Жени и Иван Лечеви: Любовта ни се стовари като лавина, но вече е по-спокойна

Свети Валентин ни напомня, че без любов света е сив

При нас никога не е имало ревност, не се следим и дебнем

Най-прекрасният подарък е когато имаме време да сме заедно

Синът ни е много различен от нас и има доста бурен характер

- Вие сте една от най-харесваните популярни двойки у нас - планирали ли сте как ще посрещнете Свети Валентин и ще уважите ли и Трифон Зарезан?
Иван: Честно казано, всяка година едни много любими приятели ме канят да зарязваме лозята, но досега само един път успях да отида, така че тази година водещото отново ще е Свети Валентин. Ние с Жени засега нямаме план какво ще правим, живеем в постоянно движение!
Жени: Свети Валентин напомня на хората да се уважават и подкрепят един друг. Да се сближават всеки ден. Не случайно има такъв празник, защото без любов светът е сив. Не винаги всичко е розово, но силата на любовта е в това, с човека, който е до теб да се подкрепяте и да сте заедно в добро и зло. Тук ще споделя, че с Иван сме жури в един интересен конкурс, по повод “Международната седмица на брака”, която е от 7-ми до 14-ти февруари. В конкурса различни семейни двойки ще споделят какво ги сближава, като изпратят посланията си на сайта www.brak.bg. Победителите ще спечелят почивка в Синеморец.

- Новата песен на Жени “Лавина”, също е за любовта и вече достигна първото място в класацията на “БГ радио” - тя на вашата любов ли е посветена? 
И.: Всички наши песни са посветени на любовта ни!
Ж.: Когато я изпълнявам си мисля за Иван. Но, разбира се тя е за всички. Текстът, който написа Влади (Графа) е много красив и поетичен. Една от фразите в него е “време да бъда с теб”, а Свети Валентин е точно такова време - да бъдеш с твоите близки, защото напоследък всички сме затрупани с лавина от задачи и често нямаме време да се срещнем с тях. Забравяме за най-важните неща. Щастлива съм, че “Лавина” зае първо място в “БГ радио” и искрено благодаря на радиото и на слушателите. Песента наистина се възприе много добре от хората. Благодаря и за всички чудесни коментари и отзиви. Радвам се, че съм допринесла да има хубава и качествена българска музика. Сега песента се изкачи на шесто място и в БНР топ 20. Благодаря на Иван, че поде цялата инициатива тази песен да се случи, както и на Влади за прекрасната музика.

Със сина им Константин.

- С какво друго бихте сравнили вашата любов, освен с лавина?
И.: Тя естествено се стовари като лавина, когато се запознахме - поне върху мен беше така! (Смеят се.) Сега вече се носим по-леко в една лодчица по голяма широка река.
Ж.: След като се е стоварила като лавина, после любовта трябва да се успокои и премине в нещо по-дългосрочно и дълбоко. Мисля, че нашата любов е по-скоро спокойна, само от време на време има бурни моменти. Ние много обичаме да сме заедно, но често се случва да не сме, защото сме заети - Иван доста пътува и свири с групата, а аз имам представления и също пътувам и покрай книгите ми.
И.: Сега две седмици бяхме с “Фондацията” в Аржентина и Бразилия, а нашият син има нужда постоянно някой да бди над него и е изморително да съчетавам двете неща. У нас аз съм строгото ченге! (Смеят се.)

