Труд
Автор:
Росен Тахов
Практиката е доказала, че колкото по-разводнен е един съюз, толкова е по-негоден
Има една дума в домораслата ни политика, която хвърля в ужас кандидатите за власт. Тази дума е „коалиция“. В цивилизования свят коалицията укрепва властта, тъй като се опира на разнородни политически сили. Самородният българин обаче е индивидуалист, не мисли колективно. Коалира се само от немай къде, притиснат от обстоятелствата.
Каква е историята на тази дяволска дума, настръхнала като Мефистофел по хълмовете на времето.
Първото правителство на свободна България е от консерватори с министър-председател Тодор Бурмов. После се изреждат още четири консервативни и два либерални кабинета. През 1883 г. Александър Батенберг решава да пробва коалиция по европейски модел.
Князът кандърдисва консерваторите и либералите да си стиснат ръцете. На 7 септември с Указ? 719 е назначен смесен кабинет. Политическото образувание обаче е неравностойно. Премиерът Драган Цанков и Димитър Моллов са вляво от центъра. Вдясно натежават Григор Начович, Марко Балабанов, Тодор Икономов и Константин Стоилов.
Макар че се ръкостискат, те не се понасят още от Учредителното събрание. „В Търново стана разцеплението“, свидетелства Григор Начович и описва картината: „Драган Цанков не можеше да гледа Д. Грекова, Славейков не можеше да гледа Балабанова, П. Каравелов не можа да търпи Начовича и обратно“, визира себе си той.
Коалицията трае едва четири месеца. В края на годината консерваторите си вземат шапките и напускат кабинета.
Следват две хомогенни либерални правителства. Първото начело с Драган Цанков, второто воглаве с Петко Каравелов. На 9 август 1886 г. е детрониран Александър Батенберг. Настъпва тъй нареченото „безкняжие“ със съглашателства от ден до пладне.
Първо русофили с различен нюанс управляват четири дни до 12 август. После мешавица от политически сили е на власт още пет до 16-и същия месец. И най-сетне друг компот се разпорежда със съдбините на отечеството до 20 август 1887 г.
На този ден държавното кормило поема Стефан Стамболов. Той не се заиграва с хилави ортаци. Цялата власт е съсредоточена в неговата Народнолиберална партия. Тиранина, както го наричат, изгражда България като модерна европейска държава. Строи пътища и железници. Въвежда протекционална политика за родната икономика. Изравнява нашия лев с швейцарския франк.
На 19 май 1894 г. враговете на прогреса свалят стамболовистите. Сменени са с поредната коалиция от Народната партия, Съединистката и Съединената легална опозиция. С водач Константин Стоилов, тя управлява до 9 декември. После на власт са само народняците, които нямат нищо общо с народа. Падат през 1899 г. и разнокалибрени съюзи се изреждат до 1908 г.
Тогава на власт идва самостоятелното правителство на Демократическата партия с премиер Александър Малинов. Историческа заслуга на кабинета е обявяването на Независимостта. Манифестът е прочетен от княз Фердинанд на 22 септември в търновската църква „Св. Четиридесет мъченици“.
През двете Балкански войни също управлява коалиция. От Народната и Прогресивнолибералната партия с лидери Иван Ев. Гешов и Стоян Данев. Двамата са заклети русофили. „Сега е моментът!“, решава руската дипломация. Докато „нашите“ са на власт в България, ще им внушим да отстъпят територия на Румъния. Така власите ще забравят претенциите си за Бесарабия.
Гешов и Данев не могат да скършат хатъра на Николай II, пред портрета на когото се кръстят. На 26 април 1913 г. в Петербург е подписан протокол, с който Силистра е откъсната от майката родина и закарфичена към югоизточния пеш на Влашко.
Най-дълголетната коалиция у нас е Либералната концентрация. В нея са Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партия. Управлява от 23 декември 1913 до 21 юни 1918 г. Начело на формацията е Васил Радославов. Резултатът - национална катастрофа в Първата световна война.
След погрома се изреждат няколко комбинации. В тях участват Демократическата партия, Радикалдемократическата, Прогресивнолибералната и Народната плюс БЗНС и БРСДП (обединена). От май 1920 г. цялата власт е в Александър Стамболийски. Неговата Съсловна теория не му позволява политически съглашателства и налага смазване на всяка опозиция. Такъв е Конституционният блок от демократи, радикалдемократи и прогресисти.
Превратът на 9 юни 1923 г. помита дружбашите. За кратко се коалират Конституционният блок, Народният сговор, Народнолибералната партия, Военният съюз и БРСДП (широки социалисти). После на сцената излиза Демократическият сговор и остава до 1931 г.
След сговористите се пробва още един блок. Народният е съшит от Демократическата партия, Националлибералната и Радикалната заедно с БЗНС-Врабча 1 и БЗНС-Стара Загора.
Тези протуберанси документират как еволюира българският политик. Някога консерваторите и либералите не са способни да дишат един и същи въздух. По-късно разнопартийците са готови да се кооперират с всеки. Днес в името на властта се съюзяват и с дявола!
Превратът на 19 май 1934 г. пресича този злокачествен процес. Забранени са всички партии, имущество им е конфискувано в полза на държавата. През Втората световна война също няма партии. Коалиция щръква чак на 2 септември 1944 г. Под ръководството на Константин Муравиев „три в едно“ влизат БЗНС-Врабча 1, Демократическата партия и отломки от Народняшката.
Обединението е ялово, не може да спре съветската инвазия. На 9 септември е извършен поредният преврат. Властта взема Отечественият фронт. Скалъпен от звенари, комунисти, земеделци, социалдемократи, радикалдемократи и уж независими интелектуалци. Министър-председател е Кимон Георгиев.
Започва тоталитаризмът, опозицията е ликвидирана, неудобните са отстранени, коалиционни партньори остават БКП и БЗНС. Земеделците са прах в очите, защото работническо-селска власт няма. Всичко е в ръцете на комунистите!
Демокрацията върна политическите обединения. Съюзът на демократичните сили е най-широката коалиция в историята на България. На 7 декември 1989 г. учредители са десет новоизлюпени формации. По-късно се присъедиха още шест.
Практиката е доказала, че колкото по-разводнен е един съюз, толкова е по-негоден. Сините започнаха да се „люспят“ като глава лук. Всички опити да сготвят обща манджа се провалиха. После се нагледахме на всякакви колаборации. Дори филолозите от Харвард подмениха думата „коалиция“ с „некоалиция“. Добавиха и дърводелския синоним „сглобка“.
Сега се задава поредната коалиция. Всички се натискат да са ортаци с Румен Радев. Сочат го за първенец на предстоящите избори. Дали обаче народният вот няма да извърти някой дяволски номер?
