ЕС трябва спешно да реформира пазара на газ

Нормативно недомислие и политическо късогледство докараха на Европа нова зависимост

ЕС твърдо реши да не купува повече руски газ от началото на 2027 година 

Напоследък, когато температурите са под или около нулата, с други думи - нормални зимни дни, имам рефлекса да разгледам нивата на хранилищата за природен газ в Европейския съюз и да хвърля по един поглед на цените на тази суровина на европейските пазари. Както се и очакваше, с напредването на по-студената от миналата година зима в Западна Европа, количествата на газ, пазени в подземните резервоари, е на нива доста под тези от 2025 г. Това съвсем естествено се отрази и на цената на борсата, особено на TTF и стойностите на мегават бързо и устойчиво тръгнаха нагоре. Тенденция, която вероятно ще се задържи през следващите седмици, а до какви размери ще достигне ръстът, зависи изцяло от климатичните условия. Каквото и да се случи обаче, отсега е ясно, че ще има повече продукт за закупуване за следващата зима, по от рано ще са запълват обемите за следващия сезон, съответно и още през пролетните месеци това ще се усети в по-високи цени от миналата година.

А колко ще е студено до края на сезона е важно, защото хранилищата на трите основни хъба - Холандия, Германия и Франция, показват спад на обема в сравнение с 2025 г. Нещата изглеждат най-притеснителни в Ниската земя, където данните показват запълнени обеми от около 28-32%. Френските и немските запаси също са ниски на нива - около 36%-39%. Обобщените данни за ЕС показват, че общото ниво за съюза е било около 58-60% през януари 2025 г., което е значително по-високо от текущите - под 45% за същия месец на 2026 г.

Ситуацията поставя Европа в силна конкуренция с азиатските пазари на американския втечнен природен газ, но и там температурите са по-ниски и цените вървят нагоре. Ако тенденцията за бързо изпразване на хранилищата продължи, ще наблюдаваме състезания за спот пазара на танкери с газ, което със сигурност няма да е в интерес на европейските потребители и индустрия.

Но това, което наблюдаваме вече няколко години, е едно и също. Без никакво сериозно решение на въпроса освен молебен за топла зима. Навремето и това е добре описано в българската литература от миналия век, земеделците са правили “пеперуда” - молебен за дъжд през летните сухи месеци. Налага се чувството, че на подобен ритуал разчитат всяка година и в Брюксел, само че за цените на газа. Съчетан с поредната нормативна порция текстове, влошаващи ситуацията.

Критиките към европейските институции са обаче само част от проблема, тъй като май и лидерите на повечето западни държави не търсят или не успяват да намерят сериозни решения. Какво имам предвид? ЕС твърдо реши да не купува повече руски газ от началото на 2027 г. Доколко това е икономически разумна политика, може да се спори, тъй като тръбният газ винаги е по-евтин от втечнения, но отдавна политиката взима превес над икономическата логика в енергетиката.

В този смисъл забраната е част от актуалната геополитическа ситуация. И ако руският газ представляваше около 32-35% от доставките преди войната в Украйна, и говорехме за необходимостта от диверсификация, то сега американският втечнен газ достига 45-49% от доставките за ЕС. Зависимостта от танкерите, идващи отвъд океана, която се оформя, поставя Европа в изключително неизгодна позиция. От една страна, континентът е в пряка конкуренция с Азия за тези количества, а от друга - след година-две, когато Тръмп поиска посред зима например Ламанша и Айфеловата кула, може би ще му ги подарим, заедно с части от Лапландия като бонус. Това очевидно притеснява и самия съюз, което бе изказано и от Комисаря по енергетиката датчанинът Йоргенсен. Той отново заговори за нови източници за европейската енергетика. Въпреки това, същата тази Комисия изключително ограничава възможностите за внос в ЕС.

Остана някак незабелязано, че преди няколко месеца Катар предупреди Брюксел, че смята да спре доставките си за Европа, ако не бъдат променени изискванията на Регламента за метановите емисии. Накратко - от януари 2027 г. всички вносители на природен газ трябва да отчитат какви са емисиите парникови газове, да ги намаляват до определени ниски стойности и всичко това да бъде проверено и верифицирано съгласно записаните в текста изисквания.

Сега да си представим, че сме производители на газ, имаме достатъчно търсене на пазара и един от клиентите ни иска хиляди страници хартия, в които да опишем как правим почти невъзможни неща, изискващи милионни инвестиции без реален смисъл. Е какво ще направите? Отговорът е прост. Ще спрете да му продавате, както предупреди и Катар. Впрочем американските производители също съобщиха, че или няма да се съобразяват с Регламента или и те ще спрат да продават, особено имайки предвид, че част от доставките е и продукт от шистови залежи, с много високи стойности парникове газове при добива. Така Европа, отказала се от руски газ, в сериозна зависимост от САЩ за своите доставки, отказва втория по-големина производител в света, а с него вероятно и доста от останалите потенциални продавачи. “Чудесна” ситуация. Именно в нея лидерите на големите държави в Съюза сякаш не забелязват този въпрос. И ако за президента Макрон подобна криза може и да е някакъв бонус с оглед, че ядрената енергетика е добре развита във Франция, а и има някаква възможност за внос от Магреб, то тишината от Берлин и Амстердам е оглушителна. Ако не се вземат спешни мерки за отмяната на този Регламент или поне за разумната му адаптация, то следващата зима ще е особено интересна за ЕС, съчетана с отказа от руския газ.

Впрочем, същият европейски текст предвижда проблеми и за рафинериите в Съюза, забранявайки им поетапно от 2027 г. да обработват около 75% от различните сортове нефт, добивани в световен мащаб. Още една “прекрасна” перспектива, но за нея ще разкажа някой друг път.
Същевременно комисарят Йоргенсен посочи като възможна алтернатива на американските доставки страните от Средиземноморието. Това е меко казано несериозно, тъй като не говорим за някакви огромни производители. Те по-скоро могат да изпратят количества, които ще покрият забранените руски доставки, а именно около 5%-7% от консумацията на ЕС. И така отново оставаме със зависимост от САЩ от около 50%.

Никъде не чувам да бъде насърчавано местното производство на този ресурс. България в това отношение може да бъде дадена за пример, тъй като правителството работи усърдно, за да могат да започнат проучвания в дълбоките части на Черно море. Румъния също е подобен пример, но останалите държави от ЕС сякаш живеят в някакъв розов балон. Крайно време е да започне дискусия и работа по всички тези теми, за да не се окажем догодина в поредната газова “пеперуда”. Изобщо темата за природния газ трябва да се вземе на сериозно от лидерите на ЕС. Заравянето на главата в пясъка и мантрите за възобновяемата енергия не дават никакъв резултат към ден днешен. И колкото по-бързо започнем дискусията за истинската роля на газа в икономиката и бъдещето ни, толкова по-добре за целия Съюз.

Иначе, ако енергийното самоубийство на Европа продължи, следващият енергиен сезон може да се очаква да бъде като влакче на ужасите. Засега обаче остава актуален (както е модерно да се казва) “климатичният въпрос”, характерен може би за Средновековието - Колко студено ще е следващата седмица?