Всички участници в мюнхенската конференция започнаха да се питат къде е Джорджа Мелони
Великобритания, Германия, Франция и Италия в напън за единение по общата сигурност
Миналата година по това време вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс така нахока Европа в Мюнхен, че на нея є призля до степен да се опомни едва през тези дни. Не беше лесно, тъй като №2 в Белия дом тогава буквално парализира Мюнхенската асамблея за сигурност с атаките си срещу Европейския съюз, обвинявайки го, че се бил оставил да бъде задушен от имиграцията и че бил предприел несправедливи мерки, за да попречи на популистките партии из него да дойдат на власт.
През последвалите месеци американската администрация продължи да обстрелва европейските страни с неприятности, като увеличаваше митата на внасяните от тях в САЩ стоки, абстрахираше се от НАТО, подкрепяше мирното, но благоприятно за Русия приключване на войната в Украйна, заплаши да анексира Гренландия със сила и т. н.
Въобще безпардонността на Вашингтон стана до такава степен очебийна, че повечето от шейсетината лидери, събрали се пак в Мюнхен, за да умуват по сигурността на Стария континент, миналия петък сутринта си задаваха един и същ въпрос - възможно ли е все още да спасим трансатлантическите отношения и да се доверим на Съединените щати?
Първо германският канцлер Фридрих Мерц, а след това френският президент Еманюел Макрон, всеки по своя схема, се дистанцираха от на практика цивилизования кръстоносен поход срещу Европа на администрацията на Тръмп. “Между нас наистина се разтвори бездна - заяви канцлерът, - а културната война, водена в САЩ от движението MAGA /Make America Great Again - Да направим Америка отново велика/, не е наша война. За нас свободата на словото е нищожна тогава, когато се нарушават човешкото достойнство и Конституцията” - подчерта Мерц, явно намеквайки за безскрупулната разправа с имигрантите на специалните американски части, известни с абревиатурата “ICE”.
В словото си при откриването на конференцията германският премиер подчерта още, че европейският ангажимент в НАТО трябва да става все по-голям, но не за да бъде зачеркнат Алианса, а за да се вдигне в него “стабилен стълб в наш интерес”. Накрая, някак от кумува срама, канцлерът заяви, че Европа все пак не може да съществува без Съединените щати, а вярно било и обратното. Сигурно заради обидите на Тръмп напоследък към него, като истински антиамерикански ястреб се изяви Макрон, който малко или много отсвири САЩ.
Той заяви в петъчния следобед, че що се отнася до сигурността и отбраната, занапред Европа трябва да разчита единствено на себе си и дори пожела да разпростре френския ядрен щит над целия континент, като измести сегашния американски. Британският премиер Кийр Стармър, който между другото в Мюнхен за пръв път изрази дълбоко съжаление заради “БРЕКЗИТ”, включи към въпросния щит и този на Обединеното кралство, но определи Вашингтон като “незаменим съюзник” и призова за отпор на “разрива”.
В един момент обаче всички участниците в мюнхенската конференция започнаха да се питат къде е Джорджа Мелони? Ами премиерката в Рим бе загърбила важната среща, тъй като по същото време бе спретнала в Адис Абеба форум за всестранно сътрудничество между Италия и Африка. Някои мнителни, предимно френски коментатори, отбелязаха, че Мелони била загърбила мюнхенската конференция, за да остане вярна на себе си - тоест да не влиза в конфликт, както с Вашингтон, така и с големите европейски столици. Все пак министър-председателката не пропусна дори от Адис Абеба да се опълчи на “приятеля Мерц”, заради атаките му срещу вътрешната политика на Вашингтон.
И в събота сутринта смятаните за меродавни европейски вестници “Кориере дела сера”, “Льо Фигаро”, или “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, плюс “Таймс” и “Гардиън” отвъд Ламанша, отбелязаха, че в Мюнхен най-мощните страни от Стария континент се били обединили в напън за обща позиция по континенталните сигурност и отбрана, но без да го доведат до успешен край.
В същото време политическите касандри из медиите започнаха да прорукуват, че в очакваното слово на форума на държавния секретар на САЩ Марко Рубио, Европа пак щяла да бъде направена на пух и прах, този път най-вече заради нерешителността є. Дали защото дипломат №1 на Белия дом трябваше да говори в Мюнхен на връх празника на Свети Валентин, или заради някакви опасения на Вашингтон да не прегори манджата на трансатлантическите отношения с антиевропейски изцепки, но обратно на очакваното, той направо се обясни на Европа в нова любов.
“Ние, американците, винаги ще бъдем децата на Европа. Нашата съдба е обща. Трябва да посрещнем бъдещето заедно.” - натърти държавният секретар и присъстващите в голямата зала на хотел “Bayerischer Hof”, където бе свикана конференцията, започнаха да ръкопляскат неистово.
Последваха още аплодисменти, когато той атакува “абстрактните идеи” на международното право, което служело като “щит” за противниците на Запада, както и когато заклейми “неефективността на ООН, неспособна да реагира на кризи и войни”. “Международната система - заяви синът на кубински имигранти - трябва да бъде реформирана, Доналд Тръмп смята този свят за нещо от миналото.” “Европейците също трябва да го забравят и да скъсат със статуквото” - каза още Рубио и подчерта дебело: “Вчера е вчера. Бъдещето е неизбежно, нека се изправим заедно пред нашата обща съдба - Америка полага основите на нов век на просперитет. Но ние искаме да го изградим с вас, ние искаме да съживим, да подновим най-великата цивилизация в историята. Времето за заглавия, обявяващи края на Атлантическия алианс, свърши!” Ура в залата!
Взаимствайки метафори от футбола, някои коментатори в Лондон и Рим веднага обявиха ентусиазирано, че състоялият се в Мюнхен мач “САЩ - Европа” бил завършил при резултат 1:0 за гостите, но приятелски убедително. Колегите им от Париж и донякъде от Франкфурт и Берлин, след като поразмислиха обаче запитаха до каква степен успокоителната реч на Марко Рубио, която контрастирала с бруталната едностранчивост на Доналд Тръмп, може да бъде възприета от Белия дом и одобрена от американски президент, който твърдял непрекъснато, че “с Европа е свършено”?
Въпросните анализатори бяха доста резервирани и по предложението на Вашингтон към Европа за нова обич, тъй като то на практика изисквало тя да не вири нос и да бъде подчинена на всемогъщия любовник. И имайки предвид сегашното упорство на Германия и Франция към подобна любов, в крайна сметка мнозинството наблюдатели определиха резултата от мюнхенския мач като нулев. Но го направиха с надеждата, ако никой от двата отбора не победи на следващата среща през 2027 г., то за да има тя смисъл, поне резултатът от нея пак да бъде равен, ама с вкарването на ефектни голове и от двата отбора. Иначе поне засега трансатлантическите отношения са спасени.