Нешка Робева, пред „Труд news”: Тежко му на Румен Радев, ако дойде на власт

Живеем във „Фермата” на Оруел, управляват ни неговите персонажи

Това, че нашите политици нямат срам, вече го знаем, но че нямат страх от нищо и най-малко от Бога?! Безверници, дори не могат да си представят, как ще 
се разплащат... Това казва пред „Труд news“ Нешка Робева, която освен с успехите на художествената ни гимнастика е известна и с принципните си граждански позиции. Питаме я кога ще се върне нормалността в българската политика, различни ли са новите протести от онези, през 1989 г. и за поколението Gen Z.

- Госпожо Робева, очаквате ли да настъпи нормалност в българската политика?
- Зависи какво разбирате под нормалност, защото в момента в света няма нормалност. Не знам какво разбирате под нормалност. За мен нормалност е спокойствие, защитеност, сигурност. Това няма да настъпи. Когато се насажда напрежение и чувство за несигурност и това се прави, за съжаление чрез медиите, няма как да настъпи нормалност. Вчера прочетох, че в една държава са забранили телевизионни излъчвания от парламента. И то точно по тези причини. Парламентът ни задава тон на изказ и поведение. Мисля, че ако тези шоумени бъдат лишени от възможността да се изявяват, ще се укротят. Начинът, по който се държат и разговарят, начинът по който се обръщат един към друг или към премиер, президент, е просташки. Агресивният, арогантен тон, не ги прави по-убедителни. За съжаление, не вярвам това скоро да се промени.

- Кога се случи опростачването на политиката?
- Аз бях във Великото народно събрание. Оттогава започна. Първо, нека да си спомним картата с черепите. Излезе, че едва ли не на всеки километър е имало лагери, избивания. Тогава започнаха нападките. Като че оная система прекалено много беше въздържала хората и с идването на демокрацията, някои от тях решиха, че всичко е разрешено. Нека си спомним първите жълти вестници. Как един народ може да бъде опростачен - то не е от уста на уста. Случва се чрез медии, чрез училището... Няма да забравя закона за детето! Сега вече започвам да чувам, че родителят не трябва да оставя детето да диктува. То може да има права в определени рамки. Но трябва да знае докъде може да решава нещата. Дълго време се твърдеше, че децата не бива да бъдат обременявани с отговорности. А как без отговорности? Ти му даваш права, но няма никакви отговорности. Виждате какви са резултатите! Дори в момента заиграването с децата от Gen Z...

- Кой се заигра с Gen Z?
- Политиците, разбира се. Младите се изживяват като революционери, а просто ги употребиха. Те станаха удобен параван за тези, които се чудеха как да се измъкнат от кашата, която забъркаха. И в момента, това, което виждаме, предизвиква у мен реакция - затварям телевизора, не искам да гледам. Но много от хората дори не осъзнават, че това е битка на политиците за собствените им кожи. Мислите ли, че всички тези партийни вождове-приказливци се грижат за народа или демокрацията? Толкова е елементарно всичко, че чак ти става обидно.

- Бяхте част от комитета за защита на Русе, участвахте в първите протести. Каква е разликата между протестите тогава и сега?
- Тогава бяха автентични. И никой не ни потупа по рамото. Сега на една част се плаща, на друга се внушава, че това е част от модерността. На младия човек му кажи, че това е модерно и ако не е там е демоде - от друго няма нужда. Присъствах и видях как една млада певица - добро дете, отказа да пее на митинг за християнското семейство. Отказа плачейки, защото приятелите ù, които пък участваха в прайда, ще ù се подиграват. Модерно, либерално - това се насажда в чистите, неукрепнали още души...Няма мисъл, няма размисъл... Самото сегашно образование, признават го и специалистите, не развива логическо мислене. Много от младите не знаят какво значи анализ, не търсят информация... Да се скрият в стадото - това се възпитава. Защото да си различен се изисква смелост, но да го афишираш - лудост. И трябва да си подготвен да понесеш най-тежкото наказание - отлъчването от стадото или от ятото, като Джонатан - чайката... Това обхваща все по-голяма част от народа. Все по-често се чува въпросът, защо да си причинява всичко това? Защо да се разкъсва от колебания, в търсене на истината, когато е нужно само да се отърка в телевизора, много по-лесно е да приеме това, което се говори, а то се говори все едно и също. Ако малките ги попитате за какво протестират, трудно биха формулирали нещо смислено. Те дори не осъзнават, че точно тези, които гласуваха за приемането на еврото и т. н., точно те ги провокираха да излязат на улицата. И сега вижте колко лесно е оправданието! Ако не бяхме паднали от власт, ние щяхме да гласуваме бюджета, щяхме да направим това и онова. Дрън, дрън! Борисов потрива ръце от радост, защото сега излиза чист - препран... БСП си забиха последния пирон в ковчега. Сега пък президента им бил виновен. Той бил разтурил БСП! Как става това? Демокрация?! Нали мечтаехме за демокрация? Какво е това? Плурализъм?! Отдавна се канят едни и същи хора, извадени изпод индиго. Мислят, както трябва. Говорят едно и също - политкоректно. Ако по една случайност се съберат двама на различно мнение, те говорят един върху друг. Ако пък са се споразумели да се изслушват, водещите говорят върху тях, за да не се разбере нищо. Удивително е как за, всеки допуснат до някаква медия, за всичко е виновна Русия! И за белите мечки е виновна...

