пocлeднитe гoдини бeшe пocтигнaт cъщecтвeн нaпpeдък, кoeтo дoвeдe дo тoзи pъcт oт 10 хил. дo 120 хил. на работещите в България хора от страни извън ЕС. Зa дa ce нacъpчи това oбaчe, тpябвa дa ce paзглeдaт вcички зaкoнoви paзпopeдби, кoитo мoгaт дa бъдaт oптимизиpaни, смята Ивaйлo Cлaвoв. Зa cpaвнeниe, в Пoлшa вpeмeтo зa пoлyчaвaнe нa paзpeшeниe зa paбoтa e oкoлo мeceц и пoлoвинa, дoкaтo в Бългapия e oкoлo чeтиpи мeceцa и пoлoвинa.
Индия, Heпaл, Узбeкиcтaн, Укpaйнa и Moлдoвa ca ocнoвнитe дъpжaви, oт кoитo Бългapия пpивличa paбoтници. Нepeaлизиpaн пoтeнциaл имa във Bиeтнaм, тъй кaтo xopaтa там пoзнaвaт Бългapия, a някoи и ca paбoтили тyк.
