Проф. Андрияна Андреева, областен управител на Варна: Инфраструктура, ВиК и транспорт са големите проблеми на общините

Кметовете искат „бърза писта“ за съгласуване на проекти

Няма как да принудим кмета на Варна да махне шатрите пред „Хоризонт“

Как влизат общините във Варненска област в годината на въвеждането на еврото, какви са най-болните им проблеми, по какви проекти работят и може ли липсата на бюджет да ги провали, наказани ли са частниците, които оградиха и експлоатират държавни терени в Морската градина на Варна и как се сбъдват добри инициативи при липса на финансиране, разговаряме с областния управител на Варна проф. Андрияна Андреева.

- Във Варна заработи Областен център за координация на наблюдението и контрола във връзка с въвеждането на еврото. Какви са констатациите след първото му заседание, проф. Андреева?

- Добрата новина е, че благодарение на множеството превантивни срещи съвместно с ОДМВР, социалните служби и разпространените информационни материали до момента в общините няма подадени сигнали за нередности, липсва и напрежение, дори в най-малките населени места. Решено бе, всички общини от региона да посочат на електронните си сайтове телефонни номера и конкретни служители, на които хората да подават сигнали, свързани с въвеждането на еврото. Множество такива има в НАП, най-често за недостиг на евроцентове и банкноти в малките пощенски клонове, както и за съмнително повишение на цените в търговски обекти. За необосновано поскъпване на стоки и услуги и за неправилно връщане на ресто от началото на годината в КЗП във Варна са постъпили 453 сигнала. От октомври 2025 г. до средата на януари инспектори от комисията са проверили 729 обекта. Съставени са 32 акта и наказателно постановление на фризьорски салон. Подписани са и 13 споразумения с търговци, които ще си платят глобите. Резултатите от работата на институциите в областния център ще се обновяват ежеседмично и ще се предоставят както на МС, така и на обществеността.

- В края на миналата година подехте инициатива „12 стъпки към бъдещето на област Варна“ и обходихте общините в региона, за да се запознаете с най-сериозните им проблеми и с предстоящите проекти. Бихте ли обобщили изводите от тези срещи?

- Проведох срещи в осем от 12-те общини. Останалите предстоят скоро, след което ще изготвим интерактивна карта с приоритетите и целите на общините в региона. Те са различни. За Провадия, например, фокусът е върху туризма, тъй като там се намира праисторическият комплекс Провадия - Солницата, но липсват къщи за гости и хотели. В Дългопол предстои откриването на общински старчески дом, публично-частно партньорство с такъв проект подготвя и Долни чифлик. Общите проблеми на всички общини са с инфраструктурата и ВиК. На някои места водопроводите са толкова стари, че са като лейка и загубите на вода са огромни. В общини като Аврен бурното строителство създава допълнителни проблеми, защото освен че мрежата е амортизирана и капацитетът ù се оказва недостатъчен. Нуждата от модернизация на училищата в малки населени места е друг акцент, защото много от жителите им пращат децата си да учат в областния център. Тук обаче открихме и добър пример - Професионалната гимназия по селско стопанство „Свети Георги Победоносец“ в Суворово.

- С какво ви впечатли тази гимназия?

- В район със смесено население е изградено училище на бъдещето, което привлича деца и преподаватели от цялата област. Дори един от водещите учители всеки ден пътува от Русе. Преди време гимназията е била пред затваряне заради малкото ученици, сега в нея се обучават над 250 деца. Паралелките имат съревнования по иновации, в които разработват не идейни, а реални проекти. За миналата година с европейски средства са реализирани 41 проекта. Един от тях е интерактивна пейка, която ще бъде монтирана в сградата на областната администрация. Освен за зареждане на мобилни устройства, на нея има екран, на който потребителите ще намират полезна информация за предлаганите услуги.

- Туширан ли е проблемът с недобрата транспортна свързаност между общините в региона, който беше сочен като основен от кметовете предишни години?

- Този проблем още е актуален, дори на някои места се задълбочава, защото след въвеждането на еврото превозвачи се отказват да поддържат линии. Младите жители на селата се движат основно с леки коли, а възрастните пътуват по-рядко и така интересите на частните превозвачи не могат да се удовлетворят. Като в омагьосан кръг сме, тъй като нормативната уредба, която разрешава дофинансиране от държавата, касае само планинските и труднодостъпни райони. В малките общини в региона има и отчетлив проблем с административния капацитет - не достигат хора и заплатите са ниски. Управлението на отпадъците и предотваряването на наводнения също са теми, по които работим заедно, въпреки че по закон правомощията ни са разделени - общините имат ангажимент за урбанизираните територии, а областният управител - за неурбанизираните.

