Доплащаме близо 36% от лечението си

Най-често даваме допълнително пари за лекарства, медицински изделия и прегледи

Не стигат 1,4 млрд. евро за 207 клинични пътеки

Налага се да ни лекуват по няколко диагнози

Българинът доплаща 35,5 на сто от лечението си, показват последните данни на Европейската комисия. “Най-често доплащаме за лекарства, медицински изделия и част от прегледите в извънболничната помощ. По-малко за болничната помощ, тъй като там доплащанията са сравнително регламентирани и статични като суми. Едно от тях е таванът за изборът на екип, чиято цена е 460 евро (900 лв.) и не е променян от 2011 г. Променливите касаят цените на “удобствата”, които човек може да доплати в лечебното заведение”, коментира пред “Труд news” здравият икономист Аркади Шарков от ЕКИП. Той обясни, че анализ на Експертния клуб показва, че ако цените се приведат към обективна стойност спрямо реалните разходи, общият ресурс за клинични пътеки би следвало да бъде около 3,26 млрд. евро вместо договорените 1,84 млрд. евро. Това означава, че недостигът е около 1,42 млрд. евро.

Това е причината от месеци Българският лекарски съюз да настоява за увеличаване цените на клиничните пътеки, 77 на сто от които са недофинансирани. Това налага един пациент да се лекува по повече от една клинична пътека, за да може да бъде излекуван.

“Ако се запази същото ниво на обеми спрямо цени, то тогава добавеното към наличния ресурс би следвало да е 1,4 млрд. евро”, коментира още Шарков. Той обясни, че изчисленията сочат, че 207 от клиничните пътеки са недобре финансирани. Най-фрапиращи примери са тези с рехабилитационните пътеки, както и тези за дългосрочни, и палиативни грижи, където инвестицията, която държавата трябва да направи с оглед застаряващото население е голяма. Недостиг на средства има и в пътеките в областта на акушерство и гинекология, уши-нос-гърло, неврологични, неврохирургични, реанимационни, както и пътеки, в които има заложени скъпи медицински изделия, които не се финансират напълно.

Цените на клиничните пътеки се осъвременяват на годишна база, но последната реална актуализация е от 2024 г. Актуализацията зависи от преговорите между НЗОК и Български лекарски съюз. Националния рамков договор изтече в края на миналата година, а с оглед на това, че няма приет държавен бюджет - нов не може да бъде договорен. Реално през 2026 г. се работи с цени от 2024 г., а разходите на лечебните заведения са нараснали средно с 30%.

Още през миналата година БЛС заговори за увеличение на здравната вноска, а частните болница настояха за допълнително здравно застраховане (по примера на пенсионното осигуряване). Идеите засега не срещат подкрепа.

Мнението на Шарков е, че ако се премине към повишение на здравната вноска, то трябва да се случи поетапно, с ясни параметри и оценка на еластичността. А именно - доколко хората и бизнесът могат да понесат по-висока ставка, без да се стимулира укриване на доходи, прехвърляне към сив сектор или натиск върху заетостта. Практичният подход е стартово умерено увеличение, например първоначално с 1 процентен пункт, след което още 1 пункт в рамките на следващите 2-3 години.

Дупката от неплащането в пълен размер на вноските е 1 млрд. евро

Държавата осигурява на хартия 2/3 от населението

През трансфери към НЗОК държавата покрива средно едва 70% от сумата, която трябва да осигури за здравните вноски на 9 групи от населението у нас, на практика не изплаща пълния размер на здравно-осигурителната вноска. За разлика от работещите, чиито осигуровки се изчисляват върху реалната им заплата, държавата изчислява вноските за “своите” групи върху фиксиран минимален праг, обикновено процент от минималния осигурителен доход или минималната пенсия. На хартия държавата е точна към гражданите и покрива целия им дял, но на практика реалната парична сума, която влиза в здравната система за един пенсионер или дете, е значително по-малка от тази, която се генерира от един работещ човек.

Шарков обясни, че по груби сметки на ЕКИП около 1 млрд. евро е дупката от неплащането в пълен размер на вноските от държавата. Възможно е сумата да варира, защото размерът зависи от това върху каква база сравняваме “справедливия” принос на държавата към НЗОК спрямо реално превежданите суми за деветте групи, които бюджетът осигурява. Икономическата логика е проста. Когато държавата плаща вноски върху по-ниска база и/или с по-слаба динамика от реалните разходи и от доходите в икономиката, разликата се натрупва като структурен дефицит в системата. Важно е да се подчертае, че групите, които държавата осигурява частично, представляват 2/3 от населението на страната, а трансферът, който тя прави към НЗОК, е едва 40% от общите приходи.

