Труд
Автор:
Костадин Филипов
Нахалството да предлагаш услуга, за която нямаш никакви условия и ресурси
Вместо за вестника, всяка сутрин македонците предпочитат да се хванат за бюрека. Тази фраза, написана от покойния ни колега и верен приятел Николай Коев в началото на 90-те години на миналия век, помня и до днес. И цитирам, когато мога и когато тя се вписва в контекста.
Никата, както го наричахме помежду си приятелски, работеше по това време в Скопие за БТА. Бяха първите години на независимостта на току-що родената нова балканска държава Република Македония. Той имаше опита от мандати като кореспондент на БТА в Москва и после в Белград. Беше получил поръчка от все още съществуващия тогава седмичник „Поглед“ да опише как стоят нещата с медиите и по-специално - с вестниците край Вардар. Беше времето на постепенното отваряне на България и Република Македония една към друга и затова всяка информация, която можеше да ни направи по-запознати, а значи, и по-близки, бе крайно интересна.
В текста си Николай бе хванал основното за манталитета на гражданите на новата държава, които се опитваха да излязат на светло извън медийния похлупак, изграден над тях по времето на Титова Югославия. А основната характерна черта, която и Ники бе усетил, бе, че македонците не купуват вестници и не четат. Защо да дават някакви излишни 20 или повече денара, когато в къщи имат телевизор и от него напълно безплатно могат да научават това, което от екрана им казват. Я по-добре, вместо да купуваме вестник, да влезем в първата бюрекчийница и да вземем четвъртинка с йогурт. Хем практично, хем полезно, нали?
Навремето казваха, че онзи политик в бивша Чехословакия, който се опита да вдигне цената на бирата, е обречен на провал. Ама такъв, че повече никой да не си спомня за него. И в други държави сигурно има такива емблематични стоки или продукти, с цената на които политиците и държавниците се съобразяват. За гражданите на Република Северна Македония това май е бюрекът. В Скопие можете да срещнете магазинчета за бюрек на всяка крачка или на всеки ъгъл. Правят го с най-различен пълнеж - с месо, със спанак, с печурки, с извара или сирене. Както ви се харесва. Обикновено клиентът взима четвъртинка, придружена с кофичка йогурт, което не е нищо по-различно от ... йогурт.
В навечерието на новата година край Вардар се беше развихрила дискусия за това какво хората могат да очакват от 2026-а. Първото, което им беше сервирано бе увеличението на цената на бюрека. Когато кореспондентския ми мандат приключи и трябваше да се върна в България цената на четвъртинка с йогурт бе 50 денара. Това прави около лев и 60 стотинки, пардон, по-малко от едно евро. Очакванията са през тази година тази сума да нарасне до 120 денара, което си е 2 евро отвсякъде. При това в Северна Македония не въвеждат европейската валута, търговците не се хвърлят още преди новата година да вдигат цените, за да не ги обвинят, че повишението е заради еврото, и така нататък. Това е новата икономическа реалност при съседите, за която, казах си, можем да поговорим чрез съдбата на една от най-популярните стоки в страната. Като с бирата в Чехия, да речем.
Може би ще ви се стори, че всичко това е само една битова история. Да, може и така да е, но е масова и повече от всичко друго засяга почти всяко семейство в Северна Македония. И щом е така, щом е толкова близко до джоба на всеки жител на страната, то би могло да бъде използвано като инструмент на пропагандна кампания. И наистина така се случва. Защото в дебата за причините за увеличаванато на цената на бюрека се съзира отново и за пореден път нашата родна България. От началото на тази година в Северна Македония щели да бъдат вдигани цените на електроенергията, а без нея никакъв бюрек, а и нищо друго не може да се приготви. България била замесена във всичко това та, ако някой се сърди за бюрека, да се сърди на София. Лично аз не знам каква е връзката в случая, но какво пък, когато са те обявили за обичайния заподозрян за всички беди, които се случват на хората край Вардар, защо пък да не ти лепнат и това обвинение за цената на бюрека.