- С труда на затворници и техническа помощ от общините организирахте почистването на рискови дерета и речни корита. Това ли е оптималната формула за предотвратяване на опасността от наводнения? 

- При хроничната липса на средства този механизъм на действие се оказа добър. Всяка година при съставянето на бюджет искаме средства за почистване на дерета и речни корита, но от началото на мандата ми такива не са отпускани, включително и от междуведомствената комисия. Имахме предписания от БДЧР, а и локалните наводнения през 2024 г. в Белослав и на други места ясно показаха, че има селища, които са в опасност при екстремно време. Започнахме организацията през август и до края на октомври почистихме най-рисковите осем дерета и речни корита на територията на три общини. Наши служители транспортираха лишени от свобода с леки присъди, кметовете оказваха съдействие при изнасянето на отпадъци и усвояването на извадения дървен материал. Остана едно опасно непочистено дере - т. нар. Бял канал в промишлената зона на Девня. За него имаме предоставен идеен проект от „Агрополихим“. Направена е количествено-стойностна сметка, която сме подали в междуведомствената комисия с искане от бюджета за тази година да се отпуснат близо 400 000 лв. Не зная дали това ще се случи, но имам уверението на директора на затвора във Варна, че сътрудничеството ни може да продължи.

- Какви са исканията на кметовете към централната власт? 

- Кметовете искат „бърза писта“ за придвижване на преписки, защото има случаи, в които стриктното спазване на административните процедури отнема изключително много време. А финансирането на различни проекти е обвързано с фиксирани срокове и ако документите на общините не се разглеждат приоритетно, няма как да се случат нещата. Затова, поне на ниво областна администрация се стараем да осигурим такава „бърза писта“.

- На каква писта са в момента общините и областната администрация в държава без приет бюджет?

- За съжаление, това не е новост. През 2024 г. работихме по този начин с поредицата от избори и с два служебни кабинета. Сега ще има малко повече затруднения с оглед преминаването към еврото. За нашата администрация има несигурност за средствата, които бяха предоставени в бюджета за 2025 г. и трябваше да бъдат прехвърлени в този за 2026 г. за ремонт на брегоукрепителни съоръжения. В региона те не са малко, амортизирани са, а някои са опасни. Има проекти, по които са обявени обществени поръчки.

- Проблемът с рушащите се буни е дълголетен. Кои са най-опасните и тези с шанс за скорошен ремонт?

- Най-скоро може да се случи ремонтът на пирса на Галата. Той е оценен на 9 млн. лв. и ще имаме избран изпълнител до края на януари, но той ще започне работа, когато бъдат осигурени средствата. В напреднала фаза са проектите за реконструкция на буните край Кранево. За останалите засега сме поискали средства само за обследване. Миналата година междуведомствена комисия обходи и картотекира всички брегозащитни съоръжения в региона. На буните в най-тежко състояние бе направен и водолазен оглед. След него започнаха процедурите, за които сега се надяваме да бъде осигурено финансиране. В тази листа не влизат четирите буни по крайбрежната алея във Варна. Те са в урбанизирана територия и ангажиментът за тях е на общината и на МРРБ.

- Каква е оценката Ви за работата на общинските съвети, чиито решения имате право да връщате и оспорвате по съдебен ред?

- Изключително добре работим с общинските съвети. Ако дадено решение бъде върнато, то е с описани мотиви и местните власти се съобразяват. Най-много от началото на мандата ми през 2023 г. са върнатите и оспорени решения през първата година. Тогава е имало 2156 решения на общинските съвети в региона, от които са били върнати 13, а по съдебен ред са били оспорени две. През следващата 2024 г. са разгледани 3305 решения, върнати са само 3 и те са били преразгледани в срок. През 2025 г. от 2894 решения върнатите са 9 и няма оспорени по съдебен ред. Нещата вървят към добро. Допусканите нарушения са минимални и не са умишлени. Често става дума за липса на достатъчно мотиви или за неразглеждане на решения в комисии, преди да влязат на сесия. Имаше такъв случай във Варна, но съветът сам се коригира. Същото важи и за останалите общини.

- Областната администрация вече е собственик на дрон. Кога ще го вкарате в експлоатация и за какво ще го ползвате?

- Придобихме дрона преди два месеца. Наши служители се обучиха да работат с него, помощ оказват и от ВВМУ, което има опит в наблюдението на морските пространства с висок клас дрон. Той е голямо предимство при определени кризисни ситуации. През пролетта с него ще наблюдаваме безстопанствените плажове, за да имаме ясен поглед, преди да обявим поръчки за водно спасяване. Дронът ще подпомага и комисията за наблюдение на деретата и речните корита, както и борбата с незаконното къмпингуване, което продължава да е проблем за повечето крайморски общини. Взаимстваме добрата практика от Бургас, защото набюденията с дрон после ще се прилагат към административнтите преписки. Той ще ни е от полза и при проверка на сигнали за неправомерно ползване на държавни терени.

