В Скопие нямат проблем с това да споменават в конституцията си всякакви народи - власи, сърби, турци, дори роми. Там нямат страх от пълното икономическо превземане на страната от гърците. Нито политическото такова от сърбите. Или демографското от албанците.
Но стане ли дума за българите и България, изведнъж бягат като дявол от тамян. Изведнъж се събужда нещо страшно, нещо дълбоко, което ги кара истерично да отказват и включване в конституцията, и български телевизии, и инфраструктурни връзки с България, и всичко.
Никой друг не поражда такъв страх, такава истерия там, никой друг не събужда такова "нещо" в душата на скопския, политически и интелектуален елит.
Защото "нещото", което българите и България будят у тях, е просто...гузната съвест. Те знаят. Ние знаем. Те знаят, че ние знаем, че те знаят...че са българи. И че цялата им юго-държава бе изградена, и се крепи, на основа отричането на този факт.