Днес се прави отново опит за разделяне на Европа и затова се налага и Украйна да бъде разделена
Бойчо Дамянов
Още с появяването си на политическата сцена Доналд Тръмп показа, че се движи в рамките на двете големи структуроопределящи американски политически традиции - изолационизъм и интервенционизъм, казва водещият европейски политолог проф. Хайнц Гертнер. Той е категоричен, че за американския президент значението на Гренландия не е толкова тясно военно или икономическо, а преди всичко геополитическо и стратегическо - контрол върху прилежащите към САЩ територии и недопускане на съперници. Проф. Хайнц Гертнер е убеден, че САЩ ще придобият Гренландия и чрез нея ще имат още по-силно влияние върху Европа и НАТО.
- Как бихте коментирали политиката на САЩ спрямо Венецуела и Гренландия?
- Според мен оценките за Тръмп са неправилни, погрешни - бил хаотичен, непредсказуем. Може и да е в ежедневното си поведение, но в дългосрочен аспект неговата политическа линия е напълно ясна. Тя може много точно да се определи и оцени. Останалото е проява на неговия характер и маниер. Още с появяването му на политическата сцена той показа, че се движи в рамките на двете големи структуроопределящи американски политически традиции - изолационизъм и интервенционизъм. Той не е нито едното, нито другото, той е и двете. За Тръмп значението на Гренландия не е толкова тясно военно или икономическо, а преди всичко геополитическо и стратегическо - контрол върху прилежащите към САЩ територии и недопускане на съперници. По отношение на Венецуела, САЩ не искат Китай и Русия да търгуват с венецуелския нефт. Те ревниво пазят своя периметър и не обичат когато други силни държави проникват в техните сфери на влияние.
- В какво се проявява днес интервенционизмът на САЩ?
- Тръмп интервенира, когато реши, че са засегнати сериозни американски интереси - Венецуела, Иран. Той е многолик и трансформативен, неговият лозунг „Да направим Америка отново велика“ има за цел да трансформира американското общество. Тези черти се открояват и в новата американска стратегия за сигурност, която кара европейците да настръхнат, да се възмущават когато американците се осмелявали да ги поучават. Винаги когато САЩ са намалявали вниманието си към Европа, европейците са недоволствали, защото не са способни да се погрижат за собствената си сигурност и сега плащат сметката за това. Затваряха си очите и прощаваха на американците войната във Виетнам, превратите в Чили, в Иран, всичките им безобразия в Латинска Америка. Днес приоритетите на САЩ са фокусирани преди всичко върху Западното полукълбо. Някои го сравняват, не съвсем точно, с доктрината Монро от 1823-та година, но днес в кръга на американските интереси е не само Централна и Латинска Америка, а значително по-голям геополитически регион: Венецуела, Гренландия, Канада, Панама, Колумбия. Изолационизмът и интервенционизмът никога не са били в противоречие, не са и днес.
- Откъде се появи Панама?
- Тя е отново на дневен ред, след като преди време бе постигнато неформално споразумение с Китай - той да се откаже от по-нататъшното изграждане на „Пътя на коприната“, в замяна на което да получи неограничен достъп до всички контролирани от САЩ морски пътища и ползване на американски търговски кораби.
- А разширяването на НАТО на изток?
- Бе аргументирано с необходимостта от сдържане на агресивността на Русия, което през 1991-ва година въобще не отговаряше на намеренията и действията на руската външна политика и политика на сигурност. Аргументите на НАТО бяха просто безсмислени.
- Как би могъл Китай да проникне в Гренландия?
- Евентуално чрез инфраструктурни и преки инвестиции за разработване на полезни изкопаеми и други природни ресурси. По принцип САЩ се притесняват от разработването на северния морски път от Русия и биха искали да реализират свой проект в тази насока.
- Северния морски път със сигурност е особено изгоден за Китай?
- Да, за Китай е изключително удобен, но би зависил от добрата воля на Русия, както и при използване на наземния път през Русия за Централна Азия и Европа. Но пък Китай разполага с достатъчно други лостове за противодействие върху Русия - промишлени стоки, електроника, информационни технологии. В периода 2000 - 2010-та година Китай увеличи своя износ за Централна Азия и Закавказието с 80% и изтласка масивно Русия от тези пазари. От запад НАТО изтласка Русия от Източна Европа и Прибалтика. Това подтикна Москва след 2014-та година да се противопостави на плановете за разширяване на НАТО в Украйна и Закавказието.
- Често САЩ нарушават международното право?
- Те никога не са се интересували от това. Често са излизали от международни организации, от международни договори, много от тях не са ратифицирали, в т. ч. и договора за морското право, за противопехотните мини, за касетъчните бойни заряди, за правата на децата, на жените и редица други. Когато са в техен интерес ги спазват, когато не ги устройват, не се придържат към тях. Поведението им е на държава, която няма от какво и от кого да се страхува. И това не започва с Тръмп. Великите сили спазват международното право, когато съвпада с техните интереси и го нарушават, когато им противоречи.
- Каква е позицията на ЕС?
- Той няма възможност за самостоятелни действия и маневри. Видяхме го в случая с Венецуела. Когато Русия нарушава международното право ЕС високо и смело я критикува, но когато САЩ и Израел бомбардират Иран, ЕС твърдо мълчеше, както мълчеше и в случая с отвличането на Мадуро - диктатор, така му се падало.
- В случая с Гренландия ЕС се оживи?
- Нямаше как, все пак Дания е член на ЕС. Но от това нищо не следва и нищо няма да се случи. В рамките на НАТО ръцете им са вързани. Европа е васал на САЩ, както се беше изразил Бжежински. Щели да поискат прилагането на чл. 5-ти, за което се изисква единодушно решение на Съвета на НАТО, където САЩ със сигурност няма да гласуват против себе си.
