Монархия ли? Никога!!!

Българската общественост, както и всички правителства на прехода, категорично отказват тленните останки на Фердинанд да бъдат погребани на българска земя, поради огромните престъпления, които тази персона извършва срещу интересите на българския народ и държава.

Подхвърлените идеи за превръщането на Република България в Царство България 
са крайно несериозни, неудачни и абсурдни

“Пази ме, Господи, не от царя, а от царедворците!

В последно време българската общественост става свидетел на активизиране на симпатизанти на монархията. Тиражират се публикации за царската династия. Възхвалява се Царство България, като най-просперираща държава, в която българите живели щастливо и безгрижно. Публично се изразяват и мнения за възстановяване на монархията като вариант на неудачното и бездарно управление на днешните управляващи и в крайна сметка на парламентарната република.

Всичко това звучи доста несериозно, наивно и екзотично, но в никакъв случай далеч не безобидно. Като се има предвид, че в България много на пръв поглед абсурдни идеи са намирали своята реализация, то и на идеята за монархия трябва да се гледа с най-голяма сериозност и с пълна готовност за безкомпромисна реакция срещу всякакви опити за нейното възстановяване. А добре информирани персони твърдят, че с монархическата идея се ангажират и определени външни сили. Според тях неудачното управление на българската държава трябва да бъде сменено с овластен и стабилно работещ монарх. На такива загрижени чужденци за съдбата на България бих отговорил с най-цветущата българска благословия. Нека си оправят собствените си бардаци и да не се намесват във вътрешните работи на една суверенна държава.

За реализацията на една напълно неприемлива, дори абсурдна инициатива, е важен моментът, в който тя се предлага. Затова и възможността за връщането на управлението на съвременна България към времето на Фердинанд не е утопия, а реализуема реалност.

Кой например в България е допускал, че една царска особа ще стане премиер на Република България? Никой! 

А кой българин е предполагал в началото на прехода, че следващите три и половина десетилетия ще настъпи „златната ера“ за мутренско-мафиотско-олигархичната прослойка, която след свръхзабогатяването си ще се разпорежда в държавата като в бащин имот. А този факт стана възможен единствено от крайно некадърното ръководство на СДС и БСП. Над три и половина десетилетия сините изразходват цялата си енергия и сили да громят комунизма, ДС и Русия. Така сами се превърнаха от първа политическа сила в партия почти на изчезване. В същото време в БСП не прекъснаха битките за власт в партията и държавата.

Няма български гражданин, както и опитен юрист, който да е допускал, че Симеон Сакскобургготски ще вземе имоти, принадлежащи на българската държава на стойност няколкостотин милиона лева. Но и този абсурд е вече факт.

Българската общественост, както и всички правителства на прехода, категорично отказват тленните останки на Фердинанд да бъдат погребани на българска земя, поради огромните престъпления, които тази персона извършва срещу интересите на българския народ и държава. Този акт не се допусна и от неговия внук - Симеон и то като премиер и четири години основен коалиционен партньор. В момента, в който бе формирано едно безотговорно служебно правителство, царедворците светкавично се възползваха и дори устроиха военни почести за персоната, върху чиято съвест тежат жертвите на над 200 хиляди български мъже, дали живота си за най-агресивните Великогермански завоевателни амбиции.

Очевидно опитът за актуализиране на идеята за монархия, не е хипотетична, а добре обмислена цел. Това налага българската общественост да бъде добре информирана за характера и същността на монархията и негативните последици за България от едно монархическо управление. Историята по този въпрос е категорична - най-успешното развитие на държавите или етническите общности през последните над две хилядолетия е това на тези, които са управлявани от колективни органи, а не от еднолични монархически режими. Факт е, че и двете европейски цивилизации - гръцката и римската, са дело на републиканската форма на управление.

Зараждането и успешното развитие на капитализма не е било възможно при монархиите, особено при абсолютните монархически режими. Затова през ХIХ и първата половина на ХХ век монархията е изхвърлена в световен мащаб. САЩ е една от страните, макар и с огромни мащаби, която доказва много успешното функциониране на републиканската идея. А победата на Севера над робовладелския Юг по време на гражданската война дава мощен тласък на икономическото развитие на Съединените щати, които повече от столетие остават най-развитата държава в света. Известно е, че американците са рядко практичен народ и ако монархията според тях е по-добра от републиката, не биха се колебали да превърнат държавата си в империя с император.

Подхвърлените идеи за превръщането на Република България в Царство България са крайно несериозни, неудачни и абсурдни. Те свидетелстват обаче за очевидно слабата историческа грамотност, за примитивното политическо и интелектуално ниво на инициаторите.

Разглеждайки темата за монархията задължително трябва да се поучим от собствения си богат опит като държава ръководена повече от половин столетие от династията на Кобургите.

