Рубио в Мюнхен: Послание и смисъл

Американският държавен секретар представи практически манифест на „Доктрината Тръмп“ в действие

Вторият пласт на речта е насочен към енергийния въпрос - Рубио критикува политики, които според него са продиктувани от идеологически натиск, а не от прагматизъм

Речта на държавния секретар Марко Рубио на Мюнхенската конференция релефно очерта идеологическата и геополитическата същност на доктрината „Тръмп“, която неведнъж сме разяснявали - а именно като цивилизационна рамка, в която САЩ и Европа не само олицетворяват Свободния свят, но и притежават капацитета да го защитават срещу света на Автокрацията.

Американският държавен секретар представи практически манифест на „Доктрината Тръмп“ в действие. Под повърхността на историческите препратки и трансатлантическата реторика ясно прозира системната критика към неолибералния модел на глобализация и неговите пагубни икономически, енергийни и културни последици.

Рубио започна с историята - със Студената война, Берлинската стена и екзистенциалната заплаха на съветския комунизъм. Това е цивилизационна и идеологическа рамка, която ни връща към необходимостта от консолидация на Свободния свят пред угрозата от общ враг. Днес този общ враг не е само външен, но и вътрешен: стратегическата заблуда, че историята е приключила и че пазарът и международните институции могат да заместят националната държава.

Рубио атакува идеята, че свободната и „неограничена“ търговия сама по себе си води до стабилност и демократизация. Вместо това той коректно описа реалността, до която доведе неолибералният глобализъм: системна деиндустриализация, изнасяне на производствени мощности, разрушаване на цели индустриални региони, предаване на стратегически вериги за доставки на геополитически конкуренти, лишаване на икономиката от евтини ресурси в услуга на ляво-радикалния екоекстремизъм, който Рубио определи като „климатичен култ“.

От тази перспектива „Доктрината Тръмп“ представлява рязък завой: икономиката отново се разглежда като въпрос на национална сигурност. Индустрията, енергията и технологиите не са абстрактни елементи на глобалния пазар, а инструменти на суверенитета. Администрацията на Доналд Тръмп, според тази логика, не се оттегля от света, а отказва да участва в система, която отслабва собствените ù общества.

Вторият пласт на речта е насочен към енергийния въпрос. Рубио критикува политики, които според него са продиктувани от идеологически натиск, а не от прагматизъм. В анализа през призмата, която очертахме, това представлява критика към екстремистките форми на климатичната политика - когато екологичната загриженост се превръща в догма, способна да подкопае индустриалната база и да увеличи зависимостта от външни доставчици. Тук Доктрината „Тръмп“ предлага енергийна реалполитика: развитие на вътрешни ресурси, стратегическа автономия и отказ от самоналожени ограничения, които конкурентите не спазват. В този прочит става ясно, че спорът не е за околната среда като такава, а за това дали икономическата саможертва е разумна стратегия в свят на геополитическа конкуренция.

Рубио говори за цивилизация, общо наследство, християнски корени и историческа приемственост. Това е пряк отговор на културната фрагментация и „обезкостяването“ на националната държава през последните десетилетия. Критиката към „свят без граници“ и към масовата миграция не е „ксенофобия“, а защита на националната и културната идентичност. Доктрината „Тръмп“ възстановява границите - политически, икономически и културни, защото държавата не трябва да бъде администратор на императивни наднационални решения, върху чието създаване няма реален контрол.

Държавният секретар на САЩ отправи и обоснована критика към международните институции. Призова за реформи и за връщане към тяхната инструментална роля, подчинена на националния интерес.

В крайна сметка речта на държавния секретар предлага нов разказ за Свободния свят - не като постнационален проект, а като историческа общност с конкретни корени и споделена съдба. Рубио се върна към миграционната история на Америка и към нейните европейски корени, за да подчертае, че трансатлантическата връзка не е договорна конструкция, а цивилизационна приемственост. С други думи, днес САЩ предлагат не просто корекция на геополитиката след падането на Берлинската стена, а нейното стратегическо пренареждане, изхождайки от предпоставката, че упадъкът не е неизбежен, а е въпрос на политически избор.