- А опцията Гренландия да бъде купена от САЩ?
- Все още официално предложение няма, но съм убеден, че САЩ ще придобият Гренландия и чрез нея ще имат още по-силно влияние върху Европа и НАТО. Още повече, че в историята това няма да е първа покупка на датска територия от САЩ. През 1917-та година те купуват от Дания част от Вирджинските острови за 25 милиона долара. Впрочем, Германия също е искала да ги купи, но САЩ я изпреварват.
- Как така Унгария намира начин да лавира между националните си интереси и Брюксел?
- Наистина Унгария провежда по-независима политика с цел защита на националните си интереси, но за съжаление това не прави ЕС по-независим от САЩ. Орбан просто не иска да бъде командван и не се оставя да го водят за носа и да изпълнява прищевките на Брюксел. Той прави неща, които всички страни в ЕС биха искали да правят, но не се осмеляват, например да разговарят с Русия. Винаги е по-добре да разговаряш с противника, отколкото да избягваш всякакви контакти.
- Какъв е интересът на ЕС да помага на Украйна?
- Абсолютно никакъв, въпросът е, че в ЕС вече го разбраха, но не могат да излязат от коловоза, да сменят реториката, не знаят как да започнат отново. По-рано нещата бяха различни, германската източна политика от 70-те години бе точно обратното на това, което се прави днес. Тази линия продължи до Хелмут Кол през 1998 година. Тогава разбираха, че със СССР и впоследствие с Русия няма алтернатива освен сътрудничество. Затова през 1973 година започна работа Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа, която завърши с подписването на заключителния документ в Хелзинки, който промени военно-политическата конфронтация между Изтока и Запада към сътрудничество и разведряване. Казват, че задържали Русия да не прегази цяла Европа през Берлин до Париж и да не разпространява своето влияние по света. Всъщност никой не вярва в това, но европейците се оплетоха в собствената си пропаганда - ако признаят, че Путин не може и не иска това, трябва да започнат преговори по Украйна. За да не се компрометират, продължават да поддържат тезата за руската заплаха и агресия. ЕС не подкрепя мирния план на Тръмп по Украйна, защото съдържал много териториални отстъпки. Да, съдържа, защото такава е реалността на бойното поле и украинската армия все повече губи и отстъпва.
- Къде ще минава новата граница?
- Там, където минава фронтовата линия - така е било от незапомнени времена, така ще бъде и днес. Най-убедителният пример е Техеран 1943 - границите на окупационните зони в Германия ще бъдат там, докъдето стигнат войските на съюзниците. Тръмп иска да минимизира загубите, но ЕС и Украйна продължават да упорстват и правят всичко възможно руснаците да стигнат до Одеса и Киев. През 2014-та годна, точно преди присъединяването на Крим, бях написал, че Украйна има два избора - или да обяви неутралитет или да бъде разделена. Сега става точно второто. Неутралитет плюс Минските съглашения беше най-доброто решение за украинците, но Западът им наложи войната. През 2022 Борис Джонсън им обеща, ако воюват - членство в НАТО и пълна поддръжка. Преди това, между 2015 и 2022 Европа също пропусна възможността за мирно решение на кризата в Украйна в рамките на Минските съглашения.
- ЕС заяви за масивни инвестиции в отбраната?
- Нямат нищо общо с Украйна и с отбраната. Резултати, ако въобще, ще има най-рано след 10-15 години. За раздвижването на отбраната е нужна нова желязна завеса, нова студена война, нещо, което едва ли е по силите на днешна Европа без САЩ. Днес се прави отново опит за разделяне на Европа и затова се налага и Украйна да бъде разделена и новата желязна завеса да минава през досегашната ù територия.
- А САЩ?
- Тръмп не иска да се изтегля изцяло от НАТО, за да може да контролира Европа, но без конкретни ангажименти, за да може да се съсредоточи на своите днешни приоритети.
- Каква е мястото на Пекин?
- В нашия регион се очертава малко биполярно пространство между Европа и Русия, но глобално се очертава голям биполярен свят между САЩ и Китай.
- Каква би била ролята на Европа в големия биполярен свят?
- Ще остане и занапред зависима от волята на САЩ, техен васал. За Европа не е предвидена специална роля в бъдещия свят. Ако се опитаме да издигаме нашата конкурентоспособност, САЩ ще ни стоварят нови мита.
- Какво е бъдещето на различните международни организации - ООН, МВФ, МТО, КССЕ и т. н.?
- Бъдещата многополюсна система ще засилва необходимостта от многостранно сътрудничество, чиято основа бе положена след 1945-та година, когато бяха създадени въпросните организации в условията на студената война и конфронтацията между САЩ и СССР. Що се отнася до Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа съм на мнение, че има нужда от коренна промяна. Тя изигра своята роля в тогавашното разделяне на Европа на Изток-Запад. Днес е нужна нова система за сигурност, която да отчита новите заплахи, новите оръжия, граници и нарасналата роля на Китай. В новата световна система за сигурност трябва да се впишат и нововъзникналите организации като БРИКС, ШОС, където все по-голямо значение придобиват интересите на глобалния Юг. Военните гаранции не са достатъчни и няма да функционират, ако не са обвързани и закрепени в стабилна политическа архитектура: контрол върху оръжията и разоръжаване, отказ от прилагане на сила, изключване на взаимната заплаха, всеобхватно икономическо, политическо и културно сътрудничество. И това особено изявено се откроява днес по отношение на украинския конфликт.
Нашият гост
Проф. Хайнц Гертнер е водещ европейски политолог, преподавател във Виенския университет, научен директор на реномирания Австрийски институт за международна политика (OIIP), председател на консултативния съвет за стратегия и сигурност към Министерството на отбраната на Австрия.