Труд
Автор:
Любомир Канов
Държат войнствени речи и размахват оръжия срещу Големия Сатана -
Америка
Интересни са тези психопатни диктатори и узурпатори на власт, които накрая си получават заслуженото, обикновено с помощта на Америка. Обичат да имат мустаци, макар че Нориега беше изключение. Но най-вече държат войнствени речи пред подчиненото си чрез репресии население, имат медали и различни знаци за величие и размахват оръжия срещу Големия Сатана - Америка. Обикновено това са саби. Нориега размахваше сабя и свърши мизерния си живот в затвора. Кадафи с всичките му еполети, акселбанти, пискюли, бедуински палатки и многоетажни фуражки завърши диктатурата си на площада със забодена отзад дръжка на знамето прославящо собствената му Джамахирия. Той обичаше да взривява пътнически самолети с невинни пътници в небето. Другият голям любител на атентати Осама бин Ладен, който имаше и брада, обичаше да позира, не толкова със сабя, колкото с автомат Калашников, омотан с чалма и извършващ прицелващи се движения срещу невидимия враг, Големия Шейтан - САЩ. Получи си го между очите от командосите, които го завариха по бели гащи в харема си да гледа американски видео продукции. Садам също вадеше понякога сабя на площада с двете кръстосани гигантски саби, но обичаше също да пуца с карабина от балкона на Президентския дворец с цел да респектира населението и да плаши задокеанския си противник. Както казва поетът, вратът му узна тежи ли неговия задник, когато увисна на бесилото. А ето, че сега шофьорът на автобус, латино-комунист, трафикант на наркотици и криминал Мадуро размахвайки сабя, инкрустирана със скъпоценни камъни, танцуващ пачанга напук на Големия Враг на Север, реши да призове лично Тръмп: „Ела ме вземи от тук, ела, страхливецо!“
И Тръмп отиде и го взе. Хрисим и вежлив, с белезници, той беше настанен в специалния затвор в Бруклин, за да изчака присъдата си, която вероятно ще бъде поне 400 годишен престой при особени мерки за сигурност. Не вярвам обаче да му забранят да танцува пачанга в килията си с онази особена тътреща се стъпка по пода, с която изразяваше радостта си, че е на власт над своя подчинен или прогонен от собствената си държава народ.
