Проф. Антоанета Христова: СДС беше надеждата, ППДБ са излъганата надежда

Когато обществото е отчаяно, то търси спасител

Най-логично е Андрей Гюров да бъде служебен премиер

В сряда ще станат два месеца, откакто правителството на Росен Желязков подаде оставка. До 19 април, когато се очаква да бъдат осмите поредни парламентарни избори за последните пет години, този кабинет ще поставил рекорд - ще е бил на власт 4 месеца и 8 дни. Докато бе президент, при Радев минаха за консултации всички парламентарни партии, които поискаха бързи избори. Новият президент Илияна Йотова започна нов тур консултации, от които стана ясно, че петима от „домовата книга“ са отказали, другите петима са дали съгласието си да станат служебни премиери. Очакванията са кой ще бъде той или тя да стане ясно тази седмица. Според проф. Антоанета Христова най-логично е това да бъде Андрей Гюров, в миналото председател на ПГ на ПП, но ПП и Гюров в момента не са на една писта, ПП се опитват да се лепнат за Гюров, за да имат политически дивидент, да го използват за политически събития на негов гръб.

- Часове преди откриването на Олимпиадата и президентът Илияна Йотова е в Италия, Борисов я призова да назначи веднага служебен премиер. Подходящ ли бе този момент според вас, професор Христова?

- Борисов в последно време прави доста големи грешки от гледна точка на публичните си изяви. Не говоря за това каква форма е избрал, напротив, поздравявам го, че дава интервюта в канали, които могат да се посетят в YouTube. Това, което обаче не е добро е, че интервютата му показват, че той живее в съвсем друг свят, в негов си балон. Този балон няма нищо общо с българското общество в неговото множество. Голяма част от реакциите на неговите самопохвали се приемат с реакция като: Кой ти го е искал това?! Той като че ли е опериран от усет за това какво искат българите в по-голямото си част - от какво са недоволни, как преживяват неговите декларирани цели като например - изключителната му военна ангажираност с Украйна и то с активна включеност на България в процеса на въоражаване, изключителната свръхзадача, която си е формулирал и реализира, свързана с еврозоната и по-точно - начинът, по който беше постигната тази задача. Т. е нищо от тези свръх задачи и методите на тяхното постигане, подчертавам думата методите на тяхното постигане, не беше подкрепено от болшинството българи. В този смисъл да се хвалиш с нещо без да си доказал ползата от това, което си направил, без да е усетено от обществото, на фона на проблемите с поскъпването на живота, не може да бъде подходящо поведение. За това смятам, че на практика той с всяко свое подобно изявление, включително и с това относно Илияна Йотова за забързване на процедурата, губи, защото звучи неразбираемо и егоцентрично. Два дни прекъсване на консултациите на фона на толкова много загубено време в необходимите реформи и в работата на парламента, не си заслужават коментар. Още повече, че Илияна Йотова върви по процедурата на избор на служебен министър-председател стриктно. Замина да представи България на най-високо място, да подкрепи нашите състезатели. А в момента снимките, в които тя участва, обикалят целия свят. Вероятно Борисов е целял и „стреличка“ в контекста на бъдещите президентски избори, но не уцели.

- Всички партии на консултациите си с Радев, докато бе още президент, поискаха бързи избори. Тя беше през цялото време там като вицепрезидент. За какво са тези консултации сега? 

- Много са важни. Аз смятам, че това е правилна част от процедурата. Тази част на практика губи около седмица. А тази седмица както казах, не е от съществено значение, когато погледнем времето, загубено в парламентарни боричкания, в отсъствието на добре подрадени приоритети вътре в парламента, в пропуск на години. Защо тези консултации са необходими? Ние казваме, че хората, които не са гласували, са от най-голямо значение в момента. Това е и моята теза. Но ние все пак имаме и такива, които са гласували, и които са парламентарно представени. Тоест, когато от едната страна е недоволството на негласувалите, трябва да имаш от другата страна тези, които са структурирали властта и опозицията вътре, за да можеш да добиеш цялата картина на обществото. Остават още три политически партии, но те вече са изказали позиции и може да се прогнозира какво ще се получи накрая на тези разговори - картина на съотношенията на парламентарно представените спрямо кандидатите за служебен премиер. Много ясно разпределяне - и количествено, т. е. като брой политичеки партии застанали зад кандидатите и качествено, от гледна точка на управялващи партии спрямо такива в опозиция.

- Бойко Борисов издаде вече, че Андрей Гюров ще бъде служебен премиер.

- Най-логично е това.

- Но той е бил председател на парламентарна група на ПП, а сега пък бил най-равно отдалечен и може да гарантира честни и свободни избори?

- Битката за честни избори ще бъде много тежка. Нито един човек не може да бъде гарант на този процес. Няма равно отдалечен политик. Да си равно отдалечен като идея, беше унищожена като аргумент в момента, в който промените в Конституцията бяха приети от ГЕРБ и от ППДБ. Тоест всички не са равно оталечени. Въпросът е в относителността и в комплексната оценка. Тази комплексна оценка включва партиите в парламента (в позиция на власт и опозиция) и опозиционното мислене извън парламента. Какво ще стане аз не мога да кажа. Но логично е да се допусне от гледна точка на комплексните му характеристики.

