Труд
Автор:
Румен Михайлов
Милион зрители до края на януари
Вече седмица лентата е хит из 600-те киносалона на Хексагона
Най-гледаният филм през последната седмица във Франция е “Кремълският магьосник” на местния режисьор Оливие Алаяс с популярния английски актьор Джуд Лоу в главната роля - констатира “Box Office France”.
Според този барометър на кино-предпочитанията на жителите на Хексагона, на 21 януари или първия ден от пускането на лентата по екраните в страната, само в Париж тя е била гледана от 30310 зрители, поставяйки истински рекорд. Очакванията са до края на месеца разпространеният в 610 копия филм да бъде видян от над един милион зрители.
Още повече, че най-влиятелните вестници в страната като “Льо Фигаро”, “Льо Монд” и “Либерасион”, му направиха истинска реклама, определяйки го в отзивите си за него като “хит”, “неочакван успех”.
Медийният интерес към “Кремълския магьосник” датира от януари миналата година, когато в столицата на Латвия - Рига започнаха неговите снимки и се разбра, че зад “магьосника” се крие президентът на Русия - Владимир Путин.
Филмът е заснет по спечелелия през 2022 г. голямата награда на Френската академия едноименен роман, чийто автор е известния професор по политология в парижкия университет “Сорбона” и писател с италиански корени - Джулиано Да Емполи. Подобно на книгата, лентата обхваща “първите 25” години от властването на Путин, в чиито образ се превъплащава британския кино-ас Джуд Лоу, като разказва историята на Вадим Баранов - роля поверена на холивудския актьор, режисьор и продуцент Пол Дано. Неговият герой пък е вдъхновен от житейския път на “човека, който шепне в ухото на Путин”, според московската клюка, - дългогодишния най-доверен съветник на руския държавен глава - Владислав Сурков.
Веднага след излизането на филма по екраните във Франция в медиите се завихри ожесточен спор по въпроса на кого служи той - на кремълската пропаганда или на истината за Русия? Интересното е, че привържениците на тезата за “кино-пропаганда на Москва” обикновено са известни френски международници - специалисти по голямата страна, чиито имена обаче звучат много по славянски, да не кажем по руски.
Като например преподавателката в университета “Париж-Нантер” Анна Лебедева, която заклейми лентата пред в. “Льо Фигаро”, наричайки я “опасен филм, който допринася за засилването на днешния руски наратив и рециклира обичайните тревиални образи за страната - включително сняг, гори, яхти и чай”. “Изцяло е в интерес на руското правителство да виждаме Русия по този начин - общество, напълно доминирано от всемогъщ Кремъл, а Путин - велик държавен мъж” - обобщава Анна Лебедева.
Пак пред “Льо Фигаро” се разгневи и изследователят в Центъра “Русия - Евразия” на Френския институт за международни отношения - Дмитрий Минич. Той пък заяви троснато: “Нека бъдем наясно - този филм изобщо не обяснява руската политика, въпреки че твърди, че го прави - той разказва главно историята за това, което Западът обича да вярва за Русия и увековечава стереотипен наратив, който разкрива дълбоко непознаване на Русия и на руския народ.”
Не са на същото мнение французи със стопроцентови френски имена като Люкас Обен, който е директор на Френския институт за международни и стратегически изследвания. За него в крайна сметка “филмът се приема сериозно и наистина, въпреки че авторите му ни казват, че той бил измислица”, като този експерт по Русия “препоръчва единствено малко повече нюанси в праволинейността на разказа”.
А посланичката на Франция в Москва от 2017 до 2020 г. Силви Берман, не разбира критиките, отправени към “романтичен” филм, който не бива да се разглежда като “дипломна работа или геополитическо есе”. “Това е свободата да твориш!” - настоява тя пред в. “Льо Монд”.
“Онова, което притеснява критиците на “Кремълският магьосник”, - подчертава дипломатката, - е образът на Путин, представен като силен човек със силен режим. Но това е реалността - той е на власт от 25 години. И очарованието е истинско!” Доколкото до писателя и сценарист Джулиано да Емполи, без да е експерт, той “е уловил редица неща”, които Силви Берман била “чувала в Русия, от устата на руснаци”.
По-специално става дума за “концепциите за вертикални структури на властта и суверенна демокрация, които се ценят от руския народ”. Що се отнася до натякванията за сняг и гора - то ние няма да променим географията на Русия, нито пък това, че навсякъде врят самовари и се пие чай!” - изтъква Силви Берман.
Чрез “Льо Фигаро” много е оригинален отговорът на режисьора Оливие Алаяс на критикарите със славянскиимена, които го обвиняват, че не познавал руската душевност. “Вярно, така беше, но докато не прочетох “Война и мир” на Лев Толстой!” - казва Алаяс, подчертавайки: - “После всичко беше много лесно!”
