Проф. Николай Дойнов, председател на Съюза на народните читалища: Читалището е ключ към България

Няма как да привлечем млади хора с мизерните заплати, които са на границата на минималната заплата

Пред юбилейните тържества за 170 години от началото на читалищна дейност в България разговаряме с проф. д-р Николай Дойнов - председател на Съюза на народните читалища. Разискваме теми от финансово естество, очертаваме предстоящите юбилейни събития, но и разкриваме какви са новостите в дейността на тази най-масова и уникална по своя характер културна институция.

- Проф. Дойнов, предстои важен юбилей, но преди широката общественост да научи за инициативите по повод 170 години читалищна дейност, бихте ли очертали неотложните проблеми, с които Съюзът на народните читалища се сблъсква в днешната сложна икономическа ситуация? 
- Преди да прозвучат фанфарите от страна на държавни и обществени институции, бих казал, че родните читалища са в катастрофално състояние. Първо, финансирането на нашата дейност като цяло е изключително ниско, да не кажа мизерно. Нямаме средства за техническа модернизация, за дигитализация даже не искам да споменавам. В техническо отношение читалищата са в 60-те години: компютърната техника е остаряла, няма принтери и скенери; има интернет, но техниката не отговоря на съвременните изисквания на НОИ и НАП за електронен подпис. Второ - външният вид на много от сградите е занемарен; покривите са пробити, а мебелите и книгите се мокрят, стареят и пожълтяват. Нито общините, нито Министерството на културата могат да покрият разходите за смяна на покривите, като за някои читалища един ремонт на покрив би струвал над 100 000 евро. Сцените нямат качествено озвучаване, нито сценична техника; липсва отопление в салоните - през зимата читалищата почти не работят; ако отоплят салона си само за няколко часа, това ще ги разори. Седалките в залите на много места са изтърбушени и дори се виждат пружините; тоалетните са в окаяно състояние; стаите за преобличане също нямат отопление, а по стените избива влага. Бил съм свидетел как танцьорите призовават ръководителите да започнат по-бързо репетиции, за да се стоплят! Реално самодейците творят в ненормални условия. Трето - библиотеките имат нужда от обновяване на фондовете си, защото в много от тях все още стоят многотомните произведения на Тодор Живков, Леонид Брежнев, Тодор Павлов и други комунистически лидери. Никой не ги заема, нито се интересува от тях, но те стоят, за да попълват бройката. В закона за обществените библиотеки е разписан норматив колко книжни единици трябва да има всяка библиотека. Затова не можем да ги изхвърлим. Четвърто - все още използваме съветски пиана „Мелодия“ и „Украйна“ от 60-те и 70-те години - нямаме средства за закупуване на нови и разнообразни музикални инструменти. Извън романтичната представа за читалищата, ние сме и потребители на книги, оборудване, компютри, инструменти. Редица фирми се опитват да ни продадат бракувано оборудване, като намират връзки в общините или в държавните ведомства, които да ги купят и да ни ги наложат.

- Мислите ли, че с увеличено държавно финансиране ще привлечете млади кадри?
- Определено заплащането би трябвало да стане двойно. Около 70% от персонала в читалищата е над 60 години. Няма как да привлечем млади хора с мизерните заплати, които са на границата на минималната заплата. Дори ентусиазирани млади хора, които започват при нас, бягат в образованието заради високите заплати на учителите. Имаме спешна нужда от промяна на стандарта. На много места общините вече не дават абсолютно нищо, дори и в София. Новото управление на столицата отказва да предостави задължителните по закон субсидии. Няма предвидена програма за периодичен печат. Редно е да получаваме ежедневниците и литературните издания. Възрастните хора по селата идват и искат четат вестници и списания, а ние не можем да отговорим на тези нужди. Служителите ни нямат право на работно облекло или ваучери за храна.

- При тези трагични факти как ще посрещнете юбилея на читалищното дело?
- Проблемите са видими, но ние няма как да не се поклоним пред нашите първооснователи. На 30 януари в град Свищов ръководството на Първо българско народно читалище „Еленка и Кирил Аврамови“ ще поднесат венец пред паметната плоча, където е била къщата, в която е основано читалището. По-късно, през деня, в Севлиево пред медиите ще бъде представен Националният представителен организационен комитет и неговите членове. А часове по-късно, пак там, ще започне церемонията „Читалище на годината 2025“, която се провежда за пръв път. В подготвената постановка ще участват над 130 самодейци.

