Зад отцеплението на сектите винаги стои дяволското внушение, че човек е над другите

За мен няма нищо учудващо в поведението на Иво Калушев.

Всички бяхме предупредени за случилото се с Иво Калушев, но мнозина забравиха. Само човек, който не познава духовния свят, може да се учудва на случилото се. Затова и криминалистите, откърмени в посткомунистическата милиционерска школа, са в недоумение и неведение и твърдят, че "такъв случай не е имало на нашата територия". Напротив имало е, и то много. От време оно има такива случаи.

Но за да се разбере е нужно човек да има религиозни познания - тъкмо това, от което хората бягат. Което беше злепоставено пред обществото като нещо ненужно, вредно и архаично. Но ето че сега за мен като християнин няма нищо учудващо в случилото се, връзва ми се напълно и мога да си обясня динамиката зад всяка стъпка. И точно затова съм и напълно за религиозното обучение на децата - важно е и е ключово да могат да гледат на една религия през призмата на другите.

Защото ето - аз не съм никакъв експерт по будизъм. И само човек, който се посвети в дълбините на една религия, може да я разбере напълно. Което няма как да стане без трайни изменения във възприятията му - понеже всяка една, абсолютно всяка една религия, за да може да се утвърди и да устои през хилядолетията на изменящи се общества, стъпва на някаква много сериозна и грандиозна истина като фундамент.

Истина, която ти се разкрива само когато наистина тръгнеш по пътя. Но дяволът е в детайлите - някои на пръв поглед малки неща правят голямата разлика. Разликата в това до какво води единия и другия път на духовно развитие.

Затова аз гледам на този случай единствено през призмата на това, което знам от християнските мъдреци относно разликата между християнството от една страна, а от друга - будизма и източните религии като цяло. И през тази призма всичко се вижда кристално ясно.

Защото макар и двете религии да учат на мир, познание, духовна извисеност и себеразвитие, има някои коренни разлики между тях, които правят едната религия всъщност почти пълна противоположност на другата. А най-основната от всички разлики е тази, че будизмът превъзнася творението над Твореца.

Творението - човекът. Азът. Природата. Животните. Всичко друго, но не и Създателят. Което е първото предупреждение на християнските древни мъдреци - че източните учения подмамват човека като го отдалечават от Бог.

За християните над всичко е Бог - Създател

Целият живот е свързан с Него и с подчинението на Неговия вечен закон, чрез което се надяваме на спасение чрез милост. Крайната цел е достигане на единомислие със Съвършения. Даден е един перфектен образ и ни се казва "Прави каквото можеш, за да се доближиш до Него. Никой няма да успее да го достигне. Накрая ще бъдеш оценен според усилията ти и намеренията ти". Това християнинът трябва да го постигне чрез бистър ум и съединяване със сърцето си, което трябва да бъде ръководещо.

За будистите на първо място е човекът

и неговото израстване чрез намаляване на страстите и желанията. Крайната цел е "нирвана" - състояние, в което човек нищо не желае и нищо не мисли. Състояние, което християнин би описал като "духовна смърт".

За християните пътят към спасението е чрез служене в полза на другите. "Стани най-добрият, който можеш да станеш, и прави това, което можеш, в полза на другите". За будистите пътят към спасението е чрез излизането от този свят и постигането на самодостатъчност. Служене на самия колективен свят като не му пречиш и не го излагаш на допълнителни страдания чрез недоразвитото ти поведение.

Третата най-голяма и най-съществена разлика е във вярванията, свързани с живота след смъртта.

Християнството учи, че имаш само един живот на този свят

И каквото направиш - това е. След смъртта следва вечността, в която ще ти бъде отсъдена или вечна радост, или вечна мъка. Според източните вярвания, включително будизма, човек се преражда безброй пъти докато достигне до съвършената нирвана. Нирвана - името на една група, чийто фронтмен също сложи край на живота си.

