Горите на Витоша - опасни за туристите

Автор: Труд news
Истинско чудо е, че няма загинали туристи при падане на дървета след всеки по-силен вятър и мокър сняг, коментираха спасители.

Повечето широколистни дървета са издънкови, с плитки корени, а иглолистните са изядени от корояди

При всеки по-силен вятър има повалени огромни дървета

Има признаци за разпознаване на изгнили дървета

Горите на Витоша са опасни за туристите, коментираха пред “Труд news”лесовъди и като доказателство посочиха падналото на 3 януари дърво, което уби майка на две деца. Експертите обясниха, че вече 28 години планината се управлява по план, който отдавна е остарял. Пропуснати са три актуализации, тъй като те се правят на всеки десет години. През това време на Витоша не са прилагани лесоустройствени практики, не са прилагани достатъчно санитарни сечи, а следствие от това планината е завладяна от издънкови насаждения, които са с плитка коренова система и бързо изгниват в основата си, казаха експертите.

Те обясниха, че изгнило в основата си е било и дървото убило майка на две деца. В единственото си изявление но темата директорката на парка Севдалина Димитрова менторски внуши, че падналото дърво, което уби младата жена, било в частен имот в близост до пътя, който пък бил общински. Освен това не се знаело чий е имотът и затова трябвало да се създаде комисия, която да установи всички обстоятелства.

В Закона за защитените територии и в плана за управление на Витоша е записано, че директорът на Дирекцията на парк “Витоша” издава разрешения за премахване на опасни дървета, включително за санитарни и аварийни сечи.

Тоест в задълженията на настоящата директорка влиза извършването на дейностите по контрол, описване и отстраняване на опасните и изгнили дървета на територията на целия парк, независимо дали собствеността е държавна, общинска или частна.

Според лесовъди издънковите насаждения на Витоша са на възраст над 50 години и отдавна е трябвало да се махнат, а на тяхно място да се залесят нови насаждения.

Компрометирани са и иглолистните гори, които са унищожени от корояд. Здравословното им състояние е лошо и ги прави рискови за хората, категорични са експертите. Според тях истинско чудо е, че няма пострадали и загинали туристи, сред тръгналите пеша по пътеките на планината.

При всяка буря и по-силен вятър има повалени дървета, разказаха и спасители.

Според Георги Костов, който е бивш изпълнителен директор на Агенцията по горите, бивш заместник-министър на земеделието и настоящ преподавател в Лесотехническия университет на Витоша има нужда от бърза подмяна на цялата дървесна растителност. Костов обясни, че грижата за горите в тази планина е на столичното горско стопанство. Той обясни, че дейността по поддържането на горите изисква доста голям финансов ресурс, какъвто доскоро са можели да компенсират предприятията за хартия в Стамболийски и Свищов. В момента едното е закрито, а другото работи с ограничен капацитет. “Дейността по изсичане на загнили и болни дървета не е комерсиална. Едно е да отсечеш здраво дърво, да го изнесеш и да спечелиш. Друго е да отсечеш болно дърво, което няма къде да продадеш. Процесите са оставени да протичат стихийно”, каза преподавателят в Лесотехническия университет.

Той обясни, че има и още една причина да не се секат дървета на Витоша, независимо от факта, че са опасни. “Беше създадена парадигма, че да се сече дърво е неправилно”, подчерта Костов, визирайки гръмогласните акции на т. нар. “зелени” организации.

“Ако си добър стопанин на горите няма да оставиш страдащи дървета, а ще ги отстраниш. Ще оставиш устойчивите и като си премахнал конкуренцията около тях, те започват да ползват по-голям ресурс и живеят по-дълго”, обясни Костов. Той обясни, че не се правят и сечи, които увеличават механична стабилност.

Лесовъдът обясни, че колегите му знаят какви са косвените признаци, по които могат да се разпознават дърветата, които са изгнили отвътре. “Когато дървото е гнило, то има признаци по стъблото и в основата му. Дърветата са милиони и затова, когато се извършват мероприятия, те не се правят всяка година, а веднъж на десетина години. Тогава се прави преглед на всяко насаждение, отстраняват се опасните дървета, а също така се отстраняват и тези дървета, които пречат на най-качествените да се развиват оптимално”, коментира още Георги Костов. 