- Комплексната оценка? Той има несъответствие, правен казус... Но очевидно, че този правен казус не пречи. Какво означава още едно нарушение на Конституцията след това за двойното гражданство на Кирил Петков? Вече толкова станаха тези нарушения, че не ни правят май впечатление....

- Предполагам, че на основата на опита на Йотова, този казус ще бъде консултиран с експерти. Нека да го говорят те. Добре. На теб от всички тези пет кой ти харесва? 

- Нито един.

- Но трябва да е някой. За съжаление. Има различни ситуации на избор. В психологията ние използваме в тестовете няколко начина за формулиране на отговор. Например, единият е свободно да си кажеш каквото мислиш без ограничения. Има обаче и така нареченият force choice, ти да си притиснат да дадеш отговор. И когато си притиснат, трябва да използваш принципа на относителността и разбира се проектираш собствените си предпочитания. И тогава става много трудно. На президента сега му е много трудно. В случая говорим за натиска на закона, политическата ситуация и отговорността на ролята.

- „Продължаваме промяната“ искат Гюров, ако не - плашат с протести. Искат силен министър на МВР, кадрови промени в службите, силен министър на правосъдието, който да смени главния прокурор... Какво става? Те почнаха да диктуват на президента едва ли не какво да прави, да прибавим и искането им тя да наложи вето на поправките в изборния кодекс?

- ПП и Гюров в момента не са на една писта. ПП се опитват да се лепнат за Гюров, за да имат политически дивидент, да го използват за политически събития на негов гръб. Смятам, че Гюров е отдалечен от тях в контекста на ситуацията, в която се намира. И за това моето мнение е, че между тях връзката, която са имали в миналото, е разхлабена. Човешките взаимоотношения са в динамика, особено в политиката. Така че разглеждам ППДБ като група, която търси пиар дивиденти от Гюров.

- Това е много интересно. Но в същото време си говорихме с колеги, че ако пак се стигне до купуване на гласове, до невалидни бюлетини при правителство начало с Гюров, тогава ще го отнесат ПП. Или те тогава ще кажат, ама не, той е човек на президента, тя си го избра. Защото ППДБ никога не са виновни, на тях винаги друг им е виновен...

- Разбира се, те никога не са виновни. Но всичко зависи от резултатите на изборите. Фактически виждаме този неолиберален вятър какво донесе в света - хаос, скандали, двойни и тройни стандарти и така нататък. Е, това донесе и в България. Само че много неща ние не знаем. Много ми харесва изречението от Лука свето Евангелие - глава 8 - стих 17: Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве. И то започва да става, явно настъпва такъв период. Много трудно се ориентираш в плюса и минуса, в доброто и лошото ченге. Много трудно, защото живеем в изключително манипулиран свят. Но постепенно скритото става явно и почваш да се ориентираш.

- Нека направим с вас едно сравнение. Изборите ще бъдат на 19 април. Имаше едни и други избори на 19 април, през 1997 година, когато ОДС спечели абсолютно мнозинство. Сега ППДБ искат да повторят това, което направи ОДС тогава. ОДС спечелиха 137 депутати, с 68 повече от предишните избори. ППДБ имат 39. Колко им трябва на ППДБ да стигнат до 121 депутати, както иска Асен Василев? Той иска да повторят СДС от 1997-ма....

- Те защо се сравняват със СДС? Асен Василев иска да прави изкуствена асоциация в главата на хората, обаче в среда и контекст, които не могат да се сравняват. ППДБ не са демократичната десница. Реално хората, които разбират от политика, много добре знаят, че те са представители на лявото. На неолибералното ляво. То има своите характеристики. Икономика, която е малко дясна, малко лява, смесена. Имат леви ценности. Това, което иска да направи Асен Василев, е да вкара изкуствена асоциация в съзнанието на хората, че ППДБ са десни. Един анализатор много дълго ги наричаше „десните“. Грешка, защото те не са десни. Този анализатор им помогна да имат самочувствието, че са наследници на СДС. Заблуждението идва от това, че там отиде и ДСБ, тя пусна малко синичко в червено-розовото. Но в ДСБ останаха левите ценности и десните икономически принципи, т. е. неолиберализма. Десните отдавна ги няма с изключение на някой координатор, който в момента е евродепутат. В тази мешавица и манипулация, няма отговор на въпроса, кой кой е. Асен Василев иска да продължи да манипулира по този начин. И да казва, ние сме десни, ние сме СДС. Не, не, не сте. СДС беше надеждата в момент, когато по-голямата част от обществото тогава вярваше, че след десетина години България ще бъде Швейцария на Балканите. Докато сега обществото е отчаяно от дългото време на безпътица и грешни решения. Когато е отчаяно, то търси спасител, а ППДБ са излъганата надежда.

