Трагедията "Петрохан" е само началото… (на края) на неолибералния политически цинизъм

Години наред в България се води системна пропагандна война срещу институции, икономически конкуренти и политически опоненти. Тя се генерира от огромна мрежа от неправителствени организации, псевдополитически партии и контролирани медии, в които действат индоктринирани публични говорители - анализатори, журналисти, политици и лобисти. Към това се добавят и организирани групи за деструктивен уличен натиск. Всичко това логично доведе до трагедията „Петрохан“. Но тя не е изолиран случай - тя е само началото. Подобни събития тепърва ще ни шокират и ще разтърсват обществото. Това е неизбежно. И както винаги, виновните ще бъдат първите, които ще обвиняват държавата, ще разпространяват конспиративни теории и абсурдни версии, за да прикрият собствените си следи и да продължат да рушат.

Трудно е да се намери трезв и разумен човек, който да не е осъзнал, че сектата „Петрохан“ е пряка издънка на неолибералния политически цинизъм, представян у нас от три политически формации - „Продължаваме промяната“, „Да, България“ и Зелено движение. Очевидно е, че политици от върховете на тези формации са протектирали лама Ивайло Калушев и адвокат Ивайло Иванов, двете ключови фигури в сектата и нейните основни контактни точки с външния свят. Единият е вербувал семейства, които да му поверяват за „обучения“ проблемните си деца, а другият е използвал юридическите си познания, за да осигури на организацията на т.нар. „рейнджъри“ с гръмкото название „Българска агенция за контрол на защитените територии“ достъп до финансов ресурс. Този ресурс идва или от държавата, или от чуждестранни донори и фондации, или от частни спонсори, като всички те по един или друг начин са свързани с „Продължаваме промяната“, „Да, България“ и Зелено движение.

Тук са необходими две уточнения. Първо, включването на Зелено движение съвсем не е случайно. Формацията беше част от коалицията „Продължаваме промяната -Демократична България“, но я напусна заради вътрешни спорове за лидерство. Второ, отсъствието на „Демократи за силна България“ в тази схема е логично. Макар и сериозно претопени от неолибералната интоксикация на коалицията ПП–ДБ, остатъците от ДСБ все още демонстрират някакви наченки на разум. Дори лидерът им Атанас Атанасов публично се разграничи от истеричното замитане на следи, което демонстрира партийната върхушка на „Промяната“ и „Да, България“.

Случаят „Петрохан“ през 2026 г. всъщност представлява логична еволюция на кръга „Арго“, възникнал през лятото на 2017 г., след като негови представители достигнаха до реалната власт. Преди осем години и половина в малък ивент център на бул. „Витоша“ се провеждат поредица от неформални срещи между политици, общественици, анализатори, журналисти и агенти на чуждо влияние, гравитиращи около олигарха Иво Прокопиев. На тези срещи се обсъжда създаването на политически проект с амбицията да се превърне в първа политическа сила, както и да осигури контрол над съдебната власт, и по-специално над прокуратурата. Част от тези разговори са публично известни и показват ясно механизма на действие: 

Антоанета Цонева (по това време ръководител на НПО-то „Институт за развитие на публичната среда“, а по-късно депутат и организационен секретар от „Да, България“): „Може би да се върнем към предишни договорки. Тази платформа на чисто да бъде подкрепена от тинк-танк фондация, защото е чиста форма да се финансира такава дейност. Това е свързано и с организационния въпрос. За да правиш сказки, трябва някой да плати бензина. Примерно, Христо може да обяви тая платформа около времето на оставката си, чисто символно. Точно 1 г. след 9 декември може да заяви подобно нещо през някакъв манифест, обръщение и оттам нататък да се види има ли хора и структури, които биха влезли в това нещо.“

Иво Прокопиев: „Как да канализираме енергията в политически проект и как да максимизираме резултата? Трябва ни неправителствена организация, която да започне да се занимава с първата част на задачата – да държи връзка с чувствителността…

Дошъл е моментът всеки ясно да каже в коя от двете части на проекта участва – в гражданския филтър или в активната политика. Съвсем ясно искам да го чуете – нямам желание да ставам действащ политик. Аз бих участвал активно в гражданската част с всичко, което знам и мога, и с целия ресурс, с който разполагам, в структуриране на отношения и т.н…

В момента много висока топка ни е вдигната. За мен най-добрият вариант е още утре да има комуникация, че има такава инициатива. Инициатива „На чисто“ за промяна на политическата система. Това е инфраструктура, целяща да обедини всички, които не искат да правят избора между теб и Радан…“

Христо Иванов: „Министър в затвора“ е най-добре. (Смях.)

В края на 2021 г. амбициите на кръга „Арго“ се реализират. „Продължаваме промяната“ става първа политическа сила и заедно с „Демократична България“ и Зелено движение, с подкрепата на БСП и ИТН, на власт идва правителството с министър-председател Кирил Петков. Започва масово раздаване на постове, а множество активисти от неправителствения сектор директно навлизат във властта. Паралелно с това се създават и нови НПО-та, чиято основна цел е усвояването на финансов ресурс - независимо дали става дума за европейски фондове, чуждестранни донори или средства от националния бюджет. Този ресурс се насочва към мрежата на олигархичния кръг на Сорос и “Капитал“, който вече има сериозно влияние върху изпълнителната власт и водеща роля в парламентарното мнозинство.

Докато властта се овладява от т.нар. „добри сили“, групата около лама Ивайло Калушев вече е в България. Ивайло Иванов получава разрешение за притежание на 16 огнестрелни оръжия, а Ивайло Калушев за „скромните“ два бойни пистолета. Само седмици след встъпването на кабинета „Петков“ Калушев включва майка си и пастрока си в НПО-то „Българска агенция за контрол на защитените територии“, чийто председател става юристът Ивайло Иванов. Организацията си поставя уж благородната цел да „опазва природата“ в района на „Петрохан“. Скоро след това следва и експресен договор с Министерството на околната среда, ръководено от Борислав Сандов и Тома Белев от Зелено движение.

Отново да си припомним, как години по-рано Антоанета Цонева пророчески ще каже: „За да правиш сказки, трябва някой да плати бензина.“ Кабинетът „Петков“ обаче рухва и плащането на бензина спира. На негово място се появяват спонсори от върха на кръга на Сорос и „Капитал“, публично обявени от самото НПО. Сред тях са Саша Безуханова и Атанас Симеонов, а вероятно и други, но и те свършват.

Какво всъщност виждаме? Властова протекция за НПО, създадено като форма на паралелна държавност с цел източване на финансов ресурс и в перспектива подмяна на Агенцията по горите. Увлеченията на лама Калушев към квазибудистки учения, месиански фантазии и влечението му към малки проблемни момченца, част от които очевидно е експлоатирал и сексуално, в онзи момент са възприемани като второстепенен детайл. Детските лагери, природозащитната реторика и образът на „добри самаряни“ са служили като удобен камуфлаж за много по-мащабна цел, а именно изграждане на национална мрежа от „рейнджъри“ и установяване на контрол върху държавните горски масиви, с политическата протекция на прокситата на кръга „Капитал“.

Реалността обаче се оказва по-сурова и от зимата в Балкана. Плановете не се реализират, властта остава недостижима за ПП–ДБ, а спонсорите постепенно започват да се оттеглят. „…нямаме никакви сили повече да се борим с тази кочина…“, пише Ивайло Калушев в предсмъртното си съобщение до майка си.

Случаят „Петрохан“ е диагноза за състоянието на българското общество, поразено от тумора на неолибералната идеология на Сорос и „Капитал“. Ако само едно НПО в сферата на екологията показва подобна дълбока обвързаност с властта, политиката и бизнеса, то можем само да си представим какво се случва в останалите сфери на обществения живот.

Олигархичният модел обхваща стотици неправителствени организации в правосъдието, образованието, здравеопазването, екологията, градоустройството, културата, медиите и доброволчеството. Това е тежка патология на обществените отношения. И днес всички тези „граждански активисти“, заедно с политическите проксита от ПП-ДБ, са мобилизирани да защитават педофилската секта на самозвания гуру психопат, убил дете, изоставено от собствените си родители.

„Петрохан“ не е просто ПП–ДБ. Той е част от кръвоносната система на олигархичния кръг на Сорос и „Капитал“. Това са всички онези хора, за които държавата е „кочина“, защото не я контролират и затова трябва да бъде разрушена. Хора, които системно насаждат недоверие към институциите и омраза към всеки инакомислещ, лепейки етикета „мафия“ на всичко, което не е тяхно. Хора, които са готови да излязат на улицата, защото мнозинството е направило различен от техния избор. Хора, за които православието е „путинизъм“, традициите са демоде, семейството и двата пола - мъжки и женски, са форма на насилие.

Сега си дайте сметка колко още като лама Калушев има сред същите тези „умни и красиви“ жълтопаветници, готови да те гръмнат в гръб…