Георги Костов, бивш шеф на Агенцията по горите:

Червеният дъб, който се счупи вероятно е в сервитута на пътя

Георги Костов

Колата, в която загина майка на две деца.

Червеният дъб, който уби жената, се е счупил, но това не е станало защото е била лоша кореновата му система, а защото дървото е било гнило.

Дървото е залесено преди 50-60 г. Тогава беше модерно да се залесяват чуждоземни видове. Червеният дъб е американски вид, който не е толкова дълговечен и като стане на 70-80 години почва да съхне.

Терените около пътя са приватизирани - най-вероятно като земеделски и доколкото разбирам този район, в който е станал инцидента са частни територии, които граничат с пътя. За терена отговаря собственикът му.

Но за да се изчистят опасни дървета, собственикът на терена трябва да спази закона за горите. Деликатният момент е, че за да се почистят такива дървета, трябва да се затвори пътя.

Доц. д-р Янчо Найденов, бивш директор на“ Лесозащитна станция-София“: 

Криво се разбират защитените територии

Криво се разбират защитените територии. В тях не бива да се допускат престарели и болни дървета, особено край пътищата, защото те падат.

Липсата на санитарни грижи, а те са част от лесовъдските мероприятия, водят не само до падане на дърветата, но и до разпространение на различни вредители, като короядите. Те за много кратко време могат да ликвидират огромни територии. Тези животинки са вторични вредители, на които като им се даде възможност - ако има ветровал или ветролом, снеговал или снеголом- имат хранителна база и се размножават в огромни количества. Тогава атакуват и здравите дървета.

Решението за Витоша е да не се изоставят лесовъдните мероприятия в защитените територии. За резерватите е друг въпрос! В резерватите само в изключителни случаи се разрешава санитарна сеч.

Столична община пусна становище по Плана за управление на Витоша

Васил Терзиев: Модернизацията на лифтовете съвпада с визията ни за Витоша 

“Модернизацията на лифтовете съвпада с визията ни за Витоша. За да я съхраним, Планът за управление трябва да бъде доработен и прецизиран”. Това написа кметът Васил Терзиев в своя фейсбук профил по повод становището на Столична община по актуализацията на Плана за управление на Природен парк “Витоша”. “Продължаваме да изразяваме своята готовност да работим с всички страни за развитието на планината, защото Витоша трябва да е общ приоритет, отвъд което и да е управление”, коментира още той.

В становището е посочено, че общината подкрепя необходимостта от актуализация на Плана, но счита, че той трябва да бъде преработен така, че да се превърне в ясен, работещ и законосъобразен инструмент за управление на планината. Позицията на общината е подкрепена от независима експертна оценка, възложена в рамките на общественото обсъждане на представения проект, чиято цел е да прецени доколко Планът създава ясна и приложима рамка за управление.

Оценката посочва положителните елементи в проекта като възможностите за подмяна на остарели лифтове с нови по-безопасни и екологични съоръжения, изграждане на нови трасета като публична инфраструктура, разширяване на съществуващи просеки и сервитути, както и подобряване на пътната инфраструктура за по-добър достъп до планината.

Анализът посочва редица недостатъци и противоречия, които могат да възпрепятстват ефективното прилагане на Плана:

• Липсва приключена екологична оценка, което поставя под риск законосъобразността на Плана и създава предпоставки за съдебно блокиране при прилагането му.

• Зонирането е неясно и противоречиво, като зоната за туризъм е крайно ограничена и не отговаря на реалното натоварване и интерес към планината.

• Има сериозни разминавания в данните за транспортната инфраструктура, включително липса на яснота за режима на лифтовете с транспортна функция като Княжевския и Драгалевския лифт.

• Използвани са остарели и непълни данни за туристически потоци, инфраструктура и състояние на лифтовите съоръжения, без ясна визия за тяхното възстановяване и модернизация.

• Отсъства изрична цел за балансирано развитие на туризма и рекреацията, въпреки ключовата им роля за общественото ползване на планината.

• Ски и спортните дейности са третирани основно като строителство, без достатъчна яснота как се съчетават с целите за опазване на природата и биоразнообразието.

Най-четени