Стармър е пътник, пъдят го свои и чужди

За „Даунинг стрийт“ се готвят „лявата“ Анджела Рейнър и „десният“ Уес Стрийтинг

Скандалът „Епстийн“ и буксуващата икономика провалят премиера-лейбърист

С наближаването на четвъртата годишнина от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, перспективата за постигане на трайно прекратяване на огъня все още остава недостижима. Макар че в началото на 2026 г. се наблюдава значителен тласък за постигане на споразумение чрез преговори с участието на Съединените щати, ситуацията остава мъчителна патова ситуация, където нито една от страните не е постигнала решителен пробив.

И двете страни изстрелват дронове и ракети с голям обсег по цели в тила. Русия окупира приблизително 20 процента от страната, след като през 2025 г. е спечелила над 4800 кв. км територия - площ, около два пъти по-голяма от тази на град Москва. Тези придобивки са дошли с огромна човешка цена - оценена на над 1,2 милиона общи жертви за Русия, с приблизително 325 000 убити.

В настоящите мирни преговори територията остава основният препъни камък, като Кремъл настоява Украйна да изтегли войските си от Донецка и Луганска области, известни общо като Донбас. Киев категорично отказа да отстъпи тези територии, отбелязвайки, че те са силно укрепени и са били държани през годините на изтощителна война.

Столът на премиера - лейбърист на Великобритания Киър Стармър се клати и неговата оставка е въпрос на дни или на няколко седмици - до този извод стигнаха завчера почти единодушно медиите край Темза. Министър-председателят вече е ходещ мъртвец, макар и все още да е на “Даунинг стрийт” - констатира в. “Гардиън”, а в. “Таймс” подшушна, че правителството му вече било качено на острието на бръснач. Зловещите метафори на вестниците бяха подплатени и с прогнози за евентуалните наследници на Стармър на премиерския стол, пак от неговата Лейбъристка партия. За кандидат?1 бе нарочена лидерката на вътрешната левица Анджела Рейнър и предводителят на т. нар. Блеърова десница (на името на някогашния дългогодишен премиер-лейбърист Тони Блеър - бел. кор.) - Уес Стрийтинг.

Усещането, че земята под краката на Киър Стармър неумолимо потъва, зачовърка политическите наблюдатели в Лондон и в големите столици на Западна Европа, завчера. Тогава взе втората си видна жертва бушуващият повече от седмица в столицата на Обединеното кралство скандал “Епщайн-Манделсън” - наречен така заради задушевните връзки на печално известния американски финансист-педофил Джефри Епщайн с назначения от лейбъристкия кабинет за посланик в САЩ стар кадър на партията - лорд Питър Манделсън. След вълната от критики срещу премиера и неговото обкръжение предимно от десницата на Острова, пръв подаде оставка най-близкият сътрудник на министър-председателя, “архитектът на проекта Стармър” и после началник на кабинета му- Морган Максуини.

Той пое политическа отговорност за назначаването на Манделсън, но малко след това директорът по комуникациите на правителството Тим Алън също реши да се оттегли, официално за да позволи реорганизация на екипа на на “Даунинг Стрийт”, но всъщност заради обвързаността си с Максуини и самия Манделсън. Някои медии веднага предвидиха, че не са изключени и други оставки по върховете на изпълнителната власт, съвземащите се след погрома преди година консерватори и водачът на крайната популистка десница на Найджъл Фараж нададоха истински вой.

В редиците на министрите един-двама от тях първо защитиха премиера, но после настъпи оглушително мълчание, което обаче ставаше все по-заплашително с всяка изминала минута и накрая лидерът на лейбъристите в Шотландия - Анас Сарвар гръмна бомбата на вътрешния протест. Той обявяви на пресконференция в Глазгоу, че “отвличането на вниманието на обществото от страна на кабинета с маловажни проблеми трябва да свърши” и че “има нужда от смяна на ръководството на “Даунинг стрийт”.

Но както писаха френският в. “Льо Фигаро” и италианският “Кориере дела сера”, скандалът “Епщайн” и попадането във водовъртежа му на правителството на Великобритания, е само претекст. Истината е, твърдят лондонски анализатори, че от известно време в Лейбъристката партия зрее бунт поради срива на нейната популярност и удивително разочароващите резултати на правителството на Стармър в икономиката, от връзките му с ЕС и САЩ, от борбата срещу нелегалната имиграция и т. н.. Така че съществува доста по-фундаментален проблем и не става дума за скандали, а за управление, което вече няма обществен консенсус на Острова. Въобще авторитетът на Стармър е рухнал и той вече не може да управлява, а само да продължи да го играе премиер, докато недоволството на свои и чужди не го напъди от изпълнителната власт.

Въпросът е колко дълго може да оцелее? Първият тест за премиера според британските коментатори ще бъдат важните междинни избори на 26 февруари, които като нищо могат да бъдат спечелени от партията на Фараж. След това на 7 май идва ред на местен вот, но който според политическите оракули на Острова лейбъристите ще бъдат потопени в “кървава баня”. Ето защо малцина коментатори очакват, че най-вече след посочената втора дата министър-председателят ще може да продължи да се измъква безнаказано от врящия котел на недоволството срещу него. Потвърждават го и английските букмейкъри, които спряха залозите за излизането на Стармър от политическата сцена, тъй като от тях те вече могат само да губят.