Лекари от Бургас:

Доплаща се, но у нас медицинските услуги са много бързи

Ако искаме съвременна медицина, трябва отнякъде да има приход

МАРИЯ КЕХАЙОВА

Независимо дали става дума за болнично лечение, или за доплащане на лекарства, естествено че всички пациенти са против и не искат да дават допълнителни пари. Но нещата трябва да се разгледат от различни гледни точки. Не може всичко отнякъде да идва даром. Ако искаме съвременна медицина, трябва отнякъде да има приход. Ако той не идва от НЗОК, явно ще идва от джоба на пациента.

Това заявиха бургаски лекари, и коментираха, че извън България, има държави, където лечението е напълно безплатно, но медицинските вноски там са значително по - високи. Освен това прегледи и хоспитализация у нас, се извършват веднага и много бързо, а в други държави от Западна Европа се чака за преглед месеци наред.

Те отново дадоха пример с пациенти, живеещи в чужбина, които използват завръщанията си у нас, за да си направят тук контролни прегледи и кръвни изследвания.

За неосигурени ден в реанимация е 281 евро

102, 26 евро за баща, който присъства на раждане

Ползване болнично легло от придружител за ден е 11,25 €

Доплаща се присъствие на баща на раждане.

МАРИЯ КЕХАЙОВА

Доплащат се масово импланти, лещи и много други консумативи, които не се покриват от НЗОК. За тях няма ценоразписи, защото във всяка болница е различно. От самите здравни заведения пък казват, че има богат асортимент на артикули - примерно лещите били 30 вида. И не било ясно пациентът какви ще избере.

Доплаща се присъствие на баща на раждане, придружител, избор на екип. Ползване болнично легло от придружител за ден е 11,25 €, а за придружител без ползване легло - 5,11 €. Изборът на екип в отделение по нефрология е 460 евро, а за избор на екип за провеждане на анестезия е 153, 39 евро.

Избор на екип в родилно отделение е 460,16 €, присъствие на баща при нормално раждане - 102,26 €, присъствие на баща при секцио цезарея - 76,69 €. Присъствие на друго лице струва 76,69 €.

Иначе за здравно неосигурени пациенти в реанимация примерно един леглоден е 281,21 €, в родилното отделение 112,48 €, в отделение вътрешни болести 66,47 €, в отделение по гастроентерелогия 66,47 €. Леглоден в отделение по ендокринология е 66,47 €, по кардиология - 92,03 €, в ревматологията 76,69 €.

Първичен преглед от лекар специалист е 25,56 €, вторичен - 15,34 €, подкожната инжекция струва 4,09 €, мускулната също е толкова, а венозна - 6,14 €. Вливания - венозни костват на пациента 15,34 €, поставяне абокат - 7,67 €. Локалната анестезия е 10,23 €, интравенозната анестезия е 51,13 €. ЕКГ- 10,23 €, ЕКГ + разчитане - 12,78 €. ЕКГ - холтер (мониториране) - 12 ч. е 28,12 €, а при 24 ч. запис - 38,35 €.

Ехокардиографията е 25,56 €. Сърдечно съдов тест (велоергометрия) е 28,12 €. Поставяне на катетър (уретрален) е 17,90 €, а сваляне - 7,67 €. Първична хирургична обработка на малки и повърхностни рани засягаща кожа + подкожие,/промивка, хемостаза, шев/ е 20,45 €.

Легално и нелегално

Пациенти плащат за консумативи и услуги

5 евро гарантират бърза смяна на памперс

Практика е да се плаща на черно на санитарите, за да се грижат добре за пациентите.

ТРУД NEWS, ВАРНА 

Влизането в болница често изисква доста средства, които не всеки може да си позволи. Това обясняват възрастни варненци, които са най-наплашени от опасността да паднат и да счупят крайник. Ако е засегната бедрената кост, фиксирането є с “пирон” струва малко над 2000 лв. Касата покрива интервенцията, но скъпото медицинско изделие е за сметка на пациента. Обичайно, докато близките му не представят фактура, че е заплатено, пострадалият не се вписва в оперативния график. Някои хора изобщо не се оперират и продължават живота си, приковани на легло и с несекваща болка, защото нямат нужните пари.

Освен това напълно легално доплащане, в повечето болници практика е пациентът да получава грижа и внимание от санитарките срещу парично поощрение. 10 лв. или вече 5 евро гарантират бърза смяна на памперс, иначе може да се чака дълго, а за даване на вода и храна на обездвижен човек най-добре е още поне 5 евро на смяна да се оставят, казват близки на попаднали през последните месеци в стационар варненци. Хората признават, че заплатите на санитарките са обидно ниски, но са категорични, че е обиден и граничещия с изнудване начин, по който пациенти трябва да финансират системата “под масата”. За схемите са наясно всички, но шефовете на болници и клиники не реагират, защото освен сестрите, дефицитни са и санитарките, а без тях отделенията не могат да работят.