До началото на двадесетото столетие България се развива като парламентарна република, чиито органи на власт и управление - Народно събрание и правителства я превръщат в първа икономическа, военна и интелектуална сила в Югоизточна Европа. С промяната на Търновската конституция, даваща огромни права на монарха във вътрешната и външна политика на страната, се полага началото на един упадък на българската държава, продължил с малки изключения повече от столетие. Безпрецедентната историческа възможност за обединение на българския народ е престъпно проиграна. Над 200-те хиляди жертви, дадени изключително в подкрепа на крайно агресивните завоевателни амбиции на германския национализъм и последвалите национални катастрофи, превръщат България в най-разорената, ограбена, унижена, изолирана от целия свят и хвърлена в жестока вътрешна конфронтация страна.

Цялата историческа и мемоарна литература, както и изследвания на авторитетни чуждестранни автори, оценяват управлението на Фердинанд като изключително пагубно и разрушително за България, а политиката му по времето на трите войни - Балканската, Междусъюзническата и ПСВ като напълно некадърна, хазартна, предателска и престъпна.

Уникалната възможност, която дава катастрофалното управление на Фердинанд да се изхвърли немската династия от страната и да се обяви за република, е проиграна от бездарната, разединена, безотговорна и със слугински манталитет българска политическа прослойка.

Наследникът на престола - цар Борис III още през 1934 година взема външнополитически курс към сближаване и съюзяване с Германия, в изпълнение на собствения си девиз „Винаги с Германия!“. Той приключва своето управление катастрофално, както това на баща му, макар и в по-малък мащаб: 105 хиляди жертви, разрушения в 168 населени места на стойност 28 милиарда лева, бежанска вълна - само от София над 300 хиляди, които се спасяват от англоамериканските бомбардировки. България е единствената европейска страна хвърлена в жестока гражданска война, в която българи воюват срещу българи, за разлика от всички европейски народи, чиято въоръжена съпротива бе срещу чуждия окупатор. Освен това България през цялата война снабдява Германия със стоки на стойност 23 милиарда лева, с уговорката между цар Борис III и Хитлер стойността им да бъде заплатена след войната. След ВСВ германска държава не съществува. През последните 35 години след обединението на Германия обаче не се намери един смел и отговорен български политик да поиска от Берлин, като наследник на Третия райх, да плати този безспорен дълг.

Макар и най-близък съюзник на Хитлеристка Германия за първи път в следосвобожденската история България се оказва държава с изключителен късмет. Геополитическите интереси на страните победителки във войната са факторът, благодарение на който беше запазена териториалната цялост на България.

Смятам за задължително българската общественост да бъде информирана за управлението на цар Борис III, за неговата водеща роля, за личните му и управленски качества. Не съм изследовател на този период преди и по време на ВСВ, но се позовавам на задълбочените и обективни изследвания на някои от най-доказаните български историци. Един от тях - проф. Николай Генчев в книгата си „Външната политика на България, 1938-1944“, С, 1998 г. на стр.176 пише: „Цар Борис III е една слаба, безволева и нервна до болезненост натура. Тези качества са широко засвидетелствани от всички негови приближени. Най-близкият негов приятел Лулчев ни е оставил много характеристики и записи на царските самоанализи. В своя дневник Лулчев често повтаря: „Царят е малодушен човек.“

„Десетки и стотици документи, сведения на очевидци и придворни описват портрета на Борис в този дух. На пръв поглед не е за вярване, че един цар ще се държи така, но фактите са безспорни.“ Твърди неговият биограф Н. Недев в книгата си „Цар Борис III, Биография“, изд. „Петър Берон“, 2004 г., стр.363

Всеки държавник от ранга на Борис III, управлявал четвърт век, има положителни и погрешни, както и вредни за българските национални интереси прояви. Съюзяването с най-варварския режим в историята на човечеството е акт с незаличимо клеймо върху България, което остава завинаги върху нейния образ. Не по-малко укоримо е и обявяването на война на двете най-велики сили на планетата - Англия и Съединените щати. В същото време България под неговото ръководство не изпраща нито един български войник на Източния фронт. Дори нарежда да не се дава изходна виза на групата български доброволци. Безспорно целият български народ твърдо застава зад спасяването на българските евреи. Само една фигура е компетентна да отмени депортирането им в лагерите на смъртта - това е А. Хитлер. Единственият български държавник, който има лични контакти с Фюрера, е Цар Борис III. Следователно това е решаващата фигура, която спасява 50-те хиляди човешки живота.

Убеден съм, че наследникът на Цар Борис III - Симеон, с когото съм имал като лидер на партия „Защита“ две продължителни срещи и чиито изяви като премиер съм следил най-внимателно, няма пряко отношение към монархическата идея. Не допускам един реалист в политиката като него да предлага в съвършено неподходящ исторически момент такава радикална управленска промяна, която е крайно непопулярна и неприемлива за огромна част от българския народ. Очевидно идеята за връщането към „Царство България“ е приумица на някои придворни персони или на бездарни шоумени, търсещи евтина популярност. В тази връзка бих припомнил и подходящата за случая народна мъдрост: „Пази ме, Господи, не от царя, а от царедворците!“

Най-четени