Чужда Коледа

“… Моята драма пък всяка година е една и съща. Приятели и познати решават, че не е редно на Бъдни вечер да съм сама, и най-безпардонно ме изнудват да им гостувам. Изпитвам срам да излъжа нещо в този точно ден и вечно падам в капана. Купувам подарАци щот е редно, не защото чувствам. Попадам в среда, където на фона на гигантски телевизор се водят повърхностни разговори, колкото да не се мълчи. Постоянно казвам "не" с ръка върху чинията в опит да се предпазя от храни, които не ми се нравят, но пък трябва да опитам и комплиментирам. Ако ограничиш количеството, което ти се изсипва в чинията, ще изтървеш от поглед колко пъти ти се налива в чашата. Водя тиха война, като например да си напълня питието до горе с лед и сода, пък да забравя да пия. Или да бодвам по трошичка и да твърдя, че ми е вкусно и се наслаждавам... Симулирам настроение. Поглеждам баналностите в телевизора, когато всички рязко прекъснат разговор и се загледат. Сигурна съм, че има семейства, които почти не се познават, щот само телевизорът им дава обща точка на внимание и интерес. Подаряват ми чорапи ... Извинявам се след около час - прилично и уважително време, и се прибирам изтощена. Пък най-накрая да си запаля свещи, да пусна тиха музика, да изпъдя малко котки от леглото и да се порадвам на Коледа каквато аз я предпочитам. С книга, спокойствие и самота…”

“Вещицата и Войникът”