- Но и в протестите през 1989 г. студентите бяха на първа линия. Не беше ли така?
- Да, така е. Прави се едно и също. Изваждат се млади хора, те до голяма степен го приемат с енергията, която носят. За повечето от тях протестът е игра, те се веселят. „Кой не скача е дебел“, преди беше „Кой не скача е червен“. Е, когато видях на първа линия най-правоверните от партийната организация на „Левски“ да подскачат, както и моя колежка, която беше кандидат член на ЦК на БКП после при царя, при Бойко, след това при ПП. При всеки който е на власт. Помните ли тримата, които оглавиха студентските протести през 1989 г. И тримата заминаха в САЩ. Вече всички знаем от кого се финансират т. нар. протести за демокрация - срещу тоталитаризма, срещу авторитаризма - по един и същи начин се правят. Имам два случая, които силно са ме впечатлили. Единият беше по време на Олимпиадата в Сеул. Разговарях с обикновени хора, които казваха: „Ние доказахме на американците, че можем да правим икономика по-добре от тях. Сега ще им докажем, че можем и да живеем по-добре от тях“. Е, само след година почнаха техните студентски бунтове за демокрация, а Южна Корея имаше демокрация, но имаше и ред. И се срина. Другият случай е площадът „Тянанмън“, където се обясняваше за хиляди загинали. Да, загинали имаше, както при всички големи сблъсъци. Китайците бяха минали през тежките времена на културната си революция, където за да се запази властта на Мао, се лансираха силно надъхани, невежи, младоци. Можещите и знаещите, които бяха заплаха за властта, бяха унищожавани. Стигнаха до това хората да падат като мухи по улиците и да ядат корите на дърветата... Без да знам китайската поговорка, че вървейки напред, трябва да гледаш напред, когато при нас започнаха с картите с черепи, аз казах: „Не можеш да вървиш напред, гледайки назад“. Трябва да се затвори тази страница. Живеем във „Фермата“ на Оруел, управляват ни неговите персонажи.Стигнахме до там че вече на никого не можем да имаме доверие. Видяхме ги всички.

- Какви са според вас шансовете на Румен Радев на изборите?
- Зависи с кого ще тръгне. Още не знаем с кого тръгва. Иска ми се наистина да има промяна. Хубаво би било да имаме мъже, които мислят за държавата и народа си. Има едни, които по цял ден говорят. Говорят от името на народа, но ако някой каже, че Радев е очакван от народа, веднага скачат, кой им е разрешил да говорят от името на народа? Откъде знаят какво иска народът? Присвояват си дори привилегията само те да знаят, само те - политкоректните имат това право. Изобщо лудостта е пълна. И все пак, аз като част от този народ, чакам Радев. Ще бъде твърде жестоко, ако и този път се повтори историята с царя. Това, че нашите политици нямат срам, вече го знаем, но че нямат страх от нищо и най-малко от Бога?! Безверници, дори не могат да си представят, как ще се разплащат... Радев се извини на народа си. Така и трябва. Само който не работи, той не греши. България има специален ден, в който по традиция искаме прошка. Аз като знам колко грешки съм направила, нямам право да съдя никого. Но те?! Те затова са умни и красиви и безгрешни, защото от сутрин до вечер обикалят телевизиите и от позицията на своята непогрешимост раздават правосъдие. Мисля, ако изобщо ми дават право на това, че Радев трябваше да подкрепи още в самото начало, референдума за еврото. Задавам си един въпрос - защо се бързаше толкова? Защо изведнъж така се забързахме за еврото, защо не ни приемаха, когато бяхме в по-добро положение. А сега изведнъж, дори знаейки, че са фалшифицирани данните, ни приемат и ни приветстват. Ето, това е въпросът. Не може две години да нагнетяваш напрежение, хората изплашени, цените хвърчат нагоре... Идва еврото и цените не спират да растат. За какво става въпрос? Протестите?! Борисов наистина има за какво да им благодари - измъкна се. ППДБ яхнаха вълната. Ако президентът спечели изборите, тежко му. Защото, ако той дойде на власт, в смисъл ако има толкова депутати, че да може да състави правителство и да управлява, не му завиждам. Демократичният хор на оплаквачките, ще се пръсне да повтаря, че той и само той, носи отговорност за всичко! Мисля, че трябва да застане пред народа и както японския министър председател навремето казва: Мога да ви обещая първата година купичка ориз за всички, втората година ще имате и за вечеря, а за третата година ви обещавам и за обяд. Безумните дългове, които натрупахме, крадливото, некадърно и корумпирано управление, години наред. Разрухата. Пет процента от БВП?! За НАТО? Раздаването на „помощи“ на Украйна, когато ние най-много се нуждаем от помощ. Когато народът ни е изоставен и абсолютно обезверен, ще бъде наследството за Радев.