И сега тук е ключовият момент - по принцип будизмът не насърчава самоубийствата. Но в конкретния случай ние имаме работа с будистка секта. Моето ниво на познание върху будистките течения е твърде оскъдно, но аз гледам на Иво Калушев през моята си християнска призма. И там светват изключително много лампички.

На своя собствен сайт, който е изтрил, но "Интернет помни", човекът говори за хипнози и хора, които са имали контакт с "извънземни"

Християните също вярваме, че има същества, които са извън този свят. И на тях им казваме "ангели". Като ангелите може да са ангели на Бог или ангели на Сатаната - които наричаме демони. Как разбираме дали си имаме работа с ангел или демон .. Ами сравнително просто е.

Най-лесно се разбира постфактум - "по плодовете ще ги познаете". В случая плодовете са шест трупа, така че за нас вече е много ясно да заключим с какви извънземни си е имал работа Иво Калушев.

Но как човек може да разбере преди това с кого си има работа? Защото християнското учение ни учи, че "вълкът винаги идва в овчи кожи". Винаги се представя за нещо добро, за нещо, което е важно за света и ще го направи по-добро място. И Хи*лер си е вярвал, че прави добро когато е избил толкова много хора. И той е опазвал природата и животните. И накрая е свършил по същия начин.

Но светите отци казват, че най-лесно разбираш по това как се е стигнало до контакта. Ти ли си го търсил този ангел, или той те е намерил. И какво иска от теб и какво ти казва. Дава ли ти нещо, иска ли нещо в замяна. Дълга тема, която който иска - може сам да си разучи. Но с две думи казано "ако ти си грешник и си имаш работа с ангели, то има около 99% вероятност този ангел да е от падналите ангели". Защото на добрите ангели им е забранено да се намесват, освен ако Бог не ги изпрати и тогава рядко разбираме за това.

Доколкото се разбира от текстовете в Интернет учението на Иво Калушев активно е търсило контакти с "извънземни"

така че от християнска гледна точка става дума за демонични общения - нещо изключително забранено от християнството.

Де факто, според християнския канон Иво Калушев трябва да е с анатема и да няма право на опело при погребението си дори. Защо? Защото това е пряко нарушение на първата Божа заповед. А тя неслучайно е първа! За да разберем тя защо е толкова важна, трябва да се върнем в самото начало на Библията и момента с грехопадението.

Как съгрешават Адам и Ева - след като общуват с дявола и той ги подлъгва да нарушат единствената към онзи момент Божа заповед - да не ядат от дървото. Сатаната се преобразява на змия и им обещава познание - познание, което те наистина получават. Но с това разгневяват Бога и си навличат Неговото наказание.

А кой е Сатаната? Сатаната е бил най-доброто Божие творение. Най-великият измежду всички ангели

Но неговото падение започва от там когато той започва да завижда на Бог и решава, че иска да заеме мястото му. Той се превъзнася - издига творението над твореца и спира да му се подчинява. За него няма как да има по-горен от него и някой да му казва какво да прави - заради неговата гордост (его).

Това, според християнството, е коренът на всяко зло и всички злини. И ето ние можем да видим в нашето общество колко много хора са възприели точно такъв модел на мислене и на поведение - за тях няма правила и когато направиш забележка получаваш "кой си ти". Това е истинското въплъщение на дяволското.

И сега се връщаме на Иво Калушев, който е роден в християнска (всъщност комунистическа) държава, но отхвърля християнския морал и се обръща към будизма. И там обаче не му харесва и той си прави свое собствено течение. Самообявява се за Лама и се поставя на върха като единствен праведен духовен водач. Това е изключително типично за хората, обладани от Сатаната.

Сектите са си секти. Няма значение дали са християнски секти, мюсюлмански секти или будистки секти

Зад отцеплението винаги стои дяволското внушение, че ти си най-най и всички тия са зле и никой не може да ти бъде по-горен, защото всички са грешници, а само ти знаеш най-добре и знаеш всичко.