- Кои са членовете на комитета и как се спряхте на тези имена?
- Комитетът наброява 100 души, личности с безспорен професионален и граждански авторитет и както и хора, които са свързани пряко с читалищната дейност. В него влизат политици като Тома Биков и Калоян Паргов, генералният директор на БТА Кирил Вълчев, академици от БАН като Георги Марков, представители на бизнеса като Васил Велев от АИКБ, изпълнителният директор на Български форум на бизнес лидерите Георги Руйчев, част от ректорите на най-големите университети: УНСС, Великотърновския университет, Стопанска академия, Националната музикална академия, Шуменския университет, УниБИТ, председателите на трите първи български читалища в Свищов, Шумен и Лом, както и кметовете на тези градове, областните председатели на СНЧ, заслужили читалищни дейци, председателите на творческите съюзи на танцовите и музикални дейци, на артистите, на журналистите, на писателите, не мога да изброя всички, списъкът е огромен, а аз го цитирам по памет, все пак медиите тепърва ще тиражират имената на тези достойни и почтени българи.

- Какви конкретни събития ще се проведат за честването на тази забележителна дата?
- Събитията ще включват празнични концерти, изложби, срещи с известни поети и писатели, усилено се готвят трите първи български читалища, и много много други. Съюзът е записал в своята програма провеждането на Научна конференция за революционерите ни и читалищното дело, пътуващи изложби, тържествен концерт във Военния клуб, кръгли маси за художествената самодейност, за състоянието на читалищните библиотеки, и Гала-концерт в Зала №1 на НДК с участието на над 750 самодейци. Имаме идея да поканим генералния директор на ЮНЕСКО за концерта в НДК, като ще създадем и съпътстваща програма, за да се запознае с народните читалища

- Съюзът на народните читалища има вече значителен опит в представянето на читалищата пред европейски партньори, какво очаквате?
- Така е, през годините гости на СНЧ са били президентът на ENCC госпожа Габриеле Гербазитц, която бе и президент на австрийската организация на социокултурните центрове, г-н Андреас Кемф от Германската асоциация на социокултурните центрове, президентът на IGF (Международния фолклорен съюз) професор Дорел Козма, когото представих на вицепрезидента Илияна Йотова.

- Като споменахте Илияна Йотова, как приемате избирането ù за президент на България?
- Трудно е да коментирам дългогодишни приятелства, особено пък сега, когато е вече държавен глава. Ние сме от едно поколение и от една духовна среда. Тази среда е свързана с книгите и родовата памет. Когато бяхме жадни за знание юноши, нямаше интернет мрежи, електронни преводачи, чат ботове и какво ли още не. Затова книгите бяха ключът към познанието. Българската литература имаше своите достижения на световно ниво, а също и българското изобразително изкуство. Ние се учехме в движение, не защото ни бе възложено, а защото имахме вътрешна необходимост да отговорим сами за себе си на „на въпросите, които никой век / не разрешù“. И още нещо много важно - Илияна Йотова умее да говори с хората. Бил съм с нея на десетки форуми, на различни срещи и чествания в народните читалища, в университетите, в Националната библиотека и никога не съм я видял да извади от джоба си написано слово. Думите ù извират от сърцето. Дано запази любопитството си към хората и преклонението си пред българската култура. Убеден съм, че ще се справи с тази много тежка задача.

- Преди време в медиите се появи информация, че читалищата се включват в протеста и ще правят стачка. Как оценявате това, възможно ли е да се случи?
- Вижте, през 1990 г. създадох Независимия синдикат на читалищните работници и за много кратко време той се превърна във фактор в тогавашното синдикално културно движение. Тогава подписахме споразумения с Министерство на културата, които запазиха структуроопределящото финансиране. Но тогава нямаше Закон за народните читалища. Той се появи през 1996 г. и определи народните читалища като „сдружение на граждани“, а юридически като „юридически лица с нестопанска цел“. Относно финансирането ще припомня, че с решение №612 на МС от 12.09.2002 г. читалищата официално стават дейности, делегирани от държавата. От 2003 г. държавата спря да издържа читалищата „на едро“, като въведе принципа на субсидираната численост и започна да плаща за конкретен брой щатни читалищни единици, одобрени от Министерство на културата. Тези субсидирани бройки бяха фиксирани по нов единен разходен стандарт. Субсидията осигурява стабилността (базата), а пък другите приходи осигуряват растежа (надграждането). Когато държавата дава пари за заплати, тя гарантира, че институцията ще съществува. И законът, и постановлението са заслуга на Съюза на народните читалища и неговият тогавашен председател, „човекът-парламент“ Гиньо Ганев.