- Бяхте много близка с Ванга. Сега пишете книга за нея. Докъде стигнахте?
- Не, не за нея. Пиша книгата, която тя ми поръча преди повече от 40 години и която установих, че пиша вече шеста година... Винаги съм приемала Ванга като учител - какъвто е Петър Дънов, Сен Жермен, Мория, Нострадамус... Това са големите учители на света, които идват, за да подпомогнат човечеството в тежки времена. Изпитвам чувство за вина и много съжалявам, защото тя искаше да ходя много по-често при нея, да си говорим и да ми каже някои неща. Но тогава така бях вързана за гимнастиката, че светът да се стовари, не мърдах от залата. Тя самата понякога се оплакваше, че има много неща да предаде, но няма до себе си хора, на които може да ги повери... Има нещо, което сега е актуално. Мнозина не вярват, други - вярват и то на всичко, дори на това, което не е казвала. Аз споделям само това, което лично съм чула: „Нема Америка да ни помогне, пак Русия ке ни спаси!“. Направете сметка, че го е казала преди повече от 30 години. Точно преди да влезем в НАТО. Много се чудих тогава на казаното, защото в този момент изглеждаше, че Русия не може себе си да спаси, та нас. И се чудех от какво ще ни спасява Русия? Сега вече не само аз, всички го виждат и усещат - скоро България ще има нужда от протегната за помощ ръка... И нека плямпалата си затворят устата, защото България не са те. Защото народът ни не е София. Хайде да помислят и за другите и на първо място за българите, не за партньорите си и за това да бъдем лоялни към тях. Да си припомнят, че когато са се клели, са поели, като първо свое задължение, да бъдат лоялни към народа си.

- Кога ще прочетем тази книга за живота ви?
- Когато и ако я напиша. Оказва се сложна работа, особено ако си дал обет да се придържаш към истината. Трудно пиша, защото трябва да подбера и оставя на лист хартия есенцията от спомените на един толкова динамичен, наситен със събития живот. Не, не са медалите на първо място, нито ордени и грамоти почетни знаци и какво ли не друго. Във времена, в които безскрупулно се лъже и пренаписва историята ни, приемам като моя отговорност и тежко задължение, да споделя познанието си за едни тежки - следвоенни времена. Времена изпълнени с надежда, вяра и подем най-вече сред младите, не да си тресат телесата, подскачайки по площадите, а да работят, да учат... Да строят сами бъдещето си... Да разкажа и за многото допуснати грешки. Преживени времена. Трудно се пише...

- Кои са последните уроци, които научихте от живота?
- Не съм ги научила. В института, за да си осигуря време за тренировки, имах перманентни сесии. Учех непрекъснато, за да не си помисли някой да ми ходатайства. И сега съм запазила навика да уча перманентно. Мисля, че когато си отида от този свят, ще оставя след себе си много ненаучени уроци...

С Нешка Робева са свързани едни от най-големите успехи на българската 
художествена гимнастика. Тя беше и депутат от IX Народно събрание и в 
VII Велико народно събрание, откъдето подава оставка. Съосновател е на 
Сдружение “Мати Болгария” и член на Управителния съвет на Фондация 
“Ванга”.
През 2000 г. спира треньорската си дейност. Създава трупа от 35 
момичета и момчета (“Нешанъл арт”), с която си поставя за цел да 
представи съвременна интерпретация на българския и балканския фолклор.
Робева е режисьор, сценарист, хореограф, продуцент на музикално-танцови 
спектакли, добили изключителна популярност, като: “Два свята”, “Орисия”, 
“Готови ли сте”, “Триптих. Трупата на Нешка Робева има близо 1000 
представления в страната и чужбина, преминали при голям успех.