Специфичната необичайност на историята "Петрохан" я направи толкова "интересна" за нищене

По принцип не желаех да коментирам трагедията в Петрохан/Околчица, но сега ще си наруша принципа, за да призова и всички останали вече да се поуспокоят и да я коментират по-малко. 

Прекалява се не само с воайорството и често дори злорадството спрямо трагедията на едни хора и близките им (с всичките им очевидни проблеми), но и с опитите за философстване по темата на общо основание.

Имаме по-релевантни неща за нищене в контекста на рекордни протести преди два месеца и предстоящи избори след още два. 

Според мен са абсолютно погрешни опитите да се правят гръмки и генерални заключения за състоянието на българското общество на база този много особен случай. Това няма да доведе до нищо полезно.

Реалността е, че става дума за една наистина много специфична и необичайна за нашите географски ширини история. И трябва да бъде разглеждана само и единствено като особен куриоз, на какъвто е много малко вероятно отново да станем свидетели скоро. 

Това мисля, че е пределно ясно след интервюто на Генка Шикерова и Миролюба Бенатова с майка на едно от децата, които през годините са живели с групата на Калушев и която явно е последователка на неговите "духовни учения".

Препоръчвам на всеки да гледа интервюто (линк в коментарите), защото то е много подробно и категорично демонстрира колко специфична и необичайна е цялата ситуация.

Именно тази специфична необичайност на историята я прави толкова "интересна" за гледане и нищене.

Но особено интересните куриози за съжаление обикновено не са особено полезни за вадене на общи заключения. Камо ли за вземането на решения относно управлението на обществото.

По дефиниция нещата, които са необичайни НЕ СА неща, от които можем да извадим някакви общовалидни заключения. Затова и са неадекватни опитите за поставяне на "диагноза" на менталното и духовно състояние на българския народ в неговата съвкупност на база този случай. Просто противоречи на логиката. 

Това е проблемът с масовото философстване по темата. Чисто статистически будистите от точно тази разновидност, с точно толкова фанатична обсебеност във вярванията си са толкова голяма рядкост, че случаят Петрохан/Околчица най-вероятно вече е причинил пълното им изчезване по нашите географски ширини. Малко по-често срещани, но все пак доста редки са жените като интервюираната, с нейната специфична комбинация на психологически профил и социална среда.  

Със сигурност има големи пропуски на държавните институции що се касае тази трагедия, на много различни етапи. Важни са и въпросите към определени политически фигури, които не само са се познавали с Калушев и неговата група, но са дарявали пари и са подписвали държавни договори с тях. 

Да, това са проблеми, които занапред трябва да бъдат коригирани, но дори и те са донякъде разбираеми на този етап с оглед на необичайността на целия случай. Това, което за нас е невероятен куриоз е такъв и за хората, които работят в държавните институции. 

Не всеки ден попадаш на еко радикал-будистки суициден култ.

Нека приемем този случай за това което е - огромна трагедия, но и огромен куриоз - и да продължим напред към теми и проблеми, които са много по-общовалидни и релевантни за обществото ни като цяло. Преди два месеца имахме най-масовите протести от десетилетия, а след два месеца ни предстоят парламентарни избори. Има много по-важни неща, върху които да си фокусираме вниманието в момента. 

Дори не споменавам тази част от "аудиторията", за която някаква държавно-мафиотска конспирация е убила Калушев и другите. С оглед на най-скорошните разкрития и особено това интервю вчера тази теория вече е очевидно несъстоятелна.