Евразия и имитиращите цивилизации

За съжаление увреденото от първородния грях човечество не може да създаде две взаимно допълващи се цивилизации

Икономическият растеж е важен, за да не спира потреблението, а потреблението е важно, защото генерира икономически растеж

Преди време U-DIGEST публикува интересен анализ на Вероника Боярова за Euronews. Вероника е млада и много обещаваща журналистка от Казахстан. Според нея Централна Азия преминава през период на значителна икономическа експанзия, като през 2025 г. растежът достигна 6,6%, а прогнозата за 2026 г. е за стабилни 6,1%. Според данните на Евразийската банка за развитие, Киргизстан и Узбекистан водят региона с впечатляващи показатели, изпреварвайки големите световни икономики. Този възход обаче е съпътстван от висока инфлация и лихвени проценти, които засягат ежедневния живот на домакинствата.

Растежът се движи основно от пренасочването на търговските потоци и мащабни инвестиции в индустрията и инфраструктурата. Експертите предупреждават, че настоящият бум, подхранван от геополитически фактори, може да бъде краткотраен. 

Основното предизвикателство пред региона остава трансформирането на временната инерция в устойчиво вътрешно развитие и подобряване на реалния жизнен стандарт на населението.

Наистина, каква е цената на всеки икономически БУМ, на всеки новопоявил се “тигър”, който кара света да притихне в изумление!

Икономическият растеж ли е най-важен? Очевидно да. Стремежът към него е приоритет във всяка партийна програма. И от гледна точка на доминиращата философия, официалната философия (която всъщност коя е - технолиберален прагматизъм, хуманистичен индивидуализъм?) трябва да е точно така. Защото какво е политиката? Съглашателство между биологични единици за общо съжителство по определени правила в името на оцеляването и благоденствието. Оттук икономиката е онази форма на организация, която се мъчи да постигне мечтаното благоденствие (но никога не го постига, защото няма човек, който да не е убеден, че заслужава повече, отколкото получава). Човекът трябва да изстиска, да изконсумира колкото може повече от този пълен с примамливи неща свят, защото животът е кратък и нека преследваме мечтите си, да бъдем себе си и да си носим новите дрехи, момчета. Логично е при това положение средството за постигането на основаната цел да бъде приоритет на политиката. Следователно икономическият растеж е не само важно, но и най-важното нещо.

Икономическият растеж е важен, за да не спира потреблението, а потреблението е важно, защото генерира икономически растеж. Нали усещате в каква лудница живеем? Икономическият растеж е благословен от Маркс чрез формулата “пари-стока-пари прим”, дошла да замести остарялата “стока-пари-стока”, от която лъха много повече нормалност. Но не го е измислил Маркс, просто е регистрирал факта.

Икономическият растеж обаче не е важен, само доколкото осигурява благополучие и нови и нови технически чудеса на изтънчения електорат. Той е нужен и за да си мерят държавите каквото там имат вместо пишки. И точно затова понякога благоденствието и комфортът на електората става жертва на манията по икономически растеж. И тогава картината става вече абсурдна. Икономическият растеж става средство за надпревара между държави, блокове и режими, а в негово име започват да превръщат хората в роби и роботи.

Виждате ли абсурда? Виждате ли как целта се превръща в самоцел? Виждате ли как икономическият растеж, вместо да направи живота на човека по-охолен, по-сигурен, по-приятен и безметежен, е на път да го направи нещо различно? Да, печелим едно, но губим друго. Въпрос на приоритети - какво е важно за нас и какво сме готови да жертваме. Фауст например е бил готов да жертва душата си. Мнозина други - също.

Важно ли е качеството на живот? Разбира се! Много е важно. Важно е, защото бедността облагородява само в изключително редки случаи (монасите аскети), но в повечето развива злоба, страх, агресия и омраза. А приличният живот е средство за облагородяване на душата - да имаш време да четеш, да не живееш в денонощен страх, да не воюваш с ближния за къшей хляб. Но е само средство, а ние го превръщаме в цел на екзистенцията.

Качеството на живот благоприятства развитието на културата. Обаче на коя култура? Човек има повече време да чете? Обаче какво чете? И дали изобщо чете?

Човек има повече време за музика и филми. Обаче какви? Чалга и порно? Или задъхани постмодернистични стенания на самовлюбени некадърници? 

И ето, на този фон гледам напъните на Евразийския съюз да се конкурира с Европейския съюз, които са разновидност на напъните на азиатската (езическа) цивилизация да се конкурира с европейската (християнска поне в корените си) цивилизация. И как се конкурират азиатците с европейците? Като произвеждат всичко, каквото са изобретили европейците, обаче по-евтино и по-некачествено. Заради пустите пазари и пустата конкуренция, разбира се. Къде отива качеството на живот?

При Евразийския съюз е по-сложно, защото там е Русия - християнска страна, поне официално. Беларус - също. Армения - също (макар че арменците са леко еретици, миафизити, дохалкедонци). Иначе и другите членове са бивши ССР - Казахстан и Киргизстан (мюсюлмани, сунити). Но принципът е същият - една голяма общност агресивно се конкурира с друго голяма общност на територията на втората. Азиатският принцип, поне след световните войни. Евразийският съюз копира принципите, структурата и институциите на Европейския съюз, точно както Жигулата копираше ФИАТ 124 и точно както не стихва спорът кой е изобретил радиото - Маркони или Попов. Върхът на истерията беше надпреварата в овладяването на космоса? Защо?

Защо двама съперници трябва да правят едно и също? Така то няма ли да стане два пъти по-скъпо? Защо единият не прави едно, а другият - друго? Нека Изтокът прави нещо, в което Западът не може да се мери с него, и обратно. Тогава ефективността на човечеството ще се превърне в ефикасност.

Ако ще правиш изкуствена цивилизация, прави я качествено различна. Направи я духовна. Ако те са каинитите, вие бъдете сититите. Има място и за двете. Нещо повече, може да се окаже, че двете заедно могат да установят нещо като временна хармония в този грешен свят. Временна, защото пълната хармония ще се установи на Осмия ден, когато ще видим ново небе и нова земя и когато ще се състои Страшният съд.

Нали знаете за каинитите и сититите? Когато Каин убил Авел, Бог не го затрил на място (както и не затрил Адам, като изял ябълката), а го пропъдил. Тогава Адам и Ева родили друг син - Сит. От тези двамата - Каин и Сит - произлезли два вида човечество - каинити и ситити. Каинитите били технологична цивилизация, те изобретили, машините, музикалните инструменти и изкуствата. Сититите били духовна цивилизация и очертавали пътя на човека към Бог, на творението към неговия Творец. После каинитите и сититите се смесили и се получило това, което сме ние, но останките от двата вида цивилизации все още си личат у всекиго от нас.

Идеалният случай е когато едното начало подпомага другото - технократското (каинитското) усъвършенства творческото начало у човека или иначе казано - Божият първообраз у него. Духовното (сититско) начало задава смисъл и показва крайната цел на човешкото пребиваване в материалния свят. Първото казва КАКВО прави човекът, а второто - ЗАЩО го прави.

За съжаление увреденото от първородния грях човечество не може да създаде две взаимно допълващи се цивилизации. То създава враждуващи и самоунищожаващи се. Причината за нахлуването на турците на Балканите през Средновековието са изтощителните българо-византийски войни, които обезкръвяват и двете империи. В средиземно море също има драматично противопоставяне - Картаген и Рим. И знаем как свършва. Очевидно това е начинът.