Същите истории познаваме много и с християнски секти и ереси. "Християни", които манипулират последователите си да им прехвърлят приживе апартаментите си, а след това ги склоняват към самоубийство. Примери има много и то къде-къде по-коварни от това, на което сме свидетели днес тук.

Нищо не е учудващо, напротив. Пише го дори в самата Библия. Там, където се обяснява за Сатаната се разкрива и неговото основно желание и мотивация. Сатаната е изпъден от Рая също като нас. Но той завижда на хората, защото хората имат шанс да се върнат обратно там. Той - не. Не защото не може, а защото не иска да се помири с Бог. Ако ние се помирим с Бог, ние можем да се върнем в Рая - в това вярваме християните.

Затова основната цел на Сатаната е да поставя пречки по пътя ни - например да ни отдалечава чрез ереси, да ни внушава, че няма смисъл да се молим, или да ни кара да извършваме грехове. А кой грях е най-тежкия според християнството? Именно самоубийството.

Животът е най-големият дар, който Бог е дал на човека и самоубийството е голяма обида защото все едно казваме на Бог "не го ща - вземи си го обратно". Когато дяволът успее да убеди човек да си сложи край на живота, той почти сигурно печели тази душа. За самоубийците няма повече път назад.

Единствено по молбите на другите може да бъде умилостивен Господ. Но дори и молбите не могат да се правят в църква, на богослужение и така нататък.

За Сатаната самоубийството е висшата цел

И никой - абсолютно никой не е застрахован от това. Дори самият Иисус Христос е бил изкушаван да се хвърли от скалата когато е бил в пустинята на своя 40-дневен пост. Дяволът всичко му е обещавал ако вземе живота си.

Дори и най-посветените не са застраховани. Нека не забравяме и падението на Иуда Искариотски. Та той е бил един от 12-те апостоли! Лично е присъствал на повечето чудеса на Господ! С очите си е видял и с ушите си е чул за какво става въпрос. Но накрая предаде Господа за пари и като се осъзна какво е направил - сложи край на живота си. Св. Петър също се отрече три пъти до първи петли, но падна, плака и се разкая. Това е основен - ключов момент в сюжетната линия на Евангелието. Ключов момент в християнската религия, която учи, че докато сърцето бие - нищо не е загубено и все още има шанс.

Защото когато човек изпадне в отчаяние и изгуби всякаква вяра и надежда - тогава дяволът е най-силен и най-лесно може да го подлъже да си отнеме живота.

А в случая дяволът е успял да вземе цели 6 живота. И то на хора с голям потенциал - това е толкова типично. Толкова много хора с велики дарби са свършили по този начин. Тях дяволът най-много иска да ги спре и да ги вземе при себе си. Защото ето - колко по-добре е за него, когато един такъв започне да му служи. Защото Иво Калушев безспорно е бил много способен и е могъл да убеждава и другите. И ето - когато дяволът спечели Иво, той печели и други петима покрай него.

Нищо учудващо няма, напротив. Всъщност винаги точно така става

Има книги писани от свети отци преди хиляда години, в които се разказват абсолютно същите истории. И те са написани и стоят там, за да ни предупреждават. Православните християни знаем това много добре, защото именно ние като "православни" сме тези, които най-много се пазим от всякакви секти и ереси.

Защото винаги така става. Винаги пътят към ада е осеян с добри намерения. Винаги най-отпред стои някой много интелигентен и много харизматичен. И винаги се познава по това, че пред него няма Бог, а той се слага най-отгоре.

Никой не е застрахован от това да падне в такова заблуждение

Инквизицията също е вярвала, че го прави с добри намерения. Но най-отпред е стоял един, който е казвал "аз съм наместник на Бога на земята" - думите, заради които католиците са отхвърлени от православието и църквата се разделя. И после католиците се разделят още веднъж, и още веднъж, и още веднъж. Навсякъде го има и е ставало по един и същи начин всеки път.

Историята е стара, колкото света. И се случва отново, за да ни напомни някои неща. А от тук нататък всеки ще го разбере според това, което Бог му е дал.

*Заглавието е на редакцията