Труд
Автор:
Проф. Боян Дуранкев
Последният петък на януари ни даде първото интервю на Румен Радев, още по-точно: първия разпит.
Бойко Василев се беше подготвил перфектно и не пропусна нито един „опасен“ въпрос, който можеше да се зададе на слезлия от президентската машина в калта на „реалната българска политика“. Очакваме със същата стръв и с несекващ хъс да подложи на подобни изпитания и Борисов, и Пеевски, и Трифонов, и който му падне на мушката!
Според древните гърци добродетелният човек трябва да притежава 12 качества: амбиция, вежливост, искреност, красота, щедрост, великодушие, почтителност, чувство за справедливост, благоразумие, остроумие, смелост и известна доза чар. Ако приложим тази формула към представянето на Румен Радев, то той илюстрира че притежава поне 10 от необходимите качества (пропускам умишлено „красота“, като оставям преценката ù на българските жени; също и „чар“, понеже при въпроси, които можеше да ги отстрани с деликатна усмивка, той предпочете да бъде в обяснителен режим).
В интервюто тактиката на военния измести леко настрани стратегията на държавника, което не беше забелязано от уж бдителния Бойко Василев. Не че стратегията на държавника не е вече в главата на Румен Радев, но тази стратегия не трябва да бъде изложена на показ в едно интервю, колкото и важно да е то. Правилно беше да се следва тактиката и тактът, за да стане ясно в каква посока генералът ще повече бъдещата си политическа армия.
А посоката е от ясна по-ясна: битка с олигархията (+мафията; +нейните представители в държавните институции), завзела успешно и често законно - в рамките на законите, разписани от представителите на същата тази олигархия, тровила вече три десетилетия това, което се нарича „народ“ или по партийному - „електорат“. Направлението на главния удар: олигархията. Именно това са очакванията на милиони български граждани, за да тръгнат постепенно нещата към „чиста и свята република“, за която са мечтали дедите ни! Битката ще бъде тежка и „кървава“ (в преносен смисъл), въпросът е „кой кого“!
„Дежурните“ в трите телевизии (едната е, поне по заглавие, национална) ще има доста обстоятелствени „анализатори“ и „оракули“, които ще излеят ниагарски водопади от слова, които нямат връзка в нито едно изречение, но които ще се опитат да качат Радев на онзи кръст, от който Христос е слязъл. В името на „демокрацията“ ще говорят, разбира се.
Но искам да обърна внимание на няколко неща, които имат значение от казаното.
Първо, по отношение на външната политика. „Горещите картофи“ на България са позициите към войната в Украйна, към геноцида в Газа (Василев пропусна темата), към отношенията САЩ - ЕС, към позициите на България в ЕС. Фино и категорично Радев демонстрира ясна и модерна проевропейска позиция по тези парливи теми, докато повечето от нашенските партии се боричкат помежду си като котараци, борещи се за благоволението на една избраница (Урсула фон дер Лайен; Доналд Тръмп; Володимир Зеленски; Си Дзинпин и т. н.).
Въпросът за Крим получи отговор, даден от Чърчил през 1941 г.: „Ние никога не сме признавали руските граници от 1941 г., освен де факто.“ Лекото дистанциране от САЩ в полза на ЕС, което нюансирано бе поднесено, също напомни защо Атлантическата харта никога не беше подписана и не влезе в сила (Рузвелт и Чърчил я обсъждат на 9-12 август 1941 г. но в крайна сметка се отказват от нея поради различни интереси).
Второ, по отношение на бъдещата икономическа политика. И тук Румен Радев остави в ръкавите си най-важните козове, правилно!, понеже целта сега е една - битката с олигархията, а промените в данъчната политика и в Конституцията - това са задачи след победата над олигархията. Inter arma enim silent leges (Когато говорят оръжията, законите мълчат)!
Румен Радев декларира че на този етап „данъците няма да се пипат“, което е в разрез с препоръките на МВФ и на други анализатори, които препоръчват този лек срещу тежкото задлъжняване на страната и провала на държавния бюджет. И което, впрочем, е много изгодно за олигархията.
Малко данни в подкрепа „на този етап“ да не се пипат данъците, а през 2027 г. Над 132 млрд. лв. са общо публикуваните обществени поръчки (2020-2024). Освен тях, България е усвоила около 32 млрд. лв. европейски средства от присъединяването към ЕС до края на 2024 г. Ако допуснем че „отклонените средства“ от олигархията са 10% (подозирам че са доста повече), то тя се е обогатила „извънредно“ с над 16 млрд. лв. по системата „мафиоти в държавата - корумпиран бизнес - корумпирани политици“. А през следващите години, ако така се продължава, отново милиарди ще протичат през дупките на държавния чувал!
Че през 2027 г. ще има промяна в данъчната политика, Радев загатна по косвен начин, подчертавайки шампионското място на България по неравенство в целия Европейски съюз; няма как тогава (от 2027 г.) да не бъде „пипана“ данъчната система, понеже „помпата на богатството“ засега помпа отдолу нагоре, от средната класа и нископлатените - към най-богатите, които стават все по-богати.
На този етап въпросът за отношението „дясно - ляво“ е поставен също настрана, понеже в България голяма част от дребните и средните собственици също ще поемат под строй с Радев. И пак, на този етап, той търси modus vivendi във всички посоки, за да пребори олигархията и свързаната с нея плутокрация. Но на следващ етап ще се наложи Румен Радев да отговаря вече като зрял политик, който със сигурност знае що е „дясно“ и що е „ляво“ и кое политическо решение в кои координати попада.
Остава по-нататък да бъде представен екипът на Радев (сега наистина не му е мястото!), в който вероятно няма да има jobs for the boys, както и програмните намерения на партията.
И накрая, пояснението, защо резултатът „Радев : Олигархия“ е 1:2. Много просто, в „Панорама“ Радев представи своите 10 добродетели и най-важни намерения, и така заби топката в противниковата врата.
Но олигархията е отбелязала „авансово“ и предварително 2 попадения: подготвеното корумпиране на изборите и превзетите (уж)“обществени“ медии. Бесните кучета от утре сутринта ще вият по медиите толкова силно, колкото могат.
Битката с олигархията няма да е лесна, но победата е възможна! Всеки глупак притежава увереност във времена на победи; истинското изпитание е да имаш вяра, когато нещата са много зле. Румен Радев не само демонстрира своята вяра, вече поне милион граждани също имат вяра в него.
