Ивайло Калушев - кой и защо го защитава?

Трима души бяха открити мъртви край връх Околчица във Врачанския Балкан. Сред тях е и Ивайло Калушев – човекът, издирван за тройното убийство в хижа „Петрохан“. Заедно с него са намерени 15-годишно дете и 23-годишният Николай Златков. Телата са открити в кемпер, паркиран на труднодостъпен черен път, след сигнал от местен овчар. Калушев е заподозрян за убийството на тримата мъже, открити застреляни с по един куршум в главата в хижа „Петрохан“ – имот, който по данни на МВР е негова собственост.

Обстоятелствата около престъплението, както и начинът на живот и дейността на обитателите на хижата, поставиха редица въпроси още в първите дни след трагедията, коментира "Еко Новини".

Свръхактивна защита от ден едно

Паралелно с официалното разследване в публичното пространство се разви и друг процес – активна защита на Ивайло Калушев и свързаната с него неправителствена организация „Национална агенция за контрол на защитените територии“. Един от най-гласовитите публични защитници се оказа главният редактор на OFFNews Владимир Йончев.

Още в първите часове след разкритията за случилото се в хижата, Йончев започна серия от публикации и коментари в социалните мрежи, в които представя Калушев и убитите като „почтени хора“, „природозащитници“ и жертви на конспирация. Тези позиции се повтарят и в телевизионни участия.

Факти, които не се вписват в картината

Събраната до момента информация, включително свидетелства на хора, посещавали хижата, и данни, изнесени от институции, очертава картина, която трудно се вписва в романтизирания образ.

По публично известни данни територията около хижата е била оборудвана с камери, термокамери, дронове и охранителни съоръжения, а достъпът на външни лица е бил ограничаван. Свидетелства сочат, че представители на държавни институции – включително РИОСВ и Агенцията по горите – са срещали затруднения или директен отказ при опити за проверки. Бивш заместник-министър на земеделието публично заяви, че срещите му с представители на тази структура са били „агресивни и нападателни“.

Всичко това поставя логичния въпрос: така ли изглежда дейността на „обикновени природозащитници“, както те са представяни от защитниците си?

„Познавах ги от десетилетия“

В интервю за Нова телевизия Владимир Йончев заяви, че многократно е посещавал хижата „Петрохан“, че е бил „обучаван“ там (без да уточни в какво) и че познава Калушев и останалите „от десетилетия“. Той ги определя като уравновесени и спокойни хора, а Калушев – като „естествен лидер“.

Същевременно в публичното пространство се появиха съобщения и свидетелства, които поставят под съмнение тази характеристика. Това не са оценки, а противоречия, които следва да бъдат изяснени от разследването, а не заглушавани с медийни внушения.

Категорични защити срещу тежки въпроси

Йончев публично отхвърля като „абсурдни“ твърденията за нередности, свързани с присъствието на непълнолетни около Калушев, включително съвместни пътувания и живеене. Това са въпроси, които не се решават с лични убеждения или морални оценки, а с проверка на факти – нещо, което към момента липсва в защитните му изяви.

Подобен подход се наблюдава и при тезата за „дървената мафия“, която според Йончев стояла зад убийствата. Тази версия беше публично отхвърлена от Агенцията по горите, която заяви, че в конкретната зона по „Натура 2000“ няма данни за незаконна сеч, а търсенето на дървесина в региона е спаднало до санитарен минимум.

Безкритична подкрепа

Случаят не съществува във вакуум. От създаването си OFFNews системно подкрепя зелени неправителствени организации и политическия кръг около „Зелено движение“, включително фигури като Борислав Сандов и Тома Белев. Именно Сандов, в качеството си на министър, подписва споразумение, с което предоставя на НПО, свързана с Калушев, контрол върху стотици хиляди хектари защитени територии – без обществен дебат, търг или конкурс.

По този въпрос OFFNews не публикува критични материали. Няма разследване, няма въпроси, няма настояване за отговорност.

Въпросите остават

След смъртта на Ивайло Калушев и още двама души въпросите стават повече, не по-малко. Какви са реалните зависимости между хора, НПО-та, медии и политически решения? Защо определени журналисти избират ролята на защитници, вместо на проверяващи? И кой има интерес определени факти да бъдат омаловажени или представени като „конспирации“?

Отговорите тепърва ще излизат. Но едно вече е ясно – трагедията край Петрохан не е само криминален случай. Тя е тест за медии, институции и хора, които твърдят, че работят в обществен интерес.