- Да продължим темата за днешната ситуация - стачката...
- Да, това разяснение, което направих, беше важно, тъй като хората или не знаят, или не помнят, или пък не ги интересува. Но това са основните финансови средства на днешното читалище - субсидия от републиканския бюджет и субсидия от общините. И двете субсидии в Закона за народните читалища са поставени на един реда и това означава, че са равнопоставени, т. е. трябва да бъдат еднакви по размер, тъй като никъде не пише, че държавата трябва да дава повече от общините. Икономиката приема, че ако едно читалище съществува, то полза от него ще има цялото общество чрез постигането на по-ниска престъпност, по-висока грамотност и не на последно място - социална сплотеност. Субсидията е опит на държавата да „купи“ тези ползи за цялото население. Тя коригира т. нар „пазарен дефект“ - ситуацията, в която ако оставим културата на пазара, тя ще изчезне, защото е нестабилна. Държавата субсидира, за да предотврати социален разпад и да поддържа стандарта на живот. В икономическата теория субсидията и дарението се разглеждат като инструменти за подкрепа на „обществени блага“. И двете се разглеждат в тяхната икономическа и правна природа и двете представляват трансфери на ресурс, без да се изисква връщане на главницата или лихва. В този смисъл субсидиите са държавно дарение. А дарението е частна субсидия!

- Как бихте обобщили всичко това?
- И така: 1. Народните читалища са юридически лица с нестопанска цел, които се финансират основно от държавата и общините чрез субсидии; 2. Нито държавата, нито общините са работодател на народните читалища. Работодатели на читалищните работници са читалищата чрез своите законно избрани ръководства. Тоест тиражираната фраза „читалищата ще вдигат стачка“ е нонсенс, манипулативен трик, защото не можеш да вдигнеш стачка срещу себе си. Но, да, звучи внушително, защото се говори в множествено число и е членувано, което означава цялост, т. е. всички. Явно трябва да се обслужи нещо или някой. Не на последно място трябва да отбележа - вече сме пълноправни членове на ЕС. Ако в Европа се чуе, че „В България неправителствени организации излизат на стачка“, там ще изпаднат в потрес.

- Коя е най-новата дейност на Съюза на народните читалища?
- Създадохме научно-изследователско звено „Национален читалищен институт“, определихме за директор млад и амбициозен учен, това е г-жа Силвена Байрякова, доктор по културология, с множество публикации и книга за читалищата. Институтът е без финансиране или щатни служители засега, но въпреки това направи едно забележително изследване на съвременните читалища чрез анкета от април миналата година до края на юли и през септември резултатите бяха представени в БТА. Допълнително ги огласихме през октомври на важната конференция „Читалище и време“ с партньорството на Регионалния център на ЮНЕСКО и Националната библиотека. В момента други изследователи цитират Националния читалищен институт, но без да казват, че е основан от Съюза на народните читалища.

- И последен въпрос: защо изображение на ключ беше избрано за символ на 170-годишнината?
- Ключът изразява много неща: сигурност и защита, доверие, тайна и мистерия, духовна власт в различните вярвания, религии и художествени произведения. За нас народното читалище е ключ към България.

Николай Дойнов е роден през 1963 г. в София. Завършил е първия випуск на Националната гимназия за древни езици и култури и специалност “Българска филология” в СУ “Св. Кл. Охридски”. Специализира “Управление на инвестициите” в УНСС и “Свободен пазар и трудови отношения” в Института за Централна и Източна Европа в Тел Авив, Израел. Свободен докторант в СУ (2006-2009), потомствен читалищен деятел. Автор е на 15 книги, сборници, енциклопедии. Председател на Съюза на народните читалища, председател на Съвета на настоятелите в Стопанска академия - Свищов, зам.-председател на Настоятелството на ВТУ, председател на Фондация “Глобални библиотеки”, носител на орден “Св. св. Кирил и Методий” - първа степен, както и на трите степени на “Златен век” на Министерство на културата. Организатор на мащабни културни форуми. Носител на “Златна звезда” на Международния фолклорен съюз.