- И без дрон след преглед на държавните имоти в Морската градина миналата година сформирана с Ваша заповед междуведомствена комисия откри серия нарушения с северната част на парка - оградени терени, ползвани без разрешение и наем за паркинги, барове. Какво се случи след това - имаше ли санкции и освободени ли са вече заграбените терени?

- Голяма част от Морската градина е предоставена на Община Варна с договори за управление. Многократно искахме информация от местната администрация за схемата на преместваемите обекти, както и за приходите от тях, за да оценим коректно дали имотите се ползват в съответствие с клаузите на договорите. За съжаление, комуникацията ни с общината не е добра по тази тема - и преди, и след проверките. През декември ги уведомихме, че има риск от административни санкции. За голяма част от установените нарушения санкции трябва да наложи общината като стопанин, но и до момента нямам информация дали това е сторено. Опция за държавата е развалянето на договора или на части от него, но това поставя въпроса за бъдещото стопанисване и финансиране на поддръжката на парка. Информирали сме МРРБ за казуса. През март отново ще сформираме междуведомствена комисия, в която ще поканим и представители на общината. Тя ще извърши повторна проверка за стопанисването на държавните имоти в Морската градина. Ако се установи, че не са предприети действия и нарушенията продължават, ще поискаме указания от Министерския съвет как да процедираме относно договора за управление на Морската градина.

- Значи ли това, че общината е лош стопанин на Морската градина? 

- Не мога да дам категорична оценка, тъй като резултатите показаха, че като цяло паркът се стопанисва по предназначение с изключение на описаните нарушения. Но липсва комуникация с общината.

- Сред описаните нарушения бяха и шатрите пред комплекс „Хоринонт“, собственост на фамилията на кмета Благомир Коцев. Поискахте от РДНСК да ги премахне, но дирекцията прати казуса в общината, която стопанисва парка. Последва мълчалив отказ и отнесохте въпроса до съда. Има ли негово решение?

- За съжаление, това се оказа Параграф 22. Обжалвахме мълчаливия отказ за премахване на шатрите от поляната пред „Хоризонт“. Има влязло в сила определение от 28 май 2025 г. на Варненския административен съд, който намира, че не е налице годен за оспорване административен акт, тъй като кметът не е обръзван с искането на трето лице, каквото в случая се явява областната управа, да издаде заповед за премахване на преместваеми обекти. С две думи - няма как да принудим кмета да премахне шатрите.

- През ноември във Варна заработи Зелена зона и стана ясно, че общината е разчертала платени паркоместа върху държавни имоти, които не са деактувани. Депозира ли вече кметството нужните книжа, за да прибира правомерно такси?

- По този казус комуникацията ни върви доста по-добре. Всички терени, които още са държавни, бяха изключени от обхвата на Зелена зона. Продължава депозирането на документи, за да можем да деактуваме имотите. Проблем е, че в повечето от тях има по няколко идентификатора и това бави процеса. Но няма как да разрешим да се събират общински такси върху държавни имоти.

- Миналата година областната управа подписа меморандуми за сътрудничество с Икономическия университет и ВВМУ, а сега подготвяте такъв и с Медицинския университет. Каква ще е каузата му? 

- Тази година Медицинският университет във Варна навършва 65 години. След разговори с ректора проф. Димитър Райков определихме водещата ни обща инициатива да е „Здраве близо до хората“. Фокусът ще е върху образователния, научния и експертния потенциал на преподавателите и изследователите. Студентите от горен курс заедно с менторите си ще обходят общините от областта. На терен ще мерят кръвно, ще правят кардиограми и ще провеждат беседи за превенция на различни социално значими заболявания. Същевременно ще се набележат водещите заболявания в различните части от региона, за да се види дали има нужда от промяна на държавата политика.

Нашият гост

Проф. Андрияна Андреева е доктор по право. Преподава от 1996 г. в Икономическия университет във Варна. Била е ръководител на университетския център по медиация и и е ръководител на катедра “Правни науки”. Участник е в множество научни проекти, автор е на множество научни статии, студии, монографии, автор и съавтор на над 20 учебника и помагала в областта на публичното, трудовото и осигурителното право. Член е на Съюза на учените - Варна и на Българската асоциация по трудово право и обществено осигуряване. През юли 2023 г. с решение на Министерски съвет е назначена за областен управител на Варна.