Речта на вицепрезидента Джеймс Ванс миналата година в Мюнхен беше по-скоро провокативна и вътрешнополитически оцветена. При това не политически език, който Европа не разбира. Затова от нея нямаше ефект. Неслучайно президентът Тръмп тази година изпрати в Мюнхен далеч по-рафинирания в идеологическо и политическо отношение Марко Рубио. Речта на Ванс тогава акцентира върху критиката към европейските елити, но остана фрагментарна и непълноценна като стратегическа визия. Ванс говореше повече за това какво не работи, отколкото за това какво трябва да бъде изградено. Рубио, напротив, изгради линейна историческа рамка - от Студената война до днес - и вписа критиката към неолибералния глобализъм в по-широка цивилизационна перспектива. Неговата реч беше покана към Европа за съвместно възстановяване. В този смисъл, Ванс формулира диагнозата; Рубио предложи стратегия.

В крайна сметка речта на американския държавен секретар развенчава две големи заблуди, битуващи години наред и в българската публичност.

Първата заблуда идва отдясно и определя „тръмпизма“ като форма на традиционния за първата половина на ХХ век изолационизъм на американските консерватори. Това е концептуално погрешно. Консерватизмът на Тръмп - подчертавам: не на всевъзможни радикални и маргинални течения в широкото MAGA движение, а на самия Тръмп и архитектите на доктрината „Тръмп“ - няма нищо общо с изолационизма. Надявам се, че това стана достатъчно ясно през изминалата година, в която президентът Тръмп върна САЩ в ролята на доминиращ военно-политически глобален фактор с решаваща роля и намеси, включително военни, в ключови геополитически зони.

Какъв „изолационизъм“ е ликвидирането на неолибералния модел на глобализация, който деиндустриализира най-мощните икономики и наля икономическите основи на недемократични държави като Китай? В монографията „Доктрината Тръмп срещу неолибералния глобализъм“ (2019 г.) на аналитично равнище обосновах разграничението между „глобалност“ и „глобализация“, при което първото е състояние на света, обусловено от развитието на комуникационните технологии, а второто е процес, който се основава и управлява чрез политически решения. С други думи, неолибералният модел на глобализация е започнат с политически решения, може да бъде прекратен с политически решения и може да бъде заменен с друг модел на глобализация, основан на суверенно начало. Това противоречеше на догматизираните и идеологизирани постановки на неолиберализма и неоконсерватизма, които дълго време доминираха научния дискурс - че неолибералният модел бил единствено възможен, естествен и необратим процес. Днес тези аналитични постановки са опровергани емпирично от международната реалност.

Втората заблуда идва отляво и от руския сектор и се свежда до твърдението, че доктрината „Тръмп“ била равнозначна на дугинистките геополитически фантасмагории за „трите империи“. Често това се редуцира до битовизираното „Тръмп и Путин са се разбрали“. Ако изминалата година не е убедила някого, че подобна теза е несъстоятелна, това вече би било форма на дениализъм, тоест отричане на реалността, която противоречи на личните убеждения, и отказ да се приеме емпирично проверима гледна точка поради нежелание да се изостави собствената позиция. Къде са „трите империи“ и техните „сфери на влияние“, които Тръмп уж зачита? В Близкия изток ли? В Централна Азия и Кавказкия регион ли? Къде са „изоставянето на Европа“, „дедоларизацията“, БРИКС като алтернатива на Запада? Там, където винаги са били - във фантазиите на руската пропаганда.

Винаги съм казвал, че част от европейските елити - научни и политически - не разбират „езика“ на Доналд Тръмп и виждат „призраци“ там, където ги няма, защото така им е удобно. Марко Рубио им каза всичко необходимо на по-разбираем за тях език. Дано не само го чуят, но и да се вслушат.

Благодаря ви за вниманието по този въпрос.