Цялата тази „култура“ на готовност за всичко да бъде обвинявана България е възпитавана с години. Цели поколения са били облъчвани непрекъснато и с повод, а много повече - без. Съвсем наскоро, когато оттатък настъпи криза с мазута, предложихме помощ. Къде на шега, къде наистина беше подхвърлено, че горивата, които ще дадем едва ли ще са качествени и ще усложнят и без това тежката ситуация със замърсяването на въздуха в Скопие. Че това вече сме го виждали, бе хора! През 1994 г. когато Република Македония бе в клещите на ембаргото на север към Сърбия, а на юг от едностранната блокада на Гърция, единственият коридор за снабдяване с горива бе от България.
От наша страна бе направено всичко, така че новата държава да устои, да се справи и да оцелее. И вместо благодарност, получихме обвинения, че горивата, които им доставихме, не са добри и че в Скопие вече трудно се диша от изгорелите газове на автомобилите. Медиите бяха пълни с такива текстове. Наложи се нашият посланик Ангел Димитров да реагира като предложи на властите в Скопие България да прекрати доставките. Такава олелия се вдигна - аман, стойте, недейте! В началото на декември за два дни Скопие бе провъзгласен за столицата с най-замърсения въздух в Европа. Не знам да сме внасяли български горива в онези мръсни дни. Оставаше и за това да сме криви.
Тимчо Муцунски, външният министър бе този, който отказа предложената от нас помощ с горива. Той имаше нахалството да ни предложи мазут на нас, ако имаме нужда. Със същото напомпано самочувствие тези дни Тимето се обърна към швейцарските власти с идеята Северна Македония да помогне на хората, пострадали при пожара в дискотеката в ски курорта Кран Монтана. Да, нещата с трагедията в Кочани и тези в Швейцария са сходни, даже, казват, причината за избухването на огъня била една и съща. Сигурно е така. Но с какъв акъл Муцунски предлага подобна подкрепа?
С липсващата специализирана клиника за борба с изгарянията? С липсата на ресурси за това? Та, ако всичко бе наред при тях дали драмата в Кочани щеше да има такива размери? Най-тежките случаи от пожара в Кочани не бяха ли изпратени в съседните и други държави, в това число и в България? Лекуващите се извън границите на Северна Македония пострадали бяха много повече от тези, които останаха на лечение в Скопие. Да, добре е все пак, че в Скопие се опитват да сравняват своята трагедия с швейцарската. Оттук нататък всяко такова сравнение ще говори за тежките организационни минуси и морални липси на политиците в Северна Македония.
И за темпото, с което под Алпите ще разчистят случая, за разлика от Скопие, където процесът срещу виновниците започна, но никой не може да каже кога ще свърши. А може би и за личното отношение на факторите в швейцарското общество към близките на пострадалите, за разлика от Северна Македония, където и досега всяка събота роднините на жертвите правят своя „Марш на ангелите“ в търсене на справедливост, която все не идва. Дали някой от държавниците в Швейцария се е колебаел да поиска помощ от съседите, както премиерът Християн Мицкоски се чудел дали да се обърне към България заради „спорните“ отношения с нея?
В Швейцария нямат политик като Мицкоски, който лъже от сутрин до вечер, дори и през нощта. Такова чудо балканско и вардарско, което се крие зад лъжата, май скоро не сме виждали. Да го пита човек защо дадоха на местните българи в Северна Македония екземпляр от проекта за Плана за действие за малцинствата на английски? И то само един ден преди дебата по него. Та те не говорят ли на същия език, с който сега Мицкоски се хвали, че му бил майчин? Аман от дребни махленски трикове, които той и екипът му превърнаха в държавна политика. А ние им се хващаме.
И същият този морално дефицитен човек и професионален лъжец ще ми говори, че „България била изпуснала момента да бъде добрият съсед“ на Северна Македония.
