Труд
Автор:
Стефан Кючуков
С удължаване на удължителния бюджет трябва да бъдат разписани държавните заеми
Сега най-ниската пенсия е 322,37 евро
Увеличението на минималната пенсия от 1 юли виси на тънък косъм. Необходимо е парламентът да гласува удължаване на удължителния бюджет, защото в действащия сега закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. увеличението на пенсиите не е включено, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Според Кодекса за социално осигуряване (КСО) ежегодно от 1 юли пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват с решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50% от нарастването на осигурителния доход и 50% от инфлацията за предходната година. Това означава, че пенсиите би трябвало да бъдат увеличени от 1 юли и без специално решение на парламента. Но не така стои въпросът с минималната пенсия. В КСО е записано, че минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. В проекта на бюджет за 2026 г., който не беше приет, беше предвидено минималната пенсия за стаж и възраст да стане 346,87 евро от 1 юли. Но в действащия в момента удължителен бюджет е записано, че до приемане на редовен бюджет за държавното обществено осигуряване за 2026 г. приходите се събират и разходите се извършват съгласно действащите към 31 декември 2025 г. размери и механизми, свързани с осигурителните вноски и пенсиите. Това означава, че минималният размер на пенсията за стаж и възраст ще остане в сегашния размер от 322,37 евро (630,50 лв.) до гласуване на друга минимална пенсия от парламента. Но не е добре да бъде чакано след предстоящите избори да бъдат съставени правителство и парламент, който да приеме бюджет за 2026 г., защото няма гаранции, че това ще стане до края на юни.
С действащия в момента удължителен бюджет правителството може да поема държавен дълг само за рефинансиране на падежиращ стар дълг, обясни Пламен Димитров. Но в проекта на бюджет за 2026 г. беше включено поемането и на дългове за инвестиционни проекти, което в момента не може да стане. Тези проекти може да бъдат реализирани с приемането на удължаване на удължителния бюджет, с което взимането на заемите да бъде одобрено от парламента.
Например за създаване на смесено дружество между ВМЗ-Сопот и германския оръжеен гигант “Райнметал” беше предвидено взимането на целеви заем в размер между 600 млн. и 700 млн. евро за увеличение на капитала на ВМЗ-Сопот, обясни Пламен Димитров. При действащия в момента удължителен бюджет това не може да стане. Беше предвидено взимането и на целеви заем в размер 130 млн. евро за Български енергиен холдинг (БЕХ), който да рефинансира отпуснат заем за “Мини Марица-изток”, допълни той. Този заем е за изплащане на заплати. В момента има голямо потребление на електроенергия, ТЕЦ-овете работят на максимална мощност, но от месец март това няма да е така и без финансиране от БЕХ няма да има заплати за хората в “Мини Марица-изток”.
От КНСБ настояват за бързо приемане на бюджет за 2026 г., с който да бъдат увеличени разходите за бюджетни заплати поне с 10% спрямо миналата година. Така ще се ограничи растящото социално напрежение и ще се постигне сходство с ръста на заплатите в частния сектор, коментира Пламен Димитров. С удължителния бюджет заплатите в администрацията бяха увеличени с 5 на сто, колкото е инфлацията за миналата година.
За период от четири години (третото тримесечие на 2025 г. спрямо същия период на 2021 г.) увеличението на заплатите в обществения сектор е с 21,1%, а в частния с 22,7%, каза Пламен Димитров. Пълна глупост е твърдението на някои икономисти, че вдигането на заплатите в бюджетната сфера води до повишаване на инфлацията, продължи той. Според него след като през 2022 г. заплатите в частния сектор са нараснали повече от тези в обществения, през 2023 г. заплатите в обществения сектор нарастват повече, за да догонят тези в частния. Същото се случва и през 2024-2025 г. Тоест увеличението на заплатите в обществения сектор догонва повишението в частния и за период от четири години увеличението на заплатите в тези два сектора е почти еднакво.
За семейство с едно дете са необходими 1438 евро
Увеличението за година е с 45 евро
Необходимата нетна заплата за издръжка на живеещ сам човек е близо 800 евро.
Необходимата заплата за издръжка на живеещ сам човек е 799 евро, обявиха от КНСБ. За семейство от двама съпрузи с едно дете до 14 години са необходими 1438 евро на месец. В рамките на година увеличението на заплатата за издръжка е с 6 на сто, а основната причина за това е поскъпването на стоките и услугите в края на миналата година. Необходимата заплата за издръжка на живеещ сам човек е нараснала с 45 евро за година, а за тричленно семейство - с 82 евро.
За да получава човек нетно 799 евро, брутната му заплата трябва да е 1029 евро. А за да получават родители с едно дете нетно 1438 евро, общият брутен размер на заплатите на двамата родители трябва да е 1853 евро, показват изчисления на КНСБ.