- Над какви нови проекти работите в момента?
Ж.: Съвсем скоро имахме премиера в МГТ “Зад Канала”. Спектакъл на Стоян Радев “Сън в зимна нощ”, автор е Сашо Секулов, а Милен Кукошаров написа музиката. Пиесата изобщо се поставя за първи път. Участваме 9 жени и един мъж - всички са страхотни артисти, а действието се развива в лагер за филтрация на жени - наподобяващ нацистки лагер. Пиесата е като метафора на своеобразния лагер, в който ние самите живеем, лъжите, с които се залъгваме, докато си задаваме въпросите - направили ли сме това, което искаме в живота. Това са рамките, в които сами се поставяме в днешния свят, в който всеки по своеобразен начин се бори и за безизходицата, в която изпадаме понякога. Спектакълът е сложен - самите лагернички играят “Сън в лятна нощ” на Шекспир и се получава театър в театъра. Това е пиеса, която те кара да се замислиш. Ще я представим отново на 21-ви февруари в МГТ “Зад Канала”. Каня в нашия театър и всички родители на тийнейджъри да гледат и спектакъла “Джъмпи”, отново на Стоян Радев. Играя и в “Есенна градина”, “Капан за самотен мъж” и “Поп-фолк хроники”. Чудесни спектакли.
И.: Със Стефан Вълдобрев сме по средата на прекрасния проект “Акустиката на България” и се чувствам щастлив и доволен, защото обикаляме уникални кътчета на България, които съм мечтал да видя, но никога не съм бил там, като Бегликташ например. В момента работим по две нови песни, чиито основни тракове сме записали на тези красиви места. Едното ще се казва “Красота”, а другото все още няма име. Тази година, с “Фондацията” имаме намерение пак да работим с млади хора и да направим турне, като кастинги в различни градове и тези, които се представят най-добре ще получат песен, която ще представят с нас на “Аполония”. Във “Фондацията” имаме и две нови лица - Славин Славчев и Мишо Шишков. Важен проект за мен е и група “Волева” - ние сме едно пауър трио от бас, китара и барабани и свирим много яростен рокендрол. В групата сме с Никеца, Росен Ватев - барабаниста на Лили и “Джереми” и моя милост. Сега пуснахме четвърта песен, която има голям успех в музикалните среди - алтернативен рок. Записваме и клип към нея.

На наградите на “БГ радио”.

- Синът ви Константин иска ли да става музикант? Откривате ли ваши черти в него?
Ж.: Той е много различен от нас и има доста бурен характер. Зодия Лъв е и много ясно знае какво иска. Определено иска да става музикант и учи ударни инструменти в Музикалното училище. Като малък сам си пускаше dvd с концерта “Вълче време” на ФСБ - въртеше го непрекъснато и свиреше с неговите детски барабанчета.

- Вие доказвате, че любовта не трае само три години. Каква е вашата рецепта да сте все така влюбени и случва ли се да се скарате за нещо?
Ж.: Човек трябва да се пази от това да бъде егоист, а да се вглежда в другия, да бъде по-чувствителен към него - какво да му каже в определен момент, или какво не трябва да му каже. От какво има нужда той. Хубаво е да не бързаш да избълваш нещо, а да се опитаме да се изслушваме и обективно да преценим ситуацията. Ние рядко се караме, но ако приемем, че при нас това е даденост, бих насърчила и други двойки да бъдат толерантни един към друг. Егоизмът би могъл само да развали нещата, докато любовта ги съгражда.
И.: Не знам да има рецепта да запазиш любовта - достатъчно е да не правим на другите това, което не искаме на нас и да гледаме на тях като на равностойни същества. Често проблемите идват от това, че някой иска да доминира, а като хората се обичат и разбират, с времето всичко става дори още по-добре!

- Кой е най-хубавият подарък, или изненада, която сте си правили? 
И.: Най-добрите подаръци за нас са пътуванията и когато сме заедно. Веднага се сещам за три - единият път, когато с Жени още бяхме гаджета и тя ме заведе в Копривщица, а после, като се оженихме и се заведохме взаимно в Рим. Това лято бяхме тримата с Косьо в Италия и също беше незабравимо.
Ж.: Да, когато имаме време да сме заедно и пътуваме някъде-тогава времето е само за нас и това е най-прекрасният подарък!

- Ревнувате ли се и коя грешка в любовта се научихте да не допускате?
Ж.: При нас не е имало ревност, не се следим и дебнем. Мисля, че е добре да можем да си прощаваме, защото няма безгрешни хора. Всеки прави някаква грешка - малка или голяма, но при нас не е имало някакви драми и големи проблеми. В Библията се казва, че любовта дълго търпи и е милостива, не завижда, не се гордее, не се раздразнява, не държи сметка за зло... Любовта е над всичко и трябва да си прощаваме, но да държим на себе си и да имаме достойнство. Да не търпим крайности, като домашното насилие например, за което напоследък много се говори.

- Жени, твоите детски книги се радват на много добър прием, имаш ли вече вдъхновение за нови?
Ж.: От доста време работя върху една нова книга, но не си слагам срокове кога ще я завърша, защото имам много проекти и се налага да прекъсвам писането. Книгата ще бъде за тийнейджъри - приключенска, фентъзи, но в нея ще има също философски и езотерични неща. Покрай книгите ми, продължавам да пътувам из страната и да се срещам с деца в училища, читалища, библиотеки. Говорим си за важността от четенето, мъдростта и знанията които книгите ни носят, говорим за телефони и как да ги ползваме безопасно, представям книгата си, четем... Така че, всеки, който има желание за среща, може да се свърже с мен.

