Между недоверието и лудостта: когато всяко убийство става политически заговор

Мафията е навсякъде. Фактите - никъде

Проблемът започва там, където съмнението вече не се опира на никаква логика, а се превръща в норма

Помните ли какво се случи преди четвърт век, на 16.03.2001 година? Тогава Даниела Терзийска се обажда на мъжа си, който е таксиметров шофьор, че 3-годишният им син Пепи е отвлечен от руси мъже с черно BMW. Малко по-късно същия ден в Южния парк е намерен трупът на удушеното им дете.

Само за часове жълтите автомобили блокират парламента и изходите на София. Множеството крещи „убийци“, „мафия“, „оставка“, като настояват цялото правителство, редом с министър-председателят в онези години - Иван Костов, да поемат политическа отговорност, защото държавата е неспособна да осигури сигурността на гражданите си, докато мафията вилнее и убива - дори деца.

Когато в ранните часове на следващия ден криминалистите разкриват, че убиецът е майката, която се оказва психично болна, макар протестът да спира и таксиметровите шофьори да се разотиват, съмненията остават. Според много хора Даниела е била принудена да признае несъществуваща вина, съзира се дългата ръка на мафията, валят конспирации, появяват се твърдения за записи от камери, които уж я показвали с детето часове след като Пепи бил обявен за мъртъв, намесват се теории за дългове на бащата към мутри, предполагаем свидетел, който уж твърдял, че наистина преследвал черно BMW с двама мъже вътре.

Обществото е настръхнало и трагедията се отчита като поредното несправяне на властта със силовите структури по онова време, като за мнозина това остава и единствената вероятност - по някаква неразкрита и до ден днешен причина причина, момченцето се е оказало в центъра на разчистване на сметки между престъпници и е убито погрешка или за назидание, даже и че детето е убито с цел дестабилизация на страната в края на мандата на правителството на СДС.

Години по-късно и бащата на Пепи дава интервюта, в които вече твърди, че не вярва, че бившата му вече съпруга е убила детето им. Тя, по думите му, била грижовна, всеотдайна, никога не му се е скарала и повишила тон, никога не го е ударила. Не спират и спекулациите, че майката просто е била най-удобният виновник, с която управляващите са си измили ръцете, прикривайки истинския убиец.

Именно това са и годините на най-кървавото разчистване на сметки между лица от подземния свят. Мутрите са успели да овладеят редица сектори, управляващите са безсилни и обвинявани, че им осигуряват чадър. Сред хората се увеличава чувството за безнаказаност, за това че никой не може да ги защити, че държавата не просто липсва, тя е детронирана, или по-лошото - дори е част от подземния свят.

И въпреки че полицията и разследващите си свършат прецизно и бързо работата, до ден днешен много хора не вярват, че Даниела Терзийска е удушила детето си...

Години по-късно, през 2018 година, е брутално убита телевизионната водеща Виктория Маринова. Малко след това е задържан циганинът Северин Красимиров. Установено е, че в деня на убийството той я пресреща и завлича в храстите, където брутално я изнасилва, нанася ? жесток побой и я убива. Само часове след трагедията в интернет пространството вече е разпространена версията, че това е дело на властите, защото малко преди смъртта си тя става продуцент и водещ на предаване, наречено „Детектор“, а в неговия първи брой се излъчва интервю с Димитър Стоянов, разследващ журналист от „Биволъ“, и неговия румънски колега Атила Биро, които са арестувани от МВР, докато работят върху разследването си по т. нар. афера ДжиПиГейт.

Тази версия е агресивно тиражирана и от Стоянов, и от медията му, което още повече засилва обществените реакции. Започва преекспониране на ролята на Маринова, която от обикновена водеща изведнъж бива представена като разследващ журналист. От „Биволъ“ дават интервюта за чужди медии, в които директно обвиняват управляващите, в частност Бойко Борисов, който по това време е министър-председател.

Макар и абсолютно доказано с факти от разследващите, че Красимиров е убиецът, месеци наред съзнателно се разпространяват теории, че той е набеден, че това е умишлено убийство, поръчано от властта, че Маринова е разкрила данни за корупция в предаването си и т. н., и т. н. Огромна част от неверните и откровено конспиративни твърдения се базират на политическите пристрастия на направилите ги, които следват линията - политическите опоненти на партиите, които те поддържат, са лоши, убийци, способни да инсценират престъпление, за да скрият уличаващи ги улики. Нищо, никакви логически връзки, никакви обяснения от криминолози, нито дори самопризнанията на убиеца не е в състояние да ги убедят, че грешат.

