Румен Радев на уиндсърф в плитчините

Образът, който се предлага на публиката за Радев е архетипен - Героят

Напоследък от Вашингтон не постъпват еднозначни указания, това обърква и ЕС, и София

Румен Радев все пак подаде оставка от президентския пост година преди края на мандата и слезе в разкаляната политическа локва у нас. Демонстративна радост бе изобразена и щедро разпръсната в медиите от социолог-политолози, отдавна ангажирани да полират персоната му. До образа на последната надежда за „политическа битка за всичко добро срещу всичко зло“.

Не в локва бил цопнал Радев, тъкмо напротив, яхнал бил мощна обществена вълна. Която несъмнено ще му осигури славна победа на предстоящите избори, уверяват имиджмейкъри. Успешно щял да сърфира към политическия Център, уверяват народонаселението зажаднели за власт поддръжници. Че да посрами хищните дясно-леваци и ляво-десняци, които като корупционни кърлежи са се впили чрез статуквото в изпосталялото тяло на страната.
Образът, който се предлага на публиката, е архетипен - Героят. Вдигнал десница с принципа в нея „Когато има желание, има и начин!“. Воден от стремежа да върши онова, което „се налага“, по начини, които носят добро на хората и света. Тъй като той е силен, компетентен и годен за най-смели действия! Никой да не смее да помисли, че е плашлив и раним слабак с пилешко сърце. Понякога дори може и да опасен - защото често се нуждае от нови битки, за да доказва себе си!

А има ли я изобщо тази висока предизборна вълна, питат се скептиците. Високи вълни се образуват в големи дълбочини - като край Хавайските острови. У нас обаче от години се наблюдават предимно политически плитчини. Къде му е дъската, върху коя политическа сила ще стъпи? Кои са лицата в политическия екип, който ще разпънат платното на уиндсърфа? Западен вятър ли ще лови или източен, питат се идейно обезпокоените.
Положителното е, че психологическият профил и професионалната биография на Радев са подходящи за подобна публична роля. Отрицателното е, че той вече я изигра - и именно с нея два пъти го доведоха до президентския пост. По време на тези мандати обаче на няколко пъти, чрез политически изявления и най-вече чрез действия, успя да зацапа героичния образ. „Шарлатани“, „отровници“ - реплики, които трудно се вписват в образа на дистанцирания държавник.

Архетипът на Героя работи силно в криза, но бързо ерозира при продължително институционално управление. Например след 9 години на първа линия във властта.
Тъкмо тук е уместно да се припомни нещо, което системно се подменя в публичната пропаганда. От години върху Радев се изливат кофи с напълно кухото твърдение, че бил „руски човек“, „путинист“ и прочие злонамерено лепнати етикети. Това не просто не е вярно - то е опровергано многократно от собственото му политическо поведение и публични ангажименти.

През 2021 г. президентът на САЩ Байдън във видеообръщение посочи кои лица стават за висши управници у нас - сред тях бяха Румен Радев и Кирил Петков. През 2022 г. бе посочено, че Радев „нито е глупав, нито наивен“ и че не се е „подлъгал“ да подкрепя активно т. нар. харвардци, а е бил подтикнат към това от онези среди, които подготвят и прокарват на власт в подчинени държави удобни за тях фигури. През април 2023 г. бе зададен и риторичният въпрос дали Радев не е „стриктен триморец и синхронист на американската линия“.

Предстои Радев лично да осветли поне част от плановете си. Дано е наясно, че само от една посока може да очаква гласове за челна позиция след изборите - от недоволните граждани, които биха го подкрепили не защото е Героят или Спасителят, а защото до крайност са отвратени от досегашните некадърници, измамници и долнопробни слуги на чужди интереси.
Протестният вот обаче не е същото като обществена вълна. Вълна има само когато съществуват проект за промяна, впечатляващ лидер и реални структури под тях. Така беше при Симеон II и неговите 800 дни.

