Смели мъже излизат без страх от социологии и показват колко изхабено е статуквото

Жалко, че в нашата политика това е по-трудно, защото все сме недоволни и намираме кусури на всеки

Гледам някои от развитията в политиката по света и се замислих. Във Великобритания Фараж се омаза напълно като обеща промяна и прие в партията си буквално всички хора, чиито грешки уж щеше да оправя. Ама той си е измамник. Вместо да се приберат и да се оплакват британците, един милиардер, Рупърт Лоу, застана отпред и пое тежката задача да създаде нова партия. Обявлението му е невероятно и аз никога не съм виждал нещо по-близо до моите лични виждания. Обещава, че ще започне от местно ниво и мисията му е да създаде стотици квалифицирани и сериозни хора, които да ръководят държавата. Също обещава не да направи нещата по-лесни, а да ги направи по-трудни - защото са необходими трудни решения. „Това което е нужно ще е ужасно болезнено“, както казва той. Велики думи.

Междувременно в щатите днес има един десен кандидат във Флорида за губернатор. Също странен, все едно изваден от социалните мрежи персонаж, но върви по същата траектория. Подиграват му се, но обикаля целия щат, говори с хората, в крак е с времената и върви към победа. Макар да е рано, върви по стъпките на Мамдани в Ню Йорк - от под 1% до победа за няколко месеца.

Колко лесно се оказва. Смели мъже излизат без страх от социологии, които не им дават шансове, правят каквото трябва, демонстрират колко изхабено е статуквото и печелят. Хората са жадни за дълг и чест, да правят болезненото, но необходимо. Жалко, че у нас това е по-трудно, защото все сме недоволни и намираме кусури на всеки, а партиите дори не си правят труда да търсят квалифицирани хора.

Въпреки това много ми се ще да има същото движение и у нас - успели и сериозни мъже и жени да бъдат в крак с времето, да не се страхуват от социологии и тръгване от нулата, да съберат съмишленици и да издигнат качествените хора отпред за да направят болезнените, но необходими неща.