- Гледахте ли конкурса за избиране на българския изпълнител за “Евровизия” и кои бяха вашите фаворити?
И.: Според мен излишно много помия се изля върху всичко това - изпълнителите си бяха ок! Мога да кажа, че съм доволен от избора, но не защото с Дара сме приятели и бяхме заедно в “Гласът на България”. Единствено не намирам причина, че разликата между Дара и Михаела Маринова беше три точки, както журито отреди, защото по мое обективно мнение Михаела пя най-хубаво и е странно да отстъпва с цели 3 точки, докато тя самата е само с 1 точка пред следващите! Това е фрапираща необективност, но мисля че всички те имат място на световната и българската сцена! Да не говорим, че Дара с нищо не е заслужила това, което се изля върху нея - тя абсолютно има необходимите качества и съм доволен, че реши да продължи участието си на конкурса и не се отказа. Но винаги е по-лесно да се говори отстрани, когато си в сянката и невидим.
Ж.: Аз харесвам и Дара, и Михаела Маринова, както и Мона. Пожелавам на всички от сърце успех. “Евровизия” е стъпка нагоре. По повод критиките, които се изляха, мога да кажа, че хората не осъзнават колко труд стои зад това да излезеш на сцена и би било редно да уважаваме повече изпълнителите си и да ги подкрепяме.
 
-Кои теми и събития ви вълнуват най-силно?
И.: Естествено най-много ме вълнува въпроса за мира и войната, защото нещата вече са страшно на кантар и ме тревожи, че светът какъвто го познаваме доста се е разклатил! Много се надявам по земята да има повече умни хора, отколкото глупави, иначе ще изчезнем всички. Сега следя и случая в Петрохан - според мен, това е абсолютно наказателно действие и крият истината от нас! Всички тези версии са просто стрелба в тъмното, с цел заблуда - не може да има толкова версии за едни факти, а те са че има 6 души убити и трябва да се стигне до истината.

- Преди приемането на еврото ни обещаха да се борят със спекулата и ръста на цените, но засега не виждаме нещо такова и у нас цените вече са най-високи, а заплатите най-ниски в ЕС...
Ж.: Това е някакъв абсурд! Знам, че поради тази причина, много българи ходят да пазаруват в Румъния и Турция - до там ли трябваше да стигнем, това е срамота! От постове на хора виждам каква разлика има в цените на едни и същи продукти в ЕС и у нас - възмутително е! Кога най-накрая ще има уважение към хората и зачитане на човешката личност?! Трябва нон-стоп да сме навън - да протестираме и да се обединяваме за всичко, което се случва в последните месеци, за да има промяна и да се чуе гласа на целия народ.

- В какво вярвате и случват ли ви се чудеса?
Ж.: Абсолютно вярваме в чудеса! Аз вярвам също, че въпреки всичко, което се случва и въпреки, че хората на планетата ни са потопени в една ниска вибрация, това е преход и в крайна сметка започваме да се събуждаме! Това е отговорност на всеки от нас. Ние не осъзнаваме каква сила имаме в себе си и само ако променим вибрацията, на която съществуваме и погледнем нагоре - всеки ден може да е изпълнен с хубави неща и чудеса! 

НАШите ГОСТи 

Музикантът от култовите групи ФСБ, “Фондацията” и “Обичайните заподозрени” - Иван Лечев и съпругата му - актрисата, певица и писателка Жени Александрова-Лечева, са заедно вече близо 20 години. Двамата се срещат в шоуто “Мюзик Айдъл-2”, където той е китарист в бенда, а тя - беквокалистка. Жени е била балерина и модел и перфектните є крака са първото нещо, което привлича вниманието на прославения китарист, а тя също не останала безразлична към неговия чар. Освен с визия и талант, Жени го спечелила и с чисто човешките си качества. Красавицата е актриса в МГТ “Зад Канала”, където играе в спектакли като “Капан за самотен мъж”, “Поп-фолк хроники”, “Джъмпи” и “Есенна градина”. Майката на Жени е известната сценографка и художничка Екатерина Енева, а родителите на Иван са изтъкнати имена в класическата музика - цигуларят Боян Лечев и пианистката - проф. Снежина Гълъбова. Синът на Иван и Жени - Константин също върви по техните стъпки и учи в Музикалното училище. Той свири на ударни инструменти и вече има награди от национални и международни конкурси.