- И този спасител Радев ли е в момента?
- В момента е той. Разликата между тогава и сега е, че тогава всеки българин вярваше в собствената си инициатива. Сега ние вярваме, че никой няма да ни разреши да бъдем инициативни. Тоест, когато имаш две такива състояния на обществото, ти имаш потребността от силен, авторитетен, а и авторитарен лидер и партия. Последното е много рисково. ППДБ не отговаря на нито една характеристика, която може да даде отговор на отчаянието.

- Добре, Радев се яви публично един път. Но негови снимки и видеа са всеки ден в абсолютно всички сутрешни, следобедни и вечерни предавания, щом стане дума за неговата неизвестна още партия. Изобщо тази „Радевиада“ надминава, според мен, медийното шумотевица около Симеон Сакскобургготски с разни анализатори и пропагандатори, които са всъщност едни агитатори като Слави Василев, Антон Кутев, Андрей Райчев, който предрече цунами за Радев с един милион гласа. Доста очевадно е, че другите не са равнопоставени? 

- По принцип много отдавна по медиите имаме само агитатори. Ние нямаме анализатори. Медийната среда е замърсена, а когато ти се биеш в такава медийна среда, не може без агитатори. Медийната среда трябва тотално да се смени като се започне от обучението. За съжаление, техните модели на Запад също са изкривени. Виждате какво става с медиите в „старите демокрации“. Дадох интервю за чужда медия и ме редактираха. В интервю от 40 минути ми се пуснаха две изречения, не тезата ми, а антитезата. Темата беше еврозоната. Така че това е масово, тук България не е сама. А относно това, че към Радев има такова внимание - ами то е естествено, защото българското общество, може би от години чака алтернатива. И я няма. И до такава степен вече напрежението се натрупа, че хората излязоха на улицата.

- И ППДБ и Радев казват, че те са изкарали хората на улицата.

- И Радев, и ППДБ, и Възраждане. Имаше слух, че и от ГЕРБ са излезли. Там бяха недоволни хора. И следва въпросът - какво желаят? Желаят пълно изчистване на всички тези, които са в парламента. Следователно, тази лелеяна алтернатива трябва да дойде от някъде. Сега от никъде другаде не идва от гледна точка на заявка на силно присъствие, само от Радев. Тогава е съвсем етествено свръхфокусирането върху него. Защото той говори срещу статуквото. Неговото поведение е системно от първия ден на първия му мандат, от първото му изказване в парламента, когато каза на депутатите - остава ви още една седмица.

- Да, точно така беше. Още тогава той обяви война на партиите...

- В тази война падна Бойко Борисов. Предполагам, че той много добре го усети. Но нямаше изход. Всичко след това - сглобките с ППДБ, сегашното правителството - това бяха грешки след грешки в ситуацията, в която беше поставен след появата на Румен Радев. Затова на Радев се приписва автентичната алтернатива. В тази ситуация, бъдещите му гласоподаватели са готови да му простят всичко само и само да махне тези от парламента. Затова и кампанията срещу него е много трудна от гледната точка на мотивите, които събират подкрепящите го. Но трябва да знаем, че спасението никога не е в спасителите, а в обществената имунна система, която позасилихме, но трябва още. Защото битката за демокрация е ежедневна. Няма почивка.

- Те ще му извадят Боташ, „Пътят на Копринката“....

- Въпросът е има ли кой да ги чуе. Това ще го чуят твърдите избиратели на другите партии. Но тези, които искат изчистване на статуквото, може би те няма да го чуят.

- Споменахте президентските избори. По страната броди някакъв форум за демократично действие и търси обща кандидатура за президент на демократичната общност, както се наричат. Смятате ли, че ще се стигне все пак до единна кандидатура? 

- Не виждам как. Те са много малко, а и разделени. СДС го няма, ДСБ го няма... Какво могат да извадят? Някой авторитет от миналото? Има такива хора, но не знам кой авторитет от миналото е свързан с тези хора. Ще има ли някой, който иска да се свържа с тях при положение, че като погледнеш съотношението на избирателите по политически партии - има много малка вероятност да го доведат дори до балотаж. Но, както се казва, мога да бъда изненадана. Някой може да бъде привлечен от камерите...

- Почти е сигурно, че Илияна Йотова ще бъде кандидатът на БСП. А дали Радев и партията му ще я подкрепят или ще предпочете свой човек, за да докаже евентуалната си електорална сила? 

- Няма логика да не я подкрепи. Това е все едно да не подкрепи собствения си тандем в продължение на девет години. Не би било етично и коректно.

Нашият гост

Проф. Антоанета Христова е политически психолог с фокус на интересите върху формиране на политически имидж, политическо говорене, управление на кризи, процеси на взимане на решение, политическо лидерство. Завършила е СУ “Св. Климент Охридски” специалност психология и е получила докторска степен в Института по психология при БАН. Специализирала е в Лозана, Швейцария и политическа психология в Университета в Охайо, САЩ към ISPP. Главен редактор на сп. Психологични изследвания, директор е на Институт за изследване на населението и човека към БАН.