57,5% от работещите хора в страната, или 1,521 млн. човека, са със осигурителен доход под заплатата за издръжка. Делът на хората с осигурителен доход под заплатата за издръжка намалява спрямо миналата година по това време, но все още остава голям.
Работещите хора на пълно работно време в страната са 2,161 млн. човека. От тях на минимална заплата са осигурени 11,8%, или 256 хил. човека. Общият брой на работещите хора, които са осигурени на суми до минималната заплата, е 554 хил. От тях 256 хил. човека работят на пълно работно време, а още близо 300 хил. са на непълно работно време и са осигурени на сума до минималната заплата.
От КНСБ настояват постепенно минималната заплата в страната да бъде повишена до заплатата за издръжка. Главният икономист на КНСБ Любослав Костов припомни, че Икономическият и социален съвет е приел становище, според което е необходимо провеждане на дискусия между социалните партньори и държавните институции относно възможността за дефиниране на концепция за издръжка на живота. Икономическият и социален съвет отбелязва, че няколко европейски държави (Словения, Румъния, Ирландия и Малта) са предприели стъпки за приравняване на минималната заплата към необходимите средства за издръжка на живота.
Само Естония и Румъния са пред нас
Хлябът е поскъпнал с близо 20%
България е сред страните от ЕС с най-голямо поскъпване на храните през миналата година.
България е на трето място сред страните от ЕС по поскъпване на храните, показват данни на Евростат. През миналата година цените на храните в България са нараснали с 5,4%, като пред нас са само Естония и Румъния. Поскъпването на храните в България е над два пъти по-голямо от средното за държавите от ЕС, което е 2,4 на сто. В страните от еврозоната храните са поскъпнали само с 2%.
От КНСБ анализират по-подробно поскъпването на 11 основни храни през миналата година. Оказва се, че при девет от тях повишението на цените в България е по-голямо от средното за страните от ЕС. Като при някои от храните разликите са големи. Хлябът в България за година е поскъпнал с близо 20 на сто, при само 3,2% повишение на цените средно за ЕС. Но причина за това е връщането на 20% ДДС за хляба от началото на миналата година.
Но големи разлики има и при поскъпването на други храни. Например цените на плодовете в България са нараснали с 18,4 на сто за година, при само 2,5% средно за държавите от ЕС. Шоколадът в страната ни е поскъпнал с 22,5%, при 15,6% увеличение на цените средно за ЕС. Поскъпването на какаото в страната ни е с 20,4%, при 15,3% за държавите от ЕС, кафето при нас е поскъпнало с 21,2%, при 18,4% за държавите от ЕС. Още по-голяма е разликата между България и другите страни от ЕС при поскъпването на минералната вода. Цените на негазираната вода в България са нараснали с 9%, при 2,7% средно за страните от ЕС.
При положение, че хората дават голяма част от доходите си за храна, усещането за инфлация е по-голямо от официалната инфлация, обявена от националната статистика, коментираха от КНСБ.
Млякото и сиренето ни с 25% по-скъпи от средното за ЕС
КЗК проверява пазара на млечни продукти
Комисията за защита на конкуренцията образува първото антимонополно производство на пазара на млечни продукти.
Цените в България доближават средните за страните от ЕС по-бързо, отколкото доходите, обясни главният икономист на КНСБ Любослав Костов. Брутният вътрешен продукт на страната ни на човек от населението по паритета на покупателната способност е 66-67% от средното ниво за страните от ЕС, показват последните данни на европейската статистическа служба Евростат. Същевременно по цени на основни храни сме много по-близо до средното ниво за страните от ЕС.
По отношение на някои храни цените в България са дори по-високи от средните за държавите от ЕС. Например цените на млякото, сиренето и яйцата в България са с 25,7% по-високи от средните за ЕС, показват данни на Евростат. Президентът на КНСБ Пламен Димитров приветства Комисията за защита на конкуренцията, която образува първото антимонополно производство на пазара на млечни продукти. Вероятно ще бъде установена концентрация, а от там започва причината за ценовите равнища - с 25% по-високи от средните за ЕС, каза Пламен Димитров. Някои цени имат непазарно поведение, допълни той. Според него, ако действат пазарни механизми, щяха да внесат по-евтини млечни продукти, но това не се случва.
Цените на олиото и мазнините в България са с 18,4% по-високи от средните за ЕС. При други основни храни цените са по-близки до средното ниво за държавите от ЕС, отколкото доходите. Например при плодове, зеленчуци и картофи цените в България са с 18,5% по-ниски от средните за ЕС. Цените на рибата в България са с 16,3 на сто под средните за ЕС. Месото в България е с 25,2% по-евтино от средното за ЕС.
