ЕС между амбиции за величие и национал-егоизми

Брюксел вярва, че до края на 2027 г. ще ръзцъфне истинският общ пазар на Европа 

Испанецът Санчес го играе обиден, Макрон вече не е и догонва Мелони и Мерц

Като че ли най-уместната метафора за резултата от състоялата се в четвъртък в един фламандски замък неформална среща на Европейския съвет е “раждането на “Паралелна Европа”. Не на “Европа на две скорости”, където “отличниците” се отцепват в група и бягат напред, а на такава от екипи на страни, желаещи да работят за решаването на определени проблеми от общ интерес.

С други думи никоя от 27-те държави не е изключена, както би могло да се случи при “скоростите”, а всички са включени, стига да го желаят. Каквито бяха например лидерите на 20-те държави, включително премиерът ни в оставка Росен Желязков, приели поканата на Германия и Франция да си поприказват по конкурентноспособността и високата производителност преди началото на насрочения за следобеда всеобщ форум. Другата метафора, къде песимистична, къде оптимистична, с която медиите в Западна Европа украсиха изводите си за раздумката в замъка “Алден Бизен”, бе тази, че за измерването на предвижването напред на ЕС, не е нужен “метър”, а “микрометър”. Включително за прогреса от завчера, което пък означава, че в белгийска Фландрия все пак се е случило нещо добро за ЕС и въобще за 27-те.

Но на поляната във вътрешния двор на палата от червеникави тухли се случи и една “визуална метафора”, която телевизиите из Стария континент разпространиха веднага и която даде долу-горе представа за движещите сили в ЕС. Ами точно в момента, в който премиерката на Италия Джорджа Мелони, отговаряше на въпроса на журналист дали в “Елден Бизен” се е закалила широко раздухваната напоследък от медиите нова движеща ос на ЕС - “Рим - Берлин”, изхвърлила старата “Париж - Берлин”, по циментовата пътека в дъното вървяха едва ли не прегърнати германският канцлер Фридрих Мерц и френският президент Еманюел Макрон. И сякаш с очи на гърба, Мелони заяви на италианския репортер, че мразела да чува и да чете за някаква си ос “Рим-Берлин”. По простата причина, че двете думички ѝ звучали неприятно, досущ като оста “Рим-Берлин”, изкована през 1936 г. от фашисткия водач на Италия Бенито Мусолини и германския фюрер Адолф Хитлер и довела до катастрофа и двете страни. Та премиерката в Рим обясни, че въобще мразела “онова” сравнение, а предпочитала да се говори за мотори, които движат напред Съюза и даже ги определи - Германия, Италия и Франция. Със сигурност задълбочилите се в разговора си отзад Макрон и Мерц, за които Мелони не знаеше нищо, биха ѝ благодарили, особено първият.

Все пак неформалната среща на Съвета на Европа не бе лишена от обичайните търкания между 27-те, а някои западноевропейски анализатори откровено посочиха, че тя е преминала под знака на амбициите за величие и на национал-егоизма. Като доказателство за тезата си коментаторите посочиха бойкота на испанския премиер Педро Санчес и на още шестима негови колеги на сутрешната среща на “20-те”. Министър-председателят от Мадрид даже се направи на обиден, като заяви пред репортери, че не бил поканен, но Джорджа Мелони веднага го обори, подчертавайки, че го била кандардисвала лично да се включи в ранната раздумка. Съвсем различен бе подходът на президента на Франция Еманюел Макрон, който със сигурност е чувал нашата поговорка “Сърдит Петко - празна му торбата”. Ами в началото на седмицата той направи няколко изявления “ала Санчес”, но накрая пи ранно кафе в хотел близо до замъка “Алден Бизен” заедно с 19-тимата си колеги и следобеда Джорджа Мелони го приобщи към мотора на Европа.

Несъмнено доволна от изхода на срещата, на която говориха за бърз рестарт на ЕС двамата бивши италиански премиери Марио Драги и Енрико Лета, бе шефката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Тя посочи като истинско завоевание демонстрираното от 27-те желание да работят за формирането до края на 2027 г. на истински общ пазар в Съюза с пълно заличаване на границите освен за стоките и услугите, така също и за капиталите. Добри перспективи имало също така за намаляването на цените на енергийните носители, за по-малко ненавиждани “зелени инициативи” и други хубави работи. Като освен това Урсула тържествено обеща работата в поверената ѝ комисия да бъде опростена до максимум, тежката бюрокрация - премахната, а регулациите - почти забранена дума. Дано.