Радев няма харизмата на „човека от народа“, нито гъвкавостта на артистичния демагог. Неговият стил е вертикален - командирски, санкциониращ. Но той не е в дълбокото при адмиралите като Нелсън, нито дори сред капитаните на фрегати. Не язди бял кон, за да даде със сабя в ръка като Наполеон команда: „Артилерията, напред!“. По-скоро ще го играе уиндсърфиста в периферната политическа плитчина. Тук и сега това е дадено.
Бившият началник на отбраната ген. Константин Попов резонно отбеляза: „Излизането на Радев в този момент е грешка... От тактическо ниво изглежда добре, но стратегически не стои добре. Президент ни е най-нужен именно когато сме в криза“.

Генералът е прав - и го казва добронамерено. Но не Радев избра момента. Моментът го изтласка. В среда на геополитическа неопределеност изчакването не е стратегия, а риск. Радев не е толкова зависим, колкото интегриран - във военната, йерархичната, атлантическата система. А такива хора не отказват мисии, дори когато са неблагоприятни.
България е сред обектите на голямата геополитика. Днес страната ни е под регламентиращото въздействие на Вашингтон, но оттам напоследък не постъпват еднозначни указания - нито към ЕС, нито към София. Едни напътствия идват от Белия дом, други, често напълно различни, от влиятелните неолиберални централи и политически фактори.

Преди няколко дни в Давос президентът Тръмп люто разпердушини евронатовците, те унизително търпяха нападките. За което губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм, важна фигура в демократическата партия, ги нахока, че са се държали като безгръбначни лицемери. Призова ги да спрат да говорят едно в хода на частни срещи и обратнот публично. И да показват характер при общуването си с Тръмп, когото нарече „тираннозавър“.
У нас предложение за създаването на парламентарна комисия за разследване на дейността на Сорос в България внася лидерът на „ДПС - Ново начало“ Делян Пеевски, по повод наличието на проксита на бизнесмена в България, които разпространяват клевети. Същевременно ПГ на ГЕРБ официално внася проект за прекратяване на комисията „Анти-Сорос“.

Двете партии в същия момент стоят зад едно правителство, лидерите им пропагндно са пакетирани от противниците им в „модела Пеевски-Борисов“. Трайна отрицателна следа ще остане у партийците и на двете партии. А с каква увереност да ги възприемат предизборно техните симпатизанти? Колко стабилни биха били бъдещи сглобки с тях?
Пълно е с неясноти около бъдещата подкрепа за Румен Радев. И двете му победи на избори за президент станаха чрез подкрепа от т. нар. леви сили около БСП, но и след издигането срещу него на явно неубедителен конкурент, за което главно ГЕРБ се постара. Това Посолство днес обаче не е онова! Нито БСП представлява някаква сила, нито левицата около нея. Няма убедителни симптоми, че зад Радев ще стои внушителна партийна подкрепа.

Политическото поведение и в Европа, и у нас се лута напред-назад, вляво-вдясно, нагоре-надолу - и угода няма. Тази външна и вътрешна даденост силно влияе и у нас, конкретно в предизборната ситуация. Тя обрича възприемането на отделните партии, политически лидери и вероятните коалиции на противоречиви и лишени от възможност за настъпателна кампания. Реално нови субекти не се появиха, а старите са известни с крайно непоследователното си поведение.

Радев влиза в кампанията не защото под дъската му има голяма вълна и в платното духа по-силен вятър от бриз. Всъщност морето е до колене - на места дори до глезените. А в плитко море и при променлив вятър дори умелият уиндсърфист изглежда като човек, на когото му трябва и гребло. Неизбежно се нагърбва с чужди задачи и проблеми, затова го тласнаха несвоевременно самотен в безветрието.
Без устойчив геополитически център и без силна обществена подкрепа сърфирането остава по-скоро поза, отколкото устремно движение.