Почти десетилетие след това много хора, които определят себе си като интелигентни и разумни, продължават да вярват, че лично Борисов е поръчал убийството на тв водещата...

За да се стигне до тази година, когато определилият сам себе си за Лама Ивайло Калушев, застреля младеж и дете, поверени му за отглеждане от родителите им. Тук е редно да отворим една скоба, че още този израз, „поверени му за отглеждане от родителите им“, вече трябва категорично да ни говори, че не става въпрос за обикновена патология, довела до самоубийствата на Калушев и съратниците му и убийствата на двете момчета.

Макар че негови колеги също потвърдиха, че той се е отклонил от будизма, което е коментирано и в тибетски форуми (в мрежата е пълно с линкове и снимки), че е бил част от „затворено общество с елементи на секта“, и че срещу него е имало сигнали за насилие и съмнения за педофилска мрежа, случаят още от самото начало беше силно политизиран. Разбра се, че той и организацията му, за отрицателно време след създаването на НПО-то, са сключили споразумение с Министерство на околната среда и водите, ръководено тогава от Борислав Сандов, а столичният кмет Васил Терзиев написа - още в първите часове, че е познавал Калушев и сие, подпомагал ги е финансово и те са били прекрасни и добри хора.

Това явно беше сигналът, който очакваха поддръжниците на партиите, свързани със Сандов, Терзиев и въобще всички, които веднага побързаха да видят дългата ръка на мафията, в лицата (разбира се) на Делян Пеевски и Бойко Борисов, които са елиминирали 6 човека, защото са разкрили схемите им.

Ако мислите, че това звучи фантасмагорично и нелепо, следващите дни вече бяха достойни за криминален трилър с психо елементи, на който би завидял всеки холивудски продуцент. Заговори се за открити от „рейнджърите“ съкровища, за сръбската мафия, за руската мафия, за ядрени реактори, за дървената мафия, за черни джипове, за заговор, осъществен от цялата държава, всички структури и редица политици, само и само, за да елиминират честните борци за справедливост, които с цената на живота си са ащитавали горите, хората и страната си.

Всичките действия на разследващите бяха предварително анатемосани, всяко следващо разкритие беше подложено на детайлно разпарчетосване, дори показаните записи доведоха до още по освирепели сектанти, които с пяна на уста крещяха - всичко е инсценирано, записите са създадени с изкуствен интелект, убитите са били светци... Умопомрачителна параноя, която обаче - поради мащабите си в мрежата и участието дори на политици от парти, нито може да бъде овладяна, нито може с факти да бъде опровергана - просто защото за тези хора, които искрено вярват, че зад убийствата и самоубийствата се крие страшна криминална история, логиката отдавна е отстъпила място на фанатичната вяра в сектата (както едно време в партията майка, но дори и тогава патологията не е била чак на такива нива).

И тук е изключително важно да се направи разликата между обективното съмнение и недоверие в институциите, следствие на години политически чадъри, корупция, лъжи и неразкрити поръчкови убийства. Да, хората масово и с право нямат доверие. Но проблемът започва там, където съмнението вече не се опира на никаква логика, а се превръща в норма. Там, където всяко престъпление автоматично се вписва в дефиницията „нашите хора“ са жертви или герои, а „чуждите“ - убийци, мафиоти, способни да управляват едновременно полиция, прокуратура, медии, съдебна медицина, експерти, записи и дори реалността. Там, където фактите нямат никакво значение, ако не обслужват правилната партийна линия.

Така недоверието в институциите се изражда в параноя, в нов вид сляпа религия. И колкото по-жестоко и неразбираемо е престъплението, толкова по-удобно бива превърнато в оръжие - срещу политическия враг и срещу всеки, който дръзне да излезе от наратива.

Трагедиите с Терзийски, Маринова и убитите младежи от последния случай са различни, но и еднакви - обществото ни все по-трудно приема реалността такава, каквато е, все по-лесно я подменя с митология, удобна за собствените му страхове и пристрастия. А когато стигнем дотам, институциите вече не са единственият